Решение № 134 от 09.07.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Сливен, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Никола Г. Маринов при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова в присъствието на прокурора М. Р. Р. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600304 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда рег.№ 58/31.03.2025г. по НОХД № 1498/2023г. Сливенският районен съд признал подсъдимия М. С. К. за невиновен в това, че в периода м.октомври 2021г. – м.януари 2022г. в гр.Сливен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В.Г.Г. от гр.Сливен, че ще му достави 30 куб. иглолистна дървесина на стойност 5100 лева, и с това причинил имотна вреда в размер на 2 550 лева на „О.“ ООД, представлявано от управителя М. В. Г., като го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

Постановената присъда е протестирана от представителя на държавното обвинение с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се да се отмени присъдата и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за престъплението, за което му е повдигнато обвинение и да му се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК.

Представителят на ОП Сливен в съдебно заседание поддържа подадения 1 протест. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен в деянието, за което му е повдигнато обвинение по чл.209 ал.1 от НК и да му бъде наложено съответно наказание, с оглед генералната и специална превенция.

Служебният защитник на подс.М. С. К. – адв.П. Г. от АК Сливен, оспорва подадения протест от РП Сливен. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

В личната си защита подсъдимият М. К. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Настоящият въззивен протест е подаден от прокурора, който има право на такъв протест против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.2 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което той е допустим.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата и въззивна инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени в протеста и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивният протест е неоснователен.

Сливенският районен съд, съблюдавайки стриктно правилата на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство и приобщени към делото по надлежния процесуален ред доказателства, извършил е обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на присъдата.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за неправилност на присъдата, съдържащи се в протеста и допълнението към него, и поддържани в съдебните прения, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика и неговия извършител. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички 2 доказателствени източници, фактически констатации: настоящата инстанция направи следните

Подсъдимият М. С. К. е роден на *******, жител и живущ на гр.Д., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан.

Дружество „О.“ ООД е със седалище в гр.Сливен и е представлявано от управителя свид.М. В. Г. и се занимавало с дървопреработка. За целта закупували дървен материал от цялата страна и го преработвали. С основната дейност се занимавали съпругът на свид.М. Г. – свид.Г. В. Г..

През м.октомври 2021г. свид.В. Г., син на свид.М. Г., попаднал на обява в интернет за продажба на дървесина от всякакъв вид. Към обявата бил посочен телефон за връзка с № *******, на който свид.В. Г. позвънил. Въпросната обява била публикувана от подс.М. С. К., който оставил своя телефонен номер за връзка. След като свид.В. Г. се свързал с подс.М. К., двамата започнали да се договарят. Свидетелят В. Г. първоначално се интересувал от доставката на 15 куб.м. иглолистна дървесина, при цената 170 лева за куб.м. Тъй като един камион събирал 30 куб.м. дървесина, той попитал подс.М. К. дали може да им достави 30 куб.м. иглолистна дървесина и колко ще струва. Подсъдимият М.

К. казал на свид.В. Г., че ще достави въпросната дървесина, като уточнил, че срокът за доставката ще е до десет работни дни. Подсъдимият поискал от свид.В. Г. да изпрати по банков път цялата сума от 5100 лева, за което от фирмата им „А.“ ЕООД, ще издадат фактура. Свидетелят В. Г. обаче му отказал, тъй като до него момент не са имали търговски взаимоотношения.

Казал, че ще изпрати само половината сума, а при доставката и останалата сума. Подсъдимият М. К. се съгласил.

Фирма „А.“ ЕООД била с управител и едноличен собственик на капитала свид.А.М. П. А.. Към него момент тя живеела на семейни начала с подс.М. К.. Свидетелката А.М. А. не извършвала дейност с фирмата, а издала пълномощно на подсъдимия за извършването на всякакви фактически и правни действия, свързани с дейността на дружеството. Тъй като всичко се извършвало от подс.М. К., тя не разполагала с никакви договори, фактури и други документи, свързани с дейността на дружеството. Свидетелката А.М. А. упълномощила подсъдимия да се разпорежда и със средствата по разплащателните сметки на „А.“ ЕООД, както и да разполага с дебитната 3 карта на дружеството, която била издадена на негово име.

Подсъдимият М. К. съставил фактура № 0000000002 от 04.11.2021г. за продажба на иглолистна дървесина с получател „О.“ ООД и доставчик „А.“ ЕООД, която изпратил по електронен път на получателя. Фактурата била за 15 куб.м. дървесина на стойност 2550 лева. Въз основа на фактурата, на 05.11.2021г. от „О.“ ООД бил направен банков превод на сумата от 2550 лева по сметката на „А.“ ЕООД. Сумата била изтеглена лично от подс.М. К. от каса в банката, за което било издадено нареждане разписка от 08.11.2021г. След извършването на превода, свид.В. Г. се свързал с подс.М. К., който потвърдил, че е получил парите и заявил, че след около две седмици ще си получат дървесината.

