Определение № 30537 от 12.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30537 гр. София, 12.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Частно гражданско дело № 20211110132035 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от А. И. Т., с която се иска допълване на постановеното по делото определение от 14.01.2022 г., като й бъдат присъдени направените разноски в размер на 350 лв., представляващи заплатено адвокатското възнаграждение.

Ответникът по молбата – „У.Б.Г.“ ЕООД – не представя отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

В нормата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки.

В случая се касае до искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските.

Определението от 14.01.2022 г. не е връчено на длъжника А. И. Т., предвид което срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК не е започнал да тече по отношение на длъжника. Молбата е подадена в срок, с оглед на което е допустима.

Същата е и частично основателна.

С определение от 14.01.2022 г. съдът е обезсилил изцяло заповед за изпълнение на парично задължение от 13.09.2021 г., тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника А. И. Т., по което заявителят „У.Б.Г.“ ЕООД не е представил доказателства в срока по чл. 415, ал. 5 ГПК, че е предявил иск за вземането по заповедта.

Видно от своевременно представения договор за правна защита и съдействие от 11.10.2021 г. длъжникът е заплатил адвокатско възнаграждение за правна консултация и процесуално представителство по делото по изготвяне и подаване на възражение в размер на 350 лв.

Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски /арг. от чл. 81 ГПК/. Съдебни разноски са дължими за 1 всяка една защита под формата на процесуално действие /каквото е и подаването на възражение по чл. 414 ГПК/, без оглед характера на производството – исково или заповедно.

За процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 от чл. 7 на Наредбата, но на базата на половината от стойностите на претендираните суми /арг. от чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/ 2014 г.

Налице е изрична норма, въвеждаща правило за начина, по който се изчислява възнаграждението в производствата по издаване на заповед за изпълнение. При наличие на нормативно фиксиран размер на възнаграждението за процесуално представителство в заповедно производство, ирелевантно значение има обхвата на правна защита и съдействие, осъществена от адвоката, както и правните последици от същите.

Както при подаването на едно формално заявление с бланкетни твърдения, заявителят може да се ползва от разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г., така и при използването на законовата възможност по чл. 414 ГПК, възразилият длъжник следва да може да се ползва от тази възможност. Заявителят е този, който преценява дали производството да се развие в исково или не, към този момент възражението е изиграло ролята си и е препятствало заповедта в едностранното производство да влезе в сила.

Нежеланието да се проведе исково производство от страна на заявителя не следва да ограничава правата на длъжника в производството – изцяло или частично, едно от които е да ползва правото си на разноски за незаконосъобразното накърняване на права в нормативно определените размери. Подаването на възражение, което препятства влизането в сила на заповедта, има процесуално отражение, поглъща всички действия, за които са определени размери на адвокатско възнаграждение в чл. 6 от Наредбата, поради което и за него без съмнение се прилага чл. 7, ал. 7 от същата.

В този смисъл на длъжника е следвало да се присъди на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300 лв., представляваща заплатено адвокатското възнаграждение, която кореспондира с минималния размер в приложимата разпоредба – чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата в редакцията й ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г., приложима към процесния случай, предвид датата на договора за правна защита и съдействие.

Съдът е пропуснал да стори това, поради което и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение от 14.01.2022 г. по гр. д. 32 035/2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 153 състав в частта му за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „У.Б.Г.“ ЕООД, ЕИК 201971731, със седалище и адрес на управление: гр.

С.. да заплати на А. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П. сумата 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, като отхвърля искането в 2 останалата част.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3