Решение № 332 от 29.12.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Момчилград, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20225150100491 по описа за 2022 година

Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по предявен иск за установяване на вземане по чл.422 ГПК вр. чл.92 от ЗЗД.

Ищецът „*******“ ЕООД- София / с предишно наименование-„***“ ЕООД/ твърди, че е придобил по силата на договор за цесия вземания срещу ответника по сключен между него и „БТК“ ЕАД договор за предоставяне на мобилни услуги. Ищецът бил придобил вземането от друг цесионер – „С.Г.Груп“ ООД. За вземането било подадено заявление по чл.410 ГПК и издадена заповед за изпълнение, и тази заповед е била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което е предявен настоящият иск за да бъде установено съществуването на вземането в заповедта за изпълнение. Посочва, че дължимата сума възлиза на 62,46 лева, която съставлявала неустойка за предсрочно прекратяване на Договор с клиентски номер 17153811001 от 03.12.2018г., сключени с ответника, за което е била издадена фактура № ********** от 15.06.2019г. с падеж на плащане 02.07.2019г., предмет на заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 267/ 2022г. на РС- Момчилград. В исковата молба се сочи, че неустойката се дължи поради предсрочно прекратяване на така сключеният договор, и същата е била предвидена в Общите условия, с които клиените са били запознати. Развити са подробни доводи за дължимостта на претендираната сума. Претендира тази посочена сума, както и разноски по делото, в т.ч.и тези по заповедното 1 производство.

В съдебно заседание, не се представлява, като в предявената искова молба се прави искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК /ако са налице предпоставките за това/.

Ответната страна, уведомена за постъпилата искова молба не е отговорила в срока по чл.131 ГПК, като не е посочила и представила писмени доказателства. В съдебно заседание, ответницата уведомена, не се явява и не се представлява, както и не изразява становище по така предявеният иск.

Съдът намери за установено следното:

На 03.12.2018г. ответницата М. А. Р. е сключила с „БТК“ ЕАД договор за мобилни услуги клиентски номер 171 538 11001, с посочен в него договор и други условия. В договора са инкорпорирани, респ. и приложени и съответни заявления от ответника, декларации, че е запознат с Общите условия по договора /съгл.чл.147 „а“ от ЗЗП/ и е съгласен с същите, и други, от които е видно, че договорът е бил срок на действие от 24 месеца.

Установява се от представените писмени доказателства, че за периода от 16.03.2019г. до 15.06.2019г. на името на ответника били издадени 4 броя месечни фактури на на посочена в тях обща стойност на дължимите суми.

Във всяка от издадените фактури е отразена и предходната дължима сума /дължимата за предходен отчетен период/.

Видно е от съдържанието на приложените по делото фактури / издадени на посочените дати/, в последната от тях- от 15.06.2019г.- цитирана по-горе, се съдържа претендираната сума от 62,46 лева, която съставлява неустойка за предсрочно прекратяване на договора- и това е посочено с една категоричност. Това се установява и с приложението към цитираната фактура, т.е. в последната от 15.06.2019г. Последната е издадена и съдържа като общо дължима сума-описаната, в която действително са описани определени парични суми като неустойки, като една от тях е в размер на исковата сума, и съставлява неустойка за предсрочно прекратен договор/.

Установи се по делото, че с договор за цесия от 16.10.2018г. вземанията на „БТК“ ЕАД срещу клиенти, длъжници, на телекомуникационната компания са били прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД. Впоследствие– на 01.10.2019г. е бил сключен нов договор за цесия, по силата на който вземанията срещу длъжниците на „БТК“АД са били прехвърлени от „С.Г.Груп“ ООД на ищеца /с предишно име /„***“ ЕООД/.

В двата договора за цесия е било предвидено, че цецента се задължава да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземането, както и да упълномощи цесионера да извършва уведомяването на длъжниците от негово име и за негова сметка.

2

Като доказателства са приложени копие на уведомление за цесия от „БТК“ ЕАД, в качеството си на цедент по договора от 16.10.2018г., с което са прехвърлени вземанията им по отношение на клиенти на дружеството на „С.Г.Груп“ ООД, и това уведомление е отправено до ответника по настоящото производство на осн.чл.99 ал.3 от ЗЗД. В това уведомление е посочено, че първоначалният цесионер е прехвърлил вземанията, възлизащи на сумата от 62,46 лева на ищцовото дружество /с настоящото наименование, и упоменаването на предишното наименование/. Не е установено да има връчване на уведомлението на ответника по делото по надлежният ред, но и това не е задължително, т.к. се приема, че при сключването на договора клиентът е запознат с общите условия, където е прието, че задълженията могат да бъдат цедирани, а и поради обстоятелството, че е подадена искова молба срещу ответната страна, което също може да се приеме за изрично уведомяване в тази насока.

