Определение № 622 от 22.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 622 гр. Пазарджик, 21.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20245200500702 по описа за 2024 година Производството е по чл.248 ал.3 във връзка с чл.274 от Граждански процесуален кодекс.

С определение № 1974 от 5.07.2024 година , постановено по гр.д.№ 20235220103673 по описа за 2023 година на Районен съд Пазарджик е изменено

Решение №371 от 20.03.2024г., постановено по гр. дело №3673/2023г. по описа на Районен съд-Пазарджик в частта за присъденото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата - адвокат Г.

М. М. - член на Софийска адвокатска колегия, персонален №4900119810, с адрес: гр.София, ул.“Лавеле“ №19, ет.1 за процесуално представителство и защита в настоящето производство, е намалено от 800,00 лв. на на 400,00 лева.

Това определение е обжалвано в срок с частна жалба от Р. Ц. Ф., представлявана при условията на чл.38 от ЗА от адвокат Г. М. М. .

Излагат се оплаквания ,че обжалваното определение е постановено в противоречие с националното, европейското и международното материално право и процесуалния закон, а също така с правния обичай, морала и установената съдебна практика на националните и наднационалните съдебни юрисдикции.

Подробни аргументи относно несъстоятелността на молбата за изменение на разноските от ответника били изложени още с молбата за изменение на разноските, като съдът в определението си не дал отговор на изложените доводи.

Възражението за прекомерност на адвокатското било преклудирано.

1

Такова възражение не се съдържало в отговора на исковата молба.

Такова възражение не било направено и в съдебното заседание.

В първоинстанционното производство срещу ответника били предявени два иска , които съдът е счел за основателни и уважил. Позовава се на разпоредбата на чл.2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Делото се характеризирало с фактическа и правна сложност.

Правилно било определено и присъдено възнаграждение в производството пред първата инстанция. Практиката ,на която първоинстанционният съд се позовал - Определение № 2168 от 20.09.2023г. на ОС - Пловдив не била относима към конкретния случай и не е задължителна за съдилищата.

Определението на първата инстанция в частта за разноските било в противоречие с трайно установената съдебна практика и със закона.

Адвокатското възнаграждение следвало да се определи за двата иска поотделно,като не се сборува цената на исковете.

Жалбоподателят се позовава на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Счита , че Решението на СЕС, на което съдът бланкетно се позовавал, не намирало приложение по отношение на Договори за безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА. Това е изначално заложено още с преюдициалното запитване, тъй като делото пред СЕС е образувано във връзка с предоставена безплатна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В точка 61 от решението на СЕС по дело С-438/22 било записано следното: „С оглед на всички изложени по-горе съображения на десетия въпрос следва да се отговори, че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. В случая забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС се отнасяла до ..съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите-членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията“.

В случая по настоящото дело обаче представляваното от адвоката физическо лице не следвало да се разглежда като потребител, защото потребителят на една услуга по дефиниция ползва тази услуга възмездно.

2

Излагат де доводи ,че при ползване на адвокатска услуга не се касае за потребителски договор и всъщност се прави критика на цитираното решение на СЕС, аато доводите в тази посока съдът намира за ненужно да обсъжда.

Въззивната инстанция не споделя и доводите ,че цитираното решение няма никакво отношение към конкретния казус , като се има предвид механизма на определяне на адвокатското възнаграждение при оказана безплатна правна помощ.

Изложени са подробни доводи, като изложението е претенциозно ,отчасти представлява превратно тълкуване на закон и правомощията на съда , отчасти е неотносимо към конкретния спор.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по въззивната жалба.

Считат определението за допустимо ,тъй като в конкретната хипотеза на представителство по реда на чл.38 от ЗА възнаграждението се определя от съда в хода на съдебното заседание възразяване по размера му е безпредметно.

Процесуалният представител на ищеца не е представил каквито и да е доказателства да са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на претендираното от него основание, макар това да е в негова доказателствена тежест и въпреки това е присъдено възнаграждение в негова полза. Такъв довод е развит и в писмения отговор на исковата молба и въззивната инстанция го намира за напълно нелогичен и съответно неоснователен , като се има предвид ,че в конкретния случай безплатното процесуално представителство е при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.

Твърдят още ,че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.

Излагат съображенията си за приложимост на решението на СЕС по дело С-438/22.

Доводите в жалбата относно правния обичай също били неотносими.

Молят обжалваното определение да бъде отменено.

Съдът намира частната жалба за допустима ,като подадена в установения в закона срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество , частната жалба е основателна по следните съображения.

