Определение № 1719 от 23.12.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1719 гр. Шумен, 23.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500724 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба вх.№ 5985/01.12.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.

Н., против разпореждане № 1209/20.11.2025 г. по ч.гр.д. № 855/2025 г. по описа на РС – Велики Преслав, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу длъжника Г. В. Г. за следните суми: 909.18 лева - главница по договор за паричен заем, 96.66 лева договорна лихва по договор за паричен заем за периода 27.06.2024 г. - 23.09.2024 г., 178.39 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва /посочено като мораторна лихва/ за периода 28.06.2024 г. до 19.11.2025 г. по договора за заем. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че с подписване на договора за заем заемателят изявил желание и се съгласил „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството на поръчител да се задължи солидарно и да отговаря заедно със заемателия по договор за потребителски кредит. Сочи, че клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит не е неравноправна. Размерът на задължението по договора за поръчителство е уговорен между страните и се дължи при евентуално неизпълнение.

Уговорката отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. При плащането на дълга от поръчителя последният встъпил в правата на кредитодателя на осн. чл.143, ал.1 ЗЗД. Счита, че не са налице неравноправни клаузи и няма пречка за издаване на заповед по чл.410 ГПК. При определяне на ГПР и съответствието му с чл.19, ал.4 ЗПК съдът не следвало да взема предвид клаузите по договора предвиждащи такси и възнаграждения, които са нищожни на друго основание и не задължават потребителя. Счита, че недействителните клаузи не могат да доведат до пълна нищожност на договора. Твърди, че изискванията на закона са спазени. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и да се произнесе по съществото на въпроса.

1

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Ч.гр.д.№855/2024г. по описа на РС – Велики Преслав е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника Г. В. Г., за следните вземания: главница по договор за паричен заем в размер на 909.18 лева, договорна лихва договор за паричен заем 96.66 лева за периода 27.06.2024 г. - 23.09.2024 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва /посочено като мораторна лихва/, 178.39 лева за периода 28.06.2024 г. до 19.11.2025 г. по договора за заем. Поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на заемополучателя същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Файненшъл България“ ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител- „Файненшъл България“ ЕООД, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред. Вземането по заявлението се претендира въз основа на Договор за паричен заем №5047757 от 26.02.2024 г. между "Изи Асет Мениджмънт"АД и Г. В. Г. и Договор за предоставяне на гаранция №5047757 от 26.02.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ЕООД и Г. В. Г., прехвърлено на 03.06.2025 г. по силата на подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Файненшъл България“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство , е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, за което се сочи, че е уведомен длъжника.

С атакуваното разпореждане № 1209/20.11.2025 г. по ч.гр.д. № 855/2025 г. по описа на РС – Велики Преслав, заповедния съд отхвърлил изцяло заявлението на заявителя срещу длъжника Г. В. Г., а именно за сумите: 909.18 лева - главница по договор за паричен заем, 96.66 лева договорна лихва по договор за паричен заем за периода 27.06.2024 г. - 23.09.2024 г., 178.39 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва /посочено като мораторна лихва/ за периода 28.06.2024 г. до 19.11.2025 г. по договора за заем. Съдът е изложил мотиви, че макар и отношенията между кредитора и длъжника да са уредени в отделни договори, то е видно, че се касае за свързани и обусловени правоотношения. Договорът за паричен заем съдържа неравноправна клауза /чл.4/, предвид чл.143, ал.2, т.3 от ЗЗП, поради което на основание чл.146 ЗЗП е нищожна. Договорът за предоставяне на гаранция /сключен на основание чл.4 от договора за паричен заем, който е нищожен/, поради своята акцесорност също е нищожен. Освен това влиза в противоречие с чл.16 ЗПК, води до заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и също е нищожен. Счел, е че са налице хипотезите на чл.411, ал.2 т.2 и т.3 ГПК и искането за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми следва да се отхвърли.

2

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Съдът съобрази, че подаденото заявление се основава на Договор за паричен заем №5047757 от 26.02.2024 г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД и Г.

В. Г. и Договор за предоставяне на гаранция №5047757 от 26.02.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ЕООД и длъжника, /прехвърлено на 03.06.2025 г. по силата на подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/.

Съгласно договора на длъжника е предоставен паричен заем в размер на 1500 лв., който да бъде погасен за срок 7 месеца при размер на вноската 251,46лв. Общия размер на дължимата сума е 1760,22лв. Договореният ГЛП е 50 %, а ГПР – 64,33 %. На същата дата – 26.02.2024 г. между „Файненшъл България“ ЕООД и Г. В. Г. е сключен и договор за предоставяне на гаранция № 5047757, по силата на който гаранта се задължил да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънд“ АД за изпълнението на всички задължения на потребителя във връзка с договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора. Съгласно чл.3 от този договор, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1158,78 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 165,54лв., дължими на падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем, като вноските са включени в погасителния план по договора за паричен заем и „Изи Асет Мениджмънд“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички други вземания на гаранта по този договор.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Съдът намира, че сключеният първоначален договор за паричен заем, съдържа неравноправна клауза, относно посоченото в чл.4 от него, условие за сключването му, а именно задължението на длъжника да представи до 3 дни, считано от датата на сключването му на избрано от него обезпечение: 1/ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора изисквания; 2/ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя и с посочени условия за нея и 3/ да сключи договор с одобрено от заемодателя 3 дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. Така посоченото в договора за кредит условие, поставя изпълнението на задълженията на кредитора в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.

Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора на обезпечение, а обратното, те са задължително условие за сключване на договора за паричен заем, без значение дали заемополучателят е в състояние или не да го изпълнява, съгласно договореното. Договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, доколкото и съгл. т.19 не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Според чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г./. Според чл.3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.

Клаузата по чл.4 от договора за заем е именно такава – предварително изготвена и задължителна, без възможност на потребителя да влияе върху нея, в т.ч и относно избора на дружество – поръчител. Съгласно посоченото в договора за предоставяне на гаранция, сумата по чл.3 от него е в размер на 1158,78лв. и се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя ще бъде ангажирана при евентуално неизпълнение от страна на длъжника или не.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

4

В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че договорът за потребителски кредит само формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор са посочени само абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 64,33 %). В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно, какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е налице и задължение за потребителя по договора за гаранция, което е включено в погасителния план и по него той дължи още сумата от 1158,78лв. По този начин не става ясно по какъв начин е формиран посоченият ГПР. Ето защо са неясни, както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.