Решение № 551 от 27.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100512170 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20099026 от 31.07.2023 г. по гр.д. № 55690/2020 г.

Софийски районен съд, 155 състав отхвърлил предявените от Т. Г. Н., ЕГН **********, Й. Г. В., ЕГН **********, и Г. Г. В., ЕГН **********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че ищците не дължат на ответника по 1/3 част от сумата от 4 171.76 лв., представляваща главница за дължима топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.12.2013 г. по гр.д. № 15338/2011 г. на СРС, 87 състав, поради погасяване на вземането по давност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответника разделно, по 1/3 част от сумата 100 лв. - разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците Т. Г. Н., Й. Г. В. и Г. Г. В., които го обжалват изцяло с оплаквания за неправилност неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не съобразил, че след 26.06.2015 г. давностният срок течал отделно за всеки един от длъжниците, респ. че в хода на производството били настъпил последиците 1 на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на наследодателя на ищците и по отношение на самите ищци. Ето защо съдът следвало да изследва дали изпълнителното действие от 30.07.2020 г. срещу Т. Н. е прекъснало давностния срок по отношение на другите двама наследника. Въззивниците считали, че давностният срок продължавал да тече и в хода на настоящото производство, доколкото изпълнителното дело не било спряно, нито прекратено и за взискателя била налице правната възможност да предприема принудителни действия. Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новата погасителна давност при прекратяване на изпълнението по право започвала да тече от последното валидно предприето от взискателя изпълнително действие.

Изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекратявало по право, а извършените след този момент изпълнителни действия се считали за процесуално незаконосъобразни. Не можело да се приеме, че подаването на молба с посочен изпълнителен способ по вече прекратено изпълнително дело може да доведе до прекъсване на давността.

Прекратяването на изпълнителното дело заличавало с обратна сила изпълнителните действия, извършени до момента, с изключение на придобитите от трети лица права.

В случая последното валидно изпълнително действие било извършено преди повече от 5 години, считано от датата на подаване на исковата молба, поради което и правото на принудително изпълнение на процесното вземане на ответното дружество се било погасило по давност. Поради това молят съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Претендират разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представят списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен 2 акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

С исковата молба, уточнена с молба от 17.12.2020 г., съдът е сезиран със субективно активно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи по 1/3 част от сумата от 4 171.76 лв. (т.е. по 1 390.59 лв.), представляваща главница за дължима топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.12.2013 г. по гр.д. № 15338/2013 г. на СРС, 87 състав, поради погасяване на вземането по давност.

Атакуваното решение е валидно, но при извършване на служебно възложената му проверка въззивният съд констатира, че решението е недопустимо.

В хода на исковото производство е отпаднал правният интерес на ищците от предявените исковете по чл. 439 ГПК, доколкото вземането, предмет на изп. д. № 20148440401497 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителния лист от 14.12.2013 г., издаден по гр.д. № 15338/2013 г. на СРС, 87 състав срещу наследодателя на ищците – Г.С. В., е било изцяло погасено от конституираните на основание чл. 429 ГПК като длъжници негови наследници – ищците по делото. Поради това с постановление от 13.09.2021 г. съдебният изпълнител е приключил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, видно от приложения заверен препис от изпълнителното дело (л. 270).

Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, поради което при отчитане на извършеното погасяване на процесно вземане следва да се приеме, че правният интерес от предявяване на исковете по чл. 439 ГПК е отпаднал. Искът по чл. 439 ГПК е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, като при уважаване на иска за съдебния 3 изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Искът е предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на предприетото срещу него изпълнение по конкретно образувано изпълнително дело, като в практиката се приема, че интерес от иска е налице и когато изпълнителното дело е прекратено, но взискателят може да инициира въз основа на същия изпълнителен лист образуването на ново изпълнително дело. В случая обаче вземането е погасено и изпълнително производство е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. За разлика от прекратяването на изпълнителното производство в част от посочените в ал. 1 на чл. 433 ГПК хипотези, при приключване на изпълнителното производство поради изпълнение на задължението ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да бъде образувано. Поради това не е налице и опасност за длъжника кредиторът отново да образува изпълнително производство, която да обоснове правен интерес от иска по чл. 439 ГПК. След като изпълнителното производство е приключено, защитата на длъжника би могла да бъде осъществена чрез претендиране връщане на полученото от привидния кредитор, което защитно средство може да бъде използвано в процес, различен от производството по предявения по чл. 439 ГПК иск.

Доколкото правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск по време на цялото производство, след отпадането му предявените отрицателни установителни искове са недопустими. Поради това атакуваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

При този изход на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 100 лв.

Разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл.

78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно извършената от юрисконсулт дейност в настоящата инстанция, въззивният съд определя размер на възнаграждението от 100 лв.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20099026 от 31.07.2023 г., постановено по гр.д. № 55690/2020 г. на Софийски районен съд, 155 състав, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.

ОСЪЖДА Т. Г. Н., ЕГН **********, Й. Г. В., ЕГН **********, и Г. Г. В., ЕГН **********, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Т. Г. Н., ЕГН **********, Й. Г. В., ЕГН **********, и Г. Г. В., ЕГН **********, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5