Определение № 4438 от 10.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4438 гр. София, 07.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002100882 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Й. И., подадена чрез процесуален представител адв.

Б. Т. против решение № 1215/31.10.2023г., постановено по в.гр.д. № 1888/2022г. по описа на Апелативен съд – София.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно разпореждане /със значение на решение в исков процес - чл. 623, ал. 5 от ГПК/ № 2161 от 29.04.2022г. постановено по гр.д. № 897/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което на основание чл. 622 и чл. 623 от ГПК е оставена без уважение молбата на Д. Й. И. /М./, с ЕГН [ЕГН] предявена срещу К.-У. И. М. с ЕГН [ЕГН] за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на изпълнителен лист, издаден на 04.03.2016г. по дело № 15-0564309-3-6N на Общ съд на провинции С.-А., С. и Т., Република Германия, с предмет сумата от общо 645 038 евро, дължима от К.-У. М., в качеството му на наследник на И. М., заедно с А. М. и М. М..

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановен нов акт по същество, с който предявеното искане да бъде уважено.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е изложил мотиви за неприложимост в конкретния случай на Регламент /ЕС/ № 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Поддържа, че съдът не е съобразил, че след 1 прекратяване на СИО поради смърт на съпруга, съпружеската общност се е превърнала в обикновена съсобственост. Като съсобственик, наред с останалите наследници на починалия й съпруг, молителката търси парично изражение на своя дял от общото имущество. Ето защо в случая не са налице имуществени отношения произтичащи от брачно правоотношение, а предявени права на съсобственик в обикновена дялова съсобственост. Не е отчетено също, че ответникът е приел наследството на починалия и е декларирал готовността си да управлява наследството. Делът, който следва да получи жалбоподателката е част от управляваното от него наследство, поради което искането й е насочено именно срещу него.

Отговор на касационната жалба не е депозиран от ответника по касация К.-У. И. М..

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – молител по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за признаване и за допускане изпълнението на изпълнителен лист, а не на акт по същество с последици на съдебно решение /независимо как е наименовано/, така че в производството по допускане на изпълнение да се установят условията за изпълнение в сезираната държава-членка – да се установи изпълнителната сила на решението. По твърдения на молителката, уточнени в хода на въззивното производство, ИЛ е издаден в заповедно производство като краен съдебен акт, а според твърденията й в съдебното заседание пред САС – не е била издавана заповед за изпълнение, а „направо е издаден“ ИЛ, връчен чрез поставяне в пощенската кутия на ответника без да е издадено и удостоверение от съда, че той не е подал възражение срещу него. Присъдените й суми по ИЛ „са парично изражение на полагащия й се равен дял по закон от придобитото семейно имущество, като съпруга“ на починалия на 27.12.2014г. И.

М., поради което и „претенцията“ е насочена към наследниците му, в частност само срещу К. У. М., който е определен за управител на наследството. Молителката се е позовала, че към искането й е приложим Регламент /ЕС/ № 1215/2012г., а не обсъденият от ОС – Варна в мотивите към обжалваното разпореждане – Регламент /ЕС/ 1103/2016 и че е получила обяснение от съдебен изпълнител, че трябва да развие процедура по допускане на изпълнение.

При тези факти, от правна страна въззивният съд изложил, че съдебно решение, постановено по дело в приложното поле на Регламент /ЕС/ № 1215/2012г. на Европейския Парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела /Регламент /ЕС/ № 1215/2012г./, представляващо „съдебно решение“ по смисъла на Регламента, което подлежи на изпълнение в държавата-членка на 2 произход е изпълняемо в други държави-членки без да се изисква декларация за изпълняемост – допускане до изпълнение, като за целите на изпълнението пред органа по изпълнението се представя препис от самото решение и удостоверение, издадено съгласно чл. 53, с което се удостоверява, че съдебното решение е изпълняемо /чл. 39 вр. чл. 2 и чл. 42, т. 1 и 2 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012г./. Приел, че чуждестранното съдебно решение, постановено в друга държава-членка в приложното поле на посочения Регламент /ЕС/ № 1215/2012, е пряко изпълнително основание без да се издава ИЛ, съгласно нормата и на чл.

622а, ал. 1 вр. ал. 2 от ГПК, за разлика от изпълнението на осъдително решение по вътрешното ни право, за което се изисква издаване на ИЛ /чл. 404, т. 1 от ГПК/. Посочил, че представеният ИЛ е пряк изпълнителен титул.

Съобразил, че в конкретния случай в текста на самия ИЛ е посочено, че е издаден въз основа на заповед за изпълнение от Общ съд на провинции С. А., С. и Т. по дела по заповеди за плащане, каквато заповед не е представена с молбата, по която е образувано настоящото дело. Освен, че в случая не е представено решение /акт със значение на решение/, чието изпълнение да подлежи на допускане до изпълнение, приел, че Регламент /ЕС/ № 1103/2016г. е неприложим по отношение на изпълнението на процесния акт на формално основание.

