Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 667 от 12.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 526/2024
Вид
Решение № 667
Подписан
12.12.2024
В сила
18.02.2025
Състав
Пламен Борисов, Станислав Стефански, Еманоел Вардаров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Велико Търново, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Станислав Стефански

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20244100500526 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба подадена от „Б.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „А. А. Б.“, № 23, срещу решение № 9/12.02.2024г. постановено по гр.д. № 20234130100086 по описа за 2023 година на Районен съд – Е., с което се отхвърля предявения иск от „Б.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „А. А. Б.“, № 23 против П. Х. Х. с ЕГН: **********, от гр. Е., ул. „Р.“, № 50 за приемане за установено, че П. Х. Х. дължи на „Б.“ ЕООД сумата 10 150,09лв. (десет хиляди сто и петдесет лв. 09 ст.), представляваща дължима сума по Запис на заповед от 26.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от 22.06.2022г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 133/6.10.2022г. по ЧГД № 306/2022г. по описа на Районен съд – Е., като НЕОСНОВАТЕЛЕН; се осъжда „Б.“ ЕООД, ЕИК:

*, със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „А. А. Б.“, № 23, да заплати 1 на П. Х. Х. с ЕГН: ********** от гр. Е., ул. „Р.“, № 50 сумата 1 300,00лв., представляваща направените по делото разноски.

Подателят на жалбата изтъква съображения, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковата претенция бъде уважена, заедно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба не е подаден от насрещната страна. С писмена молба подадена преди съдебно заседание се иска потвърждаване на решението. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

По повод жалбата Великотърновският окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Съдът намира, че решението се явява допустимо. Налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Еленският районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1 от ГПК и 2 съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваните части за неправилно по същество.

От фактическа страна:

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е обаче неправилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, не приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Във въззивното производство не са събрани допълнителни доказателства.

Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищеца като такава по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК положителна установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане, признато в заповедно производство по реда на чл.

417 от ГПК, и индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа но документ по чл.417 от ГПК. По отношение на претендираното вземане приложима е материалноправната разпоредба на чл.535 от ТЗ, във вр. с чл.537, във вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД.

От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява следното:

По първоинстанционното дело е установено от съда точно, че ответникът П. Х. Х. е издал в полза на ищеца „Б.“ ЕООД процесния запис на заповед, с който е обезпечил изпълнението на задълженията на „Н.“ ЕООД по сключен Договор за наем № 721/24.08.2021г. между „Н.“ ЕООД и ищеца „Б.“ ЕООД. Безспорно е установил и обстоятелството, че каузалната сделка, във връзка с която е издаден записът на заповед е именно този договор за наем.

Спорно между страните е: какво точно от задължението на наемателя „Н.“ ЕООД се обезпечава със записа на заповед, т. е. наемното имущество или наемното имущество заедно с дължимата наемна цена.

Според Районен съд – Е. с издаването на процесния запис на заповед ответникът единствено е обезпечил задължението на „Н.“ ЕООД по 3 опазване на наетите вещи съгласно Договор за наем № 721/24.08.2021г.

Според ВТОС: в записа на заповед изрично е посочено, че същият се издава, за да обезпечи задълженията на „Н.” ЕООД към „Б.” ЕООД по Договор за наем № 721/24.08.2021г. Издаването на процесния запис на заповед произтича от изричната писмена договореност между Наемодателя и Наемателя в чл.5.5 от Договор за наем № 721/24.08.2021г., съгласно който „Наемателят ще гарантира опазването на инвентара до връщането му на наемодателя, включително и за вземанията до този договор със запис на заповед за пълната стойност на инвентара с вкл. ДДС.” Поради тази причина явно и записът на заповед е издаден за сума, която покрива изцяло стойността на наетото имущество, и която сума се презюмира, че е достатъчна да покрие и евентуалните вземания и разходи на наемодателя по договора за наем.