Представено е като доказателство и извлечение от приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., касаещи задълженията на ответника- и същите са в размер на исковата сума, както и основанието за възникването на това задължение- цитирани са изрично договорите, в т.ч. и договора за клиентски номер и договорите и анексите за цесия.

Установява се, от приложеното дело № 267/ 2022г. на РС- Момчилград, че ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, с което е претендирал ответника да му заплати сумата 62,46 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 03.12.2018г., и съгл. Фактура от 15.0.6.2019г. За така описаните суми била издадена заповед за изпълнение, която е била връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 вр.ал.1 от ГПК /залепено е съобщение и на двата известни адреса на ответника/, и затова на ищцовото дружество е дадено указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК да предяви иск в едномесечен срок за установяване на вземането, предмет на заповедното производство. Искът е предявен в законоустановеният срок.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Установява се, че между „БТК“ ЕАД /цедент на ищеца/ и ответника е възникнало правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги.

Задължение на мобилният оператор е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да активира съответният телефонен номер. Ответникът следвало да заплаща определените месечни такси за ползваната услуга, като за същите доставчикът на услугата е следвало да издава месечни фактури.

По делото са представени 4 броя месечни фактури, в които са посочени дължимите суми за ползваните услуги. От същите фактури не се установява тези суми кога и как са платени, както и не се установява дали са платени или не., и в тази насока по делото не са ангажирани доказателства. В същото 3 време се установява, че телекомуникационното дружество- „БТК“ ЕАД е прехвърлило своите вземания на други лица, и за последно на ищцовото дружество, като съгласно изискванията на договора за мобилни услуги, Общите условия към тях и ЗЗД, е следвало да уведоми длъжниците си /клиентите на дружеството, ползващи предоставени им мобилни услуги/, че вземанията им са прехвърлени в други лица.

По делото е представено и уведомление в тази насока, адресирано до ответника по настоящото производство, но не е установено същото да е получило това уведомление- не са ангажирани необходимите в тази насока доказателства за връчването на уведомлението на ответника, но както и погоре се посочи, това и не е задължително, т.к. съгласно договора и общите условия всеки клиент на дружеството е бил запознат с тези възможности.

Предвид изложеното съдът намира, че задължението, предмет на настоящото производство е установен по основание и размер в самите договори и издадените фактури. Това е така, защото за ползването на мрежовите услуги абонатът дължи заплащане на месечна абонамента такса, както и такса за ползваните услуги, и се установи по делото, ответникът като абонат на „БТК“ ЕАД да дължи претендираната сума- описана по-горе, представляваща неустойка за предсрочно прекратен договор. Представените писмени доказателства по установяват, че ответникът дължи тази сума- в издадените фактури се съдържа такава сума, която да е описана в този размер, и същата се установява и с другите писмени доказателства.

Предвид представените писмени доказателства и процесуалното поведение на ответната страна, която не е отговорила в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, като не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, и направеното искане от страна на ищеца за постановяване на решение по смисъла на чл.238 и сл.от ГПК, съдът счита, че следва да се постанови неприсъствено решение, защото ответната страна е предупредена за тези последници с първото по делото съобщение.

Съобразно и това съдът приема, че следва да се постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и сл. От ГПК т.к. са налице процесуалните предпоставки за това, както и наличните писмени доказателства обосновават основателността на така предявеният иск.

Накратко казано е установено основанието за дължимост на тази сума, както и съответно е установен и размерът на същата. Ето защо и защо искането за присъждането на тази сума следва да се уважи.

Предвид изложеното съдът намира, че така предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло, т.к. се установи, че ответник дължи претендираните суми, предмет на Заповед № 87 за изпълнение на парично 4 задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 267/2022г. на РСМомчилград, и в тази насока следва да се постанови неприсъствено решение, така, както е посочено по-горе.

При този изход на делото сторените от ищеца разноски следва да се възложат на ответната страна, поради и което същата следва да заплати както сумата от 205 лева- разноски в заповедното производство /описани по вид в заповедта/, така и сумата от 205 лева в настоящото производство / 25 левадържавна такса и 180 лева- адв.възнаграждение/.

Водим от изложеното и на основание чл.239 вр.чл.238 от ГПК, РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че М.

А. Р. с ЕГН- **********, дължи на „*******“ ЕООД- София, ЕИК-********, /с предишно наименование „***“ ЕООД/, на чл.422 вр.чл.415 ГПК вр.92 от З З Д , сумата от 62,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за клиентски номер 171 538 11001 от 03.12.2018г., сключен между „БТК“ ЕАД и ответницата М. А. Р., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., за които суми е издадена Заповед № 87/ 03.06.2022г. за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, изд. по ч.гр.д. № 267/2022г. по описа на Районен съд- Момчилград.

ОСЪЖДА М. А. Р. с ЕГН- **********, да заплати на „*******“ ЕООД- София с ЕИК- ********, сумата в общ размер на 410 лева /сторени разноски по делото- в исковото и в заповедното производств/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.239 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 5