Обосновал извод в този смисъл отчитайки, че представеният ИЛ е издаден на 04.03.2016г. по дело, образувано през 2015г., а цитираният Регламент, в чийто обхват са всички гражданскоправни аспекти на имуществения режим между съпрузи, в т.ч. прекратяването на режима, по-специално в резултат и на смъртта на единия от съпрузите /съображение 18 към преамбюла/, влиза в сила и се прилага от последващи тази дата моменти /чл. 69 и чл. 70 от този Регламент/. Приел също, че представеният ИЛ е за „претенция за равен дял на съпруга срещу починалия И. М. от 25.10.1989г. до 27.12.2014г.“ в размер на 643 000 евро, както е посочено в него, а Регламент /ЕС/ № 1215/2012г., на който се позовава въззивницата, е неприложим за имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения /чл. 1, т. 2 от Регламента/. От формалната проверка на представения акт приел, че не може да се направи извод, че лицето, срещу което се иска да се допусне принудително изпълнение, индивидуализирано в ИЛ като „наследник на И. М.“ – К. У. М., е единственият легитимиран длъжник по вземането, удостоверено в ИЛ, тъй като в него е записано, че той е задължен заедно с А. М. и М. М.. В тази връзка посочил, че е недопустимо в рамките на настоящото производство съдът да извършва освен формална проверка на предпоставките за обявяване на решението за изпълняемо въз основа на представеното решение и евентуално въз основа на удостоверение, издадено от съда по произход /като в случая не е представена заповедта за изпълнение/ и на други документи, представени от жалбоподателката, касаещи основанието на правото, чието изпълнение тя търси, както и правното положение на лицето, срещу което се иска принудително изпълнение /чл. 623, ал. 2 от ГПК/. В заключение обосновал, че в случая не са налице процесуални предпоставки за признаване и допускане изпълнението на посочения изпълнителен лист – по делото не е представен акт, който може да бъде допуснат до принудително изпълнение, както и само срещу посоченото като длъжник лице, поради което предявеното искане приел за неоснователно, в който смисъл постановил и крайния си акт.

3

Касаторът Д. Й. И. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Поставя в тази връзка следните значими за изхода на делото въпроси:

1/ В случай, че не са налице хипотезите по чл. 45 вр. чл. 46 от Регламент /ЕО/ № 1215/2012г., обосноваващи отказ на изпълнението, съдът следва ли да откаже само и единствено на базата на това, че изпълнението е поискано срещу един от длъжниците, когато предмет на спора е дял от общо имущество, в което молителят и сочените лица в акта, за който е поискано допускане на изпълнението са съделители и когато този длъжник, срещу който е направено искането е приел наследството и е декларирал готовност да го управлява?“ 2/ Когато един от съделителите, както е в случая молителката, е бивша съпруга на наследодателя на длъжниците и приживе на починалия вече съпруг те не са разрешили имуществените си взаимоотношения, а полагащият й се дял представлява част от оставеното след смъртта на починалия съпруг имущество, то тогава нейната претенция за изплащане на паричното изражение на този дял как следва да бъде правно определена – като претенция, свързана с имуществения режим между съпрузи или като претенция, насочена към съделители, намиращи се в условията на обикновена съсобственост?

3/ Изпълнителен лист от 04.03.2016г. по дело № 15-0564309-3-6К на Общия съд на провинции С.-А., С. и Т. за дела по заповеди за плащане, който е предмет на настоящия казус, представлява ли сам по себе си акт с последиците на решение, за който жалбоподателката би могла да поиска неговото признаване и допускане на изпълнението му? Сам по себе си, представлява ли титул, който би могъл да породи пряко принудително изпълнение?“

По тези материалноправни и последния процесуалноправен въпроси касаторката твърди, че не съществува относима практика. Произнасянето по тях счита, че ще даде пълнота и яснота по отношение точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От друга страна сочи като противоречащо на едностранния характер на производството конституирането на длъжника, като страна в настоящото производство като съществено нарушение на процесуалните правила, което от своя страна обосновава като неправилност на обжалваното решение в хипотезата по чл. 280, ал. 2, пр. 3 /при очевидна неправилност/ от ГПК.

След преценка, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че по делото не е установено основание за допускане на касационно обжалване.

Първите два материалноправни въпроси не са включени в предмета на делото, нито са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение, а третият процесуалноправен въпрос, в контекста, в който е поставен, дори и позитивно разрешен от настоящата инстанция, не би обусловил различен правен резултат и благоприятно крайно решение по делото в полза на касатора. Последното следва от мотивите на въззивното решение, съобразно които по твърдения на молителката изпълнителният лист, чието признаване и допускане на изпълнение претендира, е издаден „направо“, в производство без участието на ответника и без данни за възможността му да организира защитата си; актът, чието признаване и допускане на изпълнение се претендира не е придружен със заповед за 4 изпълнение, чиято формална проверка да обоснове извод за стабилизиране, нито е придружен с удостоверение, издадено съгласно чл. 53, удостоверяващо, че съдебното решение /в случая издаден изпълнителен лист/ е изпълняемо /чл. 39 вр. чл. 2 и чл. 42, т. 1 и 2 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012г./; представените доказателства за опит за връчване чрез поставяне в пощенската кутия на ответника, съдът е възприел като възможност същият да подаде възражение срещу изпълнителния лист; освен това от формалната проверка на акта съдът е приел, че е лишен от възможност да изведе обоснован извод за обхвата и изключителността на отговорността на предпочитания ответник, доколкото съгласно текста на изпълнителния лист К.-У. М. е осъден да заплати сумата заедно с още две лица. При тези решаващи правни изводи в обжалваното решение въпросите предпоставящи липса на предпоставките на чл. 45 от Регламент /ЕО/ № 1215/2012г.; отговор дали претенцията предмет на изпълнителния лист, предявен за признаване и допускане до изпълнение е свързана с имуществения режим между съпрузи или е претенция на съсобственик /“съделител“/ в условията на обикновена съсобственост; както и дали предявеният изпълнителен лист е по същността си акт с последиците на решение и представлява ли титул, който би могъл да породи пряко принудително изпълнение, се явяват неотносими към решаващите мотиви на въззивната инстанция, обусловили изхода на делото. В този смисъл повдигнатите от касатора въпроси не удовлетворяват общото изискване за приложно поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно разясненията дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.