Определение № 1741 от 23.12.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1741 гр. Варна, 23.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Частно търговско дело № 20213100900880 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпило е за разглеждане искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, препратено по подсъдност от ВРС с потвърдено по реда на инстанционен контрол определение № 6582/21.10.2021г по ЧГД15168/21г.на ВРС (електронен №20213110115168 от ЕИСС).

Делото е било образувано по молба на «ЛСК Пропъртис» ЕООД гр. Варна, като молителят е обосновал обезпечителна нужда по бъдещ иск да установяване на недействителност на съгласие на обезпечен кредитор, заявил заличаване на ипотека без да запази права на суброгиращ се в заварени обезпечения платец на обезпечения дълг.

Настоящият първоинстанционен състав на съда намира пречки за приемане на делото за разглеждане. Действително, съответно на квалификация на бъдещата претенция, потвърдена от въззивен съд с определение № 4319/02.12.2021г по ЧГД 2709/21 на ВОС (електронен № 20213100502709 от ЕИСС), искът за установяване на липса(непротивопоставимост)на съгласие за заличаване на ипотека, идентичен с претенция за установяване на противопоставими въпреки вписано заличаване ипотечни права върху недвижим имот е оценяем и вещно-правните характеристики на спорното право налагат цената на иска да се определи по реда на чл. 69 ал.1 т. 4 вр. чл. 71 ал. 2 ГПК. За тези случаи обаче специалното правила на чл. 390 ал.2 ГПК предвижда не само изключение от родовата подсъдност по общото правило на ал.1, но и специална местна подсъдност (Определение № 480 от 27.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3886/2015 г., III г. о., ГК). В конкретния случай обаче предмет на заличеното ипотечно право е имот, който се намира извън района на настоящия окръжен съд, като имено той е посочен и като обект на исканата обезпечителна мярка. Твърденията на ищеца категорично посочват, че търси защита като суброгирал се в права на ипотекаран кредитор платец на обезпечения дълг за обезпечението, което е било учредено върху имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Добрич.

С оглед на това съдът намира, че не е налице хипотезата по чл. 390 ал.2 ГПК, която 1 да му позволи да разгледа искането на молителя. Въпросът за местната подсъдност не е бил разгледан при препращането към родово компетентен окръжен съд, поради което към момента се очертава спор за подсъдност по чл. 122 ГПК: първоначално сезирания съд е отказал приеме делото, като е обосновал правилно, че започнатото пред него дело не му е подсъдно, но и посочения от него втори съд намира, че не е компетентен да се произнесе по това дело, изпратеното му съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК(Определение № 524 от 15.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 516/2009 г., I т. о., ТК).

Налице е спор за подсъдност между съдилища от различен ранг, който следва да се разреши от общия по -горен съд - Варненски апелативен съд.

По тези съображения и на основание чл.122 ГПК, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА спор за местна подсъдност по производство, препратено по подсъдност от ВРС с определение № 6582/21.10.2021г по ЧГД15168/21г.на ВРС (електронен №20213110115168 от ЕИСС), потвърдено с определение № 4319/02.12.2021г по ЧГД 2709/21 на ВОС (електронен № 20213100502709 от ЕИСС), , като ПРЕКРАТЯВА образувано ТД 880/21 на ВОС, т.о. (електронен № 20213100900880 от ЕИСС).

ИЗПРАЩА делото на Варненски апелативен съд за разрешаване на спора по подсъдността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2