Присъда № 64 от 28.04.2026, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 64/28.04.2026 година по НОХД № 403/2025 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия О. Ш. /O S/, роден на **********г. в гр.Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, с адрес в гр.Халеб, Сирия, без документи за самоличност, е повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 10.09.2024 г. в района на гранична пирамида № 190, находяща се в землището на село Воден, общ. Болярово, обл.

Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия О. Ш. /O S/ обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и за същото му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години, и глоба в размер на 255.65 евро.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. Д. Н. Д. от АК – Ямбол в хода на съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението. Пледира за определяне на наказание на подзащитния му при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. В тази връзка защитникът изтъква, че подсъдимия е с чисто съдебно минало, направил е самопризнания, с които е способствал за бързото приключване на разследването и обстоятелството, че подсъдимия, поради страх за живота си е избягал от Сирия и търси по – добро място за живеене. С тези доводи моли за определяне на наказанието под минималния размер.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдим по делото е пълнолетният О. Ш. /O S/, роден на **********г. в гр.Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, с основно образование, безработен, с адрес в гр.Халеб, Сирия.

Около 2012 година подсъдимия заедно със семейството си напуснал Сирия и се установил в гр. Газиантен, Турция. През 2024 година подсъдимият и брат му Раби решили да заминат при свои близки в Румъния, не по установения от закона начин.

В изпълнение на това си намерение подсъдимия и брат му се свързали с неустановено по делото лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило да организира пътуването на подсъдимия и брат му от република Турция до република Румъния, през Република България, без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта за влизането им в Република България.

В изпълнение на договореното на 09.09.2024г. подсъдимия като част от група от общо 18 души, в която бил и брат му, всички имащи намерение да влязат през границата на Република България, не по установения от закона ред, водени от двама водачи, се 1 придвижил в близост до турско - българската граница. След това през нощта на 09/10.09.2024 година подсъдимия заедно с останалите лица от групата и двамата им водачи достигнал до възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница.

В ранните часове на 10.09.2024г., преди разсъмване, единият от водачите на групата направил отвор във възпрепятстващото съоръжение на българско - турската граница в района на 190 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл.

Ямбол. Подсъдимия преминал през получилия се отвор, като по този начин влязъл през границата на страната ни от република Турция в република България, в района на 190 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. При влизането си в страната ни подсъдимия не е носил документи за самоличност, нито такива даващи му право да влезе в република България. Останалите лица от групата и двамата им водачи влезли в република България по идентичен начин - от същото място и по същото време.

След влизането си в страната ни подсъдимия и останалите лица от групата, водени от двамата водачи, продължили движението си към вътрешността на страната. Няколко часа след влизането им в Република България подсъдимия и брат му се разделили с останалите лица от групата, тъй като брата на подсъдимия се почувствал зле. Подсъдимия потърсил помощ по телефона, след което на 10.09.2024г., около 23.30 часа, св. Л. К. Л. служител в ГПУ Болярово, заедно с друг служител на ГПУ – Болярово, във връзка с извършена проверка по постъпил сигнал за две лица, намиращи се в безпомощно състояние, отговарящи на рисковия профил на нелегален мигрант, установил подсъдимия и брат му в землището на с.Крайново. На подсъдимия и брат му била оказана медицинска помощ, а в последствие подсъдимия бил задържан.

Във връзка със случая и установяване на мястото, през което подсъдимия и спътниците му са влезли в страната ни, св. Д. К. С. - служител в ГПУ - Болярово извършил проверка на линията на държавната граница. В хода на проверката е било констатирано нарушение на 190 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че подсъдимият О. Ш. /O S/, не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Л. К. Л. и Д. К. С., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите доказателства, същите съдържат твърдения относно времето и механизма на извършване на деянието, както и относно формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност съдът ги цени с доверие. Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени са от лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.

Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

2

Подсъдимият О. Ш. /O S/, е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 10.09.2024 година, в района на гранична пирамида № 190, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл.

Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият О. Ш. /O S/, е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Л.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото се по закон разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което е и мястото и начина, по който същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че влиза в страната ни без знанието на граничните власти и без съответното изискуемо се по закон разрешение, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава преминавайки през Република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му по произход – Сирийската Арабска република, или в държавата от която осъществява фактическото си преминаване в страната ни - Република Турция е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Напротив поведението на подсъдимия свързано с неносенето на документи за самоличност свидетелства за намерението на подсъдимия да се укрива.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия О. Ш. /O S/, за виновен в престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.

За престъплението, в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете добросъвестното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство, спомагащо за разкриване на обективната истина по делото, чистото му съдебно минало и мотивите му за извършване на 3 деянието, а именно намирането на по – добри условия на живот.

При тези фактически констатации и при наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът, приемайки че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия престъпление определи наказание на последния при условията на чл.55 от НК, а именно лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 255.65 евро.

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.