Производството пред РС Пазарджик е образувано по искова молба на Р.

Ф. , представлявана от адв. М. против „София Комерс Кредит Груп“ АД.

Предявени са два иска от ищцата като потребител по договор за кредит , а именно иск за прогласяване нищожността на договора с цена – цената на договора за кредит 400 лева и иск за присъждане на недължимо платено по този договор в размер на 287 лева.

Претендират се и разноски , включително и адвокатско възнаграждение за процесуалния представител ,който извършва тези действия при условията на чл.38 ал.1 т.3 изр.2-ро от ЗА. Исковата молба е подадена до РС Перник 3 като е посочен адрес на ищцата там.

Съдът е констатирал ,че исковете не са предявени пред надлежния съд , позовавайки се на разпоредбата на чл.113 от ГПК и изпратил делото за разглеждане на РС Пазарджик.

Ответникът е подал писмен отговор ,като са оспорили исковете.

Изложени са и доводи относно претендираните разноски ,като е посочил ,че ищцата получава трудово възнаграждение и разпоредбата на чл.38 от ЗА е неприложима ,поради което е не следва да се присъжда възнаграждение за представителство. Както вече беше посочено този довод не държи сметка ,че в конкретния случай представителството се осъществява по реда на чл.38 ал.1 т.3 изр.2-ро от ЗА ,като очевидно имотното състояние на представлявания е без значение.

Представители и на двете страни не са участвали лично в единственото проведено съдебно заседание. Постъпили са молби ,като процесуалния представител на ищеца е изразил само становище по хода на делото и в молбата е инкорпориран списък на разноски ,като в него е включена държавната такса и адвокатски хонорар по 400 лева за всеки от предявените искове. С тази молба е направено бланкетно възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В писмената си молба ответното дружество също лаконично е изразило становището си по допустимостта и основателността на исковете, като няма обсъждане на претенцията за разноски.

С ъдът е постановил решение ,с което по исковете на Р. Ц. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр.Перник, ул.“Софийско шосе“ №91, ет.1, ап.3, чрез адв.Г. М. М. - член на Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес: гр.София, ул.“Лавеле“ №19, ет.1 против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Васил Калчев“ бл.58, офис №6 на основание чл.26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл.22, във връзка с чл.11 ал.1, т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК е прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит от 13.10.2022г., сключен между Р. Ц. Ф., с ЕГН ********** и „София Комерс Кредит Груп“ АД.

Осъдил е „София Комерс Кредит Груп“ да заплати на Р. Ц. Ф., сумата в размер на 287,00 лева, дадена без правно основание по нищожния Договор за потребителски кредит от 13.10.2022г., сключен между Р. Ц. Ф., с ЕГН ********** и „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.09.2023г. до окончателното й плащане, както и сторените разноски по делото за държавна такса в размер на 100.00 лева.

Осъден е ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Васил Калчев“ бл.58, офис № 6 д а заплати на пълномощника на ищцата - адвокат Г. М. М. - член на Софийска адвокатска колегия, персонален №4900119810, с адрес: гр.София, 4 ул.“Лавеле“ №19, ет.1 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в настоящото производство в размер общо на 800 лв.

За да присъди възнаграждението за процесуално представителство , съдът изрично е изложил мотиви ,че претедираните възнаграждения за всеки от исковете са съобразени с минималните размери по Нардба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В срока за обжалване е постъпила молба от ответника по чл.248 от ГПК.

Мотивирали са искането с намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение с довода ,че следва да бъде съобразен общия материален интерес ,както и са се позовали на решение на СЕС от 2017 година ,постановено също по преюдицилно запитване на български съд относно размерите на адвокатските възнаграждения и дължимостта им по всеки от предявените искове.

В писмения си отговор процесуалният представител на ищцата е изразил становище за неоснователността и ,като подробните му доводи са идентични с тези изложени в частната жалба.

По тази молба на ответника по исковете , съдът е постановил обжалваното определение ,като е изменил решението в частта относно разноските , присъждайки общо 400 лева.

Видно е от развитието на производството, че и двете страни са вложили усилия равни и дори в повече за производството по чл.248 от ГПК, отколкото за същинския правен спор.

Няма как да не се отбележи ,че това е напоследък изключително срещано и според съдът уродливо явление в практиката.

За съжаление липсва адекватно законодателно решение за преодоляването му .

Доводите за недопустимост на акта , поради липса на възражение за прекомерност са неоснователни.