По принцип: предмет на делото в производството по чл.422 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.10 ГПК, е съществуване на вземането, основано на записа на заповед и изискуемостта му към този момент. В производството по чл.422 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на записа на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

Доказване на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи възраженията си, относими към погасяване на вземането по записа на заповед или липсата на вземане. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154 ГПК като всяка от страните доказва фактите, 4 на които основава твърденията и възраженията си, които са обуславящи за съществуване или несъществуване на установяваното в производството по чл.422 ГПК менителнично вземане.

Доколкото още с исковата молба ищецът сам е навел твърдения, че записът обезпечава задължение по друго каузално правоотношение, а именно договор за наем, то при установяване връзката между абстрактното и каузалното правоотношение, съдът дължи преценка налице ли са материалните предпоставки на каузата. Съобразно очертаните твърдения за осъществили се между страните факти от значение за вземането, предмет на записа на заповед, ищецът следва да установи, че записът е издаден за обезпечаване вземане по договор за заем, сключен между страните при конкретизацията, че наемането на вещи е сторено в полза на ищеца, явяващ се страна по спора. Ищецът е уточнил конкретните параметри на правоотношението – период, страни и условия.

С въвеждане на твърдения за наличие на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. За това основателността на възражението за недължимост на вземането по ценната книга, е в зависимост от установяване на каузалното правоотношение. Поради това, в производството по чл.422 ГПК, при доказана връзка между записа и заема, на изследване ще подлежи каузалното правоотношение, понеже както се посочи, възраженията на ответника, касаещи това правоотношение, биха имали за последица липса на вземане по записа на заповед. Възраженията на ответника в случая могат да бъдат обобщени като твърдение за това че процесният запис на заповед обезпечава само стойността на наетото имущество, но не и неплащането на наемните вноски по договора за наем.

С оглед характера на наемното правоотношение, ищецът следва да установи постигнатата договорка за наемане на вещи.

Съобразно твърденията по исковата молба, които с факта на обективирането им, стават част от предмета на спора, записът е издаден като ново основание, въз основа на което ищецът може да събере вземане по договор за наем, в размер на процесната сума. В случая ответникът оспорва наличието на каузално правоотношение /на завършения негов фактически 5 състав/. Поради това и ищецът следва да установи каузата.

От представените писмени доказателства се установява, че е налице сключен между страните Договор за наем № 721/24.08.2021г.

Така съдът може да достигне до извод относно наличие на връзка между абстрактното и твърдяното каузално правоотношение, за което ищецът твърди, че е причина за издадената заповед.

Представените от ищеца доказателства са достатъчни да обосноват непосредствената връзка между каузалното и абстрактното правоотношение.

Независимо коя от страните е въвела каузалните правоотношения в спорния предмет на делото, ищецът по иска с правно основание чл.422 ГПК носи тежестта да докаже валидното възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане, а ответникът неговото погасяване.

В случая съдът намира, че ответникът е действал съзнавайки, че сключва сделка по наем на вещи, като управител на „Билдех” ЕООД, включително същият лично е издал и е предоставил процесния запис на заповед, обезпечавайки поетото задължение за заплащане на всички дължими вземания по Договор № 721/28.08.2021г.

Поради това искът като доказан се явява основателен и подлежи на уважаване.

Сторените по делото разноски следва да бъдат заплатени на ищеца.

С оглед изхода на спора и искането за произнасяне по направените по делото разноски, на подателя на жалбата следва да се присъдят сторените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение № 9/12.02.2024г. постановено по гр.д. № 20234130100086 по описа за 2023 година на Районен съд – Е. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

6

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, че П. Х. Х. с ЕГН: **********, от гр. Е., ул. „Р.“, № 50 дължи на „Б.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. „А. А. Б.“, № 23 сума в размер на 10 150,09лв. (десет хиляди сто и петдесет лв. 09 ст.), представляваща дължима сума по Запис на заповед от 26.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от 22.06.2022г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 133/6.10.2022г. по ЧГД № 306/2022г. по описа на Районен съд – Е..