Определение № 318 от 06.02.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд

Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.Пловдив, 06 . 02 . 2023г.

Административен съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав :

Административен съдия

: Здравка Диева като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 142 / 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.215 от

Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Ц.В.С.,*** обжалва Решение № 521/24.11.2022г. на Общински съвет – Пловдив /ОбС/ за одобряване на окончателен проект за изменение на Общия устройствен план на гр.Пловдив /ОУП/ ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, с искане за отмяна на решението в цялост като незаконосъобразно и изложени в жалбата твърдения за нищожност на административния акт.

- В жалбата се поддържа допустимост от оспорване въз основа на факта, че жалбоподателят е гражданин на гр.Пловдив с постоянен адрес *** и твърдение за нарушения на множество екологични, материланоправни и процесуални норми, засягащи оспорващото лице и имотите на Ц.С.,***, касаещи обществения интерес и охраната на обществения ресурс, презастрояването, липсата на мерки за опазване на околната среда и общественото здраве. Поддържа се, че аргументи за наличие на правен интерес произтичат и от „Конвенция за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда „ /т.нар. „Орхуска конвенция”/, която дава право на членовете на обществеността /лица или сдружения/ правото на достъп до информация и участие в процеса на вземането на решения по въпроси за околната среда, както и на обжалване, ако тези права не са спазени, ратифицирана от РБългария и в сила от 16 март 2004г.

Поддържа се нищожност на оспореното решение : липсват данни за компетентността на ОбС и неговите органи, подготвили издаване на решението; в доклада за екологична оценка не са оценени постъпилите множество възражения и не е проведено обществено обсъждане от община Пловдив – обществените обсъждания по райони са осъществени към 2020-2021г., преди внесените корекции по екологичната оценка на плана за изменение на ОУП, като проектите за изменение са внесени в ЕСУТ на 31.08.2022г.

Поддържа се и материална незаконосъобразност на обжалваното решение : нарушение са нормите на чл.127 ал.1 и ал.2 ЗУТ относно изискването за обществено обсъждане, предхождащо внасяне на проекта за изменение на ОУП в ЕСУТ, включително на неговите промени, касаещи екологична оценка; отсъства съгласуване с Правната комисия към ОбС-Пловдив; не са налице основания, налагащи изменение на ОУП /чл.134 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 ЗУТ/.

- Жалбата е подадена чрез ОбС – Пловдив. С молба от 26.01.2023г. адв.Д.И. в качеството на пълномощник на ответника ОбС-Пловдив

/пълномощно, л.131/ е заявила искане за прекратяване на съдебното производство поради недопустимост на жалбата /л.133/. Поддържа, че жалбоподателят няма правен интерес с аргумент от нормата на чл.127 ал.12 и ал.13 ЗУТ. Посочено е, че предвид естеството на конкретния административен акт и нормата на чл.127 ЗУТ, определяща кръга от лица с правен интерес, същата не може да бъде тълкувана разширително. Жалбоподателят не представя доказателства относно правото си на собственост и не твърди наличие на такова право, поради което няма правен интерес от обжалване. Поискано е присъждане на направените от ответника разноски съгласно чл.143 ал.3 АПК по приложен списък на разноските, ведно с фактура и банково извлечение.