След като минали тези две седмици, свид.В. Г. не бил потърсен от подсъдимия. Времето било лошо и той предположил, че има затруднения със свалянето на трупите. Свидетелят Г. се обадил на подс.М. К., който му казал, че времето било лошо и като спре да вали ще свалят трупите и ще ги доставят.

Свидетелят В. Г. проявил разбиране и му отговорил, че ще изчакат.

След около още две седмици - в началото на м.декември 2021г., времето се било оправило, но дървеният материал все още не бил доставен на „О.“ ООД, поради което свид.В. Г. потърсил отново подс.М. К.. Последният му казал, че времето все още било лошо, но тъй като бил коректен, му предложил да им върне парите, но свид.В. Г. отказал и заявил, че ще изчакат за дървесината.

След още известно време, към края на м.декември 2021г., материалът още не бил доставен. Тогава свид.В. Г. се обадил на подсъдимия и му заявил, че след като не са получили дървесината, настоява да им върне парите.

Подсъдимият М. К. обещал да върне парите.

Подсъдимият К. сключил на 08.12.2021г. договор за добив на дървесина, като изпълнител, с лицето Г. П. Г., като възложител, който на по-късен етап бил анулиран. На 06.01.2022г. подс.К. сключил договор за добив на дървесина от обекти с номера № ******* и № *******, като изпълнител, с „М.“ ООД, като възложител.

През м.януари 2022г. свид.В. Г. отново потърсил подс.М. К., тъй като парите не били върнати по сметката на „О.“ ООД. Подсъдимият му заявил, че не могъл да върне парите, тъй като имал счетоводен проблем. Свидетелят В. Г.

4 вече бил убеден, че подс.М. К. го лъже и заблуждава и отказвал всички предложени от подс.К. варианти за доставка на друг вид дървесина, тъй като не желаел да работи с него. Подсъдимият К. предложил други варианти за доставка на дървесина на свид.Г., като му предложил да закупи дървесината на негов познат от гр.Плевен, но трябвало свид.Г. сам да си вземе дървесината и да доплати, поради което същият отказал. На по-късен етап подс.К. добил друг вид дървесина - топола, която също предложил на свид.Г., но той вече категорично отказвал да работи с него, а искал да му бъдат възстановени платените от него пари. От този момент, началото на м.февруари 2022г., подс.М. К. не отговарял на обажданията на свид.В. Г..

По-късно, свид.М. Г. депозирала жалба в Районна прокуратура Сливен.

По време на извършване на проверката по случая, подс.М. К. позвънил на свид.В. Г. и му предложил да му върне парите, за да не се занимава с полицията. Освен това поискал от свид.В. Г. да му подпише формуляр, че подсъдимият нямал задължения към него. Свидетелят В. Г. му казал, че ако върне парите, ще подпише такъв формуляр, но не и преди това. Подсъдимият М. К. не изпратил документ, нито върнал парите, т.к. изпаднал във финансови затруднения.

Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на анализ и своя собствена оценка на всички гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното и в съдебното производства, при стриктно спазване изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда, което не променя фактическите констатации на първата инстанция. Направената от въззивният състав преценка на наличните доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първата инстанция.

Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата обстановка по спора се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство и надлежно приобщени в първоинстанционното съдебно следствие, които са въведени в настоящия процес от събраните доказателства - от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите В. Г. и М. Г., прочетените показания на свид.А.М. А. по реда на чл.281 ал.5, вр.ал.1 т.5 от НПК и 5 писмените доказателства – фактура № 2/04.11.2021г., справки и документи от „Райфайзен банк“, пълномощно, справка за съдимост, декларация за СМПИС.

Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка по спора. Установени са релевантните за решаване на делото обстоятелства, като е проведено съдебно следствие, при което са разпитани свидетелите по делото и са прочетени показанията на неявилия се свид.А.М. А. със съгласието на страните по реда на чл.281 ал.5, вр.ал.1 т.5 от НПК.

По този начин, въз основа на правилно установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи, към които се присъединява и въззивната инстанция, а именно, че не се установява по безспорен и категоричен начин осъществен престъпен състав по чл.209 ал.1 от НК от подс.М. К. от обективна и субективна страна.

Районният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от въззивната инстанция и не следва да се повтарят. По делото е безспорно установено, че е налице имуществено разпореждане от страна на „О.“ ООД с управител свид.М. В., като са преведени 2550 лева по сметка на „А.“ ЕООД, представлявано с пълномощно от подс.К.. Преводът на сумата е с основание на устно сключен договор за доставка на 15 куб.м. иглолистна, договорено между свид.В. Г. и подсъдимия. Действително, уговорката от страна на подс.К. да изпълни и завърши качествено възложената му дейност по доставка на 15 куб.м. иглолистна дървесина, не е изпълнена, но поради пречки които са настъпили извън обхвата на договорката, включително и несъгласие от страна на възложителя - свид.В. Г., да му бъде доставена друг вид дървесина.