Решение № 18735 от 17.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18735 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110110546 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. А. Т. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.

Предявен е за разглеждане установителен иск против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № 4714328/02.02.2023 г. поради противоречието му със закона.

Предявен е за разглеждане и установителен иск против ответника „Файненшъл България“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на гаранция № 4714328/02.02.2023 г. като противоречащ на ЗЗП и Директива 2008/48, а в условията на евентуалност – на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД поради липсата на основание като обезпечаващ нищожна сделка и на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата М. А. Т. твърди, че на 02.02.2023 г. сключила с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 4714328. По силата на договора й била предоставена сумата от 3500,00 лева при годишен лихвен процент от 35,00 % и годишен процент на разходите – 41,27 %. Сочи, че във връзка с договора за паричен заем сключила с втория ответник - „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4714328 от същата дата, по силата на който следвала да заплати на дружеството сумата определена сума, представляваща възнаграждение за гаранта, чието заплащане било разсрочено заедно с вноските за погасяване по договора за паричен заем.

Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният процент на разходите надхвърлял максимално допустимия размер съгласно закона.

1

Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем.

Счита, че нищожна е и уговорката за заплащане на възнаградителна лихва в размер от 35,00 % като противоречаща на добрите нрави, доколкото надхвърля трикратния размер на законната лихва. Поради нищожността на договора за паричен заем, счита, че недействителен е и договорът, сключен с гаранта, тъй като обезпечавал нищожна сделка. Счита, че клауза, която предвижда заплащане на поръчител е в пряко противоречие с Директива 2008/48 и ЗЗП. Ето защо намира и сключеният с втория ответник договор за поръчителство за нищожен. Счита, че същият противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗП във връзка с неравноправни клаузи в ущърб на потребителя, така и на добрите нрави.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори за заем и поръчителство.

В срочно постъпили отговори ответниците оспорват както допустимостта, така и основателността на предявените искове. Считат, че ищцата няма правен интерес от предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на договорите.

Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, не му противоречат и не водят до накърняване на добрите нрави. Излагат подробни съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискавинята на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице и не следва да е част от ГПР. По отношение на договора за предоставяне на гаранция се сочи още, че същият не е лишен от основание. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 23.07.2025 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 02.10.2025 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени фактите, че ищцата и ответниците са страни по процесните договор за паричен заем № 4714328/02.02.2023 г. и договор за предоставяне на гаранция № 4714328/02.02.2023 г., както и че уговореното възнаграждение за гаранта не е включено в изчисляване на размера на ГПР, посочен в договора за паричен заем.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Същите се установяват и от приетите по делото договор за паричен заем № 4714328/02.02.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и договор за предоставяне на гаранция № 4714328/02.02.2023 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

По силата на сключения договор за паричен заем № 4714328/02.02.2023 г. заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 3500,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок до 01.09.2023 г. съгласно чл. 2, т. 5 от договора. Видно е, че между страните били уговорени 15 погасителни вноски, всяка от които в размер на 259,25 лева, включваща главница и лихва. Уговореният ГПР бил в размер на 41,27 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 35.

2

Видно от чл. 2 от договора, сумата от 3500 лева била предоставена на кредитополучателя, като същото не е спорно между страните.

Видно от договора за предоставяне на гаранция/поръчителство № 4714328/02.02.2023 г., същият е сключен във връзка с договора за паричен заем № 4714328/02.02.2023 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. А. Т.. Ответникът по договора за предоставяне на гаранция - „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договорите за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем /чл. 1, ал. 1 от договора/. Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указание срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 1901,25 лева, платима от потребителя разсрочено, на вноски от по 126,75 лева на уговорените в договорите падежни дати по договора за паричен заем /чл. 3, ал. 1/.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД било овластено да приема плащания и за гаранта – ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция:

В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между нея и ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за паричен заем № 4714328/02.02.2023 г. и договор за предоставяне на гаранция № 4714328/02.02.2023 г., които противоречат на закона.

На първо място, съдът намира, че процесните договори са потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем от 02.02.2023 г. е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Процесните договори се подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието 3 на които съдът следи служебно.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Въз основа на изложените от ищцата фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.

1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 разМ. са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Размерът на законната лихва се определя съобразно правилата на чл. единствен, ал. 1 Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към м. май 2024 г. основният лихвен процент е в размер на 4,53 %, поради което законната лихва за забава за просрочени парични задължения е 14,53 %, а съответно максималния размер на ГПР съобразно правилото на чл. 19, ал.