1. С р./12.01.2023г. жалбата на Ц.В.С. е оставена без движение с указания за представяне на доказателства за : правен интерес от оспорване в цялост на Решение № 521/24.11.2022г. на ОбС – Пловдив за одобряване на окончателен проект за изменение на Общ устройствен план на гр.Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, които доказателства да са основани на нормата на чл.127 ал.13 ЗУТ : „Непосредствено засегнати от предвижданията на общия устройствен план недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони.“ - в деловодството на съда в 7 – дневен срок от получаване на съобщението. „При неотстраняване на нередовността в посочения срок, жалбата се оставя без разглеждане с прекратяване на съдебното производство .”; подаване на жалбата в 14 дн. срок от обнародване на решението в ДВ, съгл. чл.127 ал.12 ЗУТ : „Общият устройствен план може да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 в 14-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на акта за одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Обжалването не спира изпълнението на плана.“ - в деловодството на съда в 7 – дневен срок от получаване на съобщението. „При неотстраняване на нередовността в посочения срок, жалбата се оставя без разглеждане с прекратяване на съдебното производство .” - жалбата е с вх.номер от 05.01.2023г., срокът за оспорване е изтекъл на 03.01.2023г., считано от 20.12.2022г. – дата на обнародване на акта в ДВ, включително жалбата е оставена без движение до подписването й от подателя - в 7 – дневен срок от получаване на съобщението или представяне в същия срок на подписана жалба. „При неотстраняване на нередовността в посочения срок, жалбата се оставя без разглеждане с прекратяване на съдебното производство .” и до представяне на документ за внесена по сметката на АС-Пловдив държавна такса в размер на 10 лв. от жалбоподателя – в деловодството на съда в 7 – дневен срок от получаване на съобщението. „Внасяне на държавната такса и представяне на документ за това в съда, следва едновременно да бъдат извършени в 7 – дневния срок. При неотстраняване на нередовността в посочения срок, жалбата се оставя без разглеждане с прекратяване на съдебното производство .”.

Разпореждането е съобщено лично на оспорващото лице на 24.01.2023г. с приложен към съобщението препис от разпореждането /л.132/. В срока за отстраняване на констатираните нередовности не са представени доказателства за правен интерес по см. на приложимата норма - чл.127 ал.12 и 13 ЗУТ /данни за право на собственост на оспорващото лице върху недвижим имот/имоти в обхвата на изменението на ОУП – гр.Пловдив, одобрено с обжалваното в цялост решение/. Не са представени доказателства от жалбоподателя за подаване на жалбата в 14 дн.срок. Не е подписана жалбата. Не е представен документ за внесена държавна такса, вкл. служебно е извършена проверка по сметката за държавни такси за периода 24.01.2023г. – 01.02.2023г. /л.137 гръб/. Седемдневният срок за отстраняване нередовностите на жалбата е изтекъл в края на 31.01.2023г. До дата на постановяване на съдебния акт също не са представени доказателства за отстранени нередовности на жалбата и същата не е подписана. На жалбоподателя е указана последицата от неотстраняване в срок на всяка нередовност на жалбата.

2. Съобрази се, че по см. на чл. 15 вр. чл. 147 АПК правото на жалба е предоставено на лица, които са носители на правните последици от решаването на спора, респект. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно незаконосъобразен или нищожен административен акт - неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи права и задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт.

В конкретния случай правният интерес се преценява спрямо нормата на чл.127 ал.12 и ал.13 ЗУТ, който е специален по отношение на АПК. Съгласно чл.127 ал.12 и ал.13 ЗУТ :

„Общият устройствен план може да се обжалва по реда на чл. 215, ал.

1 в 14-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на акта за одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Обжалването не спира изпълнението на плана.; Непосредствено засегнати от предвижданията на общия устройствен план недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони.”. Във вр. с указанията за обосноваване на правен интерес по см. на цитираната норма от ЗУТ за оспорване на решението – доказателства не са представени. В жалбата е посочено, че се засягат имоти на оспорващото лице, за правото на собственост върху които не се представиха доказателства.

Доводите в жалбата за правен интерес не се основават на чл.127 ал.12 и ал.13 ЗУТ, а на Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуска конвенция/. Според данни от представената преписка и отразените в оспореното решение фактически основания - за въздействието върху околната среда на изменението на ОУП е изготвено Становище по екологична оценка № ПВ – 2 - III/2022г., с което е съгласувано изменението на ОУП на Община Пловдив от Директора на РИОСВ – Пловдив, на основание чл.82 ал.4 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, чл.26 ал.1 т.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми във вр. с чл.31 ал.4 от Закона за биологичното разнообразие и чл.36 ал.11 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Във фактическите основания за издаване на оспореното решение /л.26 гръб, л.27/ е вписано, че с писмо от 26.10.2016г. РИОСВ-Пловдив е уведомила Община Пловдив във вр. с уведомление за изменение на ОУП Пловдив, че същото подлежи на задължителна екологична оценка и в тази вр. е извършена процедура по ЗООС в РИОСВ –

Пловдив. Със Становище по екологична оценка № ПВ-2-III/2022г. е съгласувано изменение на ОУП Пловдив и с писмо на РИОСВ – Пловдив от 30.08.2022г. Община Пловдив е уведомена, че становището е влязло в законна сила. Съобрази се, че становището по Екологичната оценка е административен акт, който подлежи на съдебен контрол и се издава в самостоятелно административно производство. Влязлото в сила становище или решение е задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата по см. на чл.82 ал.4 ЗООС и органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището или решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения. ЗООС урежда обществените отношения, свързани с опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората и в производството по одобряване на изменението на ОУП - актът, който е с решаващо значение за околната среда, е постановеният по реда на чл.82 и сл. от ЗООС в процедурата по одобряване изменението на ОУП, което становище подлежи на самостоятелен съдебен контрол пред съда като административен акт, при приложимост на чл. 9 ал. 2 и 3 от Орхуската конвенция. Следователно, оспореното решение за одобряване изменението на ОУП не подлежи на оспорване при прилагане разпоредбите за заинтересованост от Орхуската конвенция. Според единната практика на ВАС в производството по одобряване на устройствени планове, актът с решаващо значение за околната среда и постановен на най-ранен етап от процедурата, е издаденият по реда на чл. 82 и сл. от ЗООС, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, включително и от засегната общественост. Правен интерес за оспорване на изменението на ОУП за жалбоподателя в качеството на гражданин на гр.Пловдив не произтича пряко от нормите на Орхуската конвенция, тъй като е налице действаща специална национална правна уредба, която регламентира правото на оспорване на изменение на ОУП и на ОУП от органичен кръг правни субекти. Конвенцията е ратифицирана от Република България със закон /обн.ДВ. бр.91/14.10.2003г./ и е част от вътрешното ни право, като на основание чл. 5 ал. 4 от Конституцията на Република България има предимство спрямо националното право, което й противоречи. ЗУТ не противоречи на Конвенцията, тъй като не ограничава правата и интересите на заинтересованата общественост, защитими в отделното самостоятелно производство по ЗООС. Както бе посочено, екологичната оценка е част от актовете и предпоставка за приемане на оспореното решение, предвид задължението за съобразяване със становището по екологичната оценка и поставените в него условия, мерки и ограничения. В изпълнение на поетите ангажименти от ЕО /ЕС/ са приети и в момента действат на общностно ниво Директива 2003/4/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003г. относно достъпа на обществеността до информация за околната среда и според практиката на Съда на Европейския съюз разпоредбата 9, параграф 3 от Орхуската конвенция няма непосредствено действие съгласно правото на Съюза /Решение на Съда голям състав от 8 март 2011г. по дело Lesoochranбrske zoskupenie VLK, C-240/09/. Съдебният състав се позовава на Определение № 10139/2021г. по адм.д.№ 9192/2021г. на ВАС, в което е посочено, че „…съдебен контрол относно спазване на правото в областта на околната среда, по инициатива на засегнатата общественост, е допустим и възможен спрямо програми и проекти, но по отношение на административните актове, издавани на други етапи от тяхната реализация. Използваните от националният законодател критерии за определяне на кръга на лицата, които имат право на достъп до съд с доводи за нарушения на законодателството в областта на околната среда, са в зависимост от вида на оспорения административен акт и степента, в която той оказва влияние върху околната среда. Националният законодател е възприел и принципа за възможно най-ранно информиране и включване на засегната общественост в процедурите по повод всеки един план или програма, както и инвестиционно предложение, с което да се гарантира публичност и спазване на законодателството в областта на околната среда, респективно вземането и на най-правилното от екологична гледна точка решение. Проявление на този принцип в националното законодателството е установената разлика в кръга на заинтересованите лица с право да оспорват различните административни актове и в зависимост от етапа, на който се осъществяват отделните административни производства по издаването им.”, както и на Определение № 8426 /2021г. на ВАС по адм. д. №