Решение № 1083 от 31.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1083 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100901392 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от Сдружение „Асоциация на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури“, ЕИК *******, срещу отказ № 20240618144641-3/24.06.2024г.на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано да се извърши вписване на промяна на адреса на управление на сдружението, целите на сдружението и средствата за постигането им, както и по отношение на представителството му и органите на управление.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

На 18.06.2024 г. жалбоподателят е подал в ТРРЮЛНЦ към Агенцията но вписванията със Заявление обр. А15 №20240618144641 с искане за промяна на адреса на управление на сдружението, целите на сдружението и средствата за постигането им, както и по отношение на представителството му и органите на управление. На 20.06.2024 г. от страна на длъжностно лице под формата на правни съждения са дадени указания, като е посочено, че в ЗЮЛНЦ не е предвидена възможност за провеждане на общо събрание дистанционно, 1 поради което посочените в тази връзка правила в устава противоречат на императивни разпоредби на закона. Указано е и да се представи подписано от ръководещия заседанието и изготвилия протокола препис от решенията на общото събрание за промяна на подлежащите на вписване обстоятелства със заличени лични данни.

В изпълнение на тези указания, жалбоподателя представя на 20.06.2024г.

Заявление Ж1, с което са представени преписи от решенията със заличени лични данни.

На 21.06.2024г. длъжностното лице по регистрацията указва на заявителя да представи актуален устав, в който чл.8, ал.7-9 бъдат съобразени с ЗЮЛНЦ, който не предвиждал възможност за неприсъствено провеждане на заседания на върховния орган на сдружението.

Поради неизпълнение на тези указания в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и при така изяснената фактическа обстановка, на основание чл.

21, т.5 и чл.22,ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, е постановен обжалвания отказ за вписване по Заявление обр. А15 №20240618144641.

Имайки предвид законовата уредба, настоящият съдът намира за незаконосъобразен отказа на длъжностното лице да впише промените, относно изброените по-горе обстоятелства, касаещи промяна на адреса на управление на сдружението, целите на сдружението и средствата за постигането им, както и по отношение на представителството му и органите на управление, респективно Устава на сдружението, поради непредставяне на нов, в който да бъдат заличени разпоредбите даващи възможност за присъствено, но дистанционно участие на членовете на сдружението в провеждането на общо събрание.

Съдът намира, че от утвърдения принцип на свобода на сдружаване следва и възможността членовете на дадена персонифицирана общност да регламентират вътрешноорганизационния си живот. На общо основание тази свобода може да бъде ограничена от императивна правна норма. Законът изисква присъствие на конкретно обявено място в определен час за провеждане на общо събрание. Липсва обаче изрично изискване за физическо присъствие. Според настоящия съд извличане на подобно ограничение по тълкувателен път влиза в противоречие със законоустановения принцип на свободата на сдружаване.

Законът изрично регламентира дистанционно участие в работата на управителния съвет, но това само по себе си не обосновава наличието на забрана да бъде предвидена такава форма на провеждане и на общото събрание в Устава на сдружението. Изричната регламентация на чл. 32, ал. 3 ЗЮЛНЦ може и следва да бъде обяснена с присъщата оперативност, като самият закон отдава приоритет на участието и създава механизъм то да бъде осигурено при физическа дистанция между отделните членове. Затова и комуникацията по този ред е прогласена за равнозначна на присъствие при очертаните в нормата условия.

Действително, за разлика от управителния орган, на който е възложено оперативното управление, общото събрание е призвано да разрешава 2 основополагащи за общността въпроси. Предпоставка за това е участието, а подходящата комуникационна среда е средство за реализация на участието.

Затова и законът отдава значение на присъстващите, за да утвърди легитимация на колективния орган да взема обвързващи общността решения – чл. 27 и 28 ЗЮЛНЦ, а не държи сметка за начина, по който ще се осъществи участието. Участието от своя страна предполага гарантиран достъп до относимата към поставения на обсъждане въпрос и възможност за изразяване на мнение. В случая клаузите на чл.9, ал.7, 8 и 9 от променения Устав очертават изисквания, гарантиращи пълноценно участие в работата на колективния орган. Тази възможност е предвидена, за да се преодолеят наложени ограничения пред физическото присъствие. Следователно, така предвидената възможност не ограничава пълноценното участие, а го обезпечава и тогава, когато физическо присъствие се оказва невъзможно.

По изложените съображения настоящият съд не споделя довода за наличие на порок в нормите на Устава, регламентиращи възможността за вземане на решенията от колективния орган (Общо събрание) с участието на негови членове чрез видеоконферентна връзка, който да препятства възможността за обявяване на промяната в устава, касаеща промяна на адреса на управление на сдружението, целите на сдружението и средствата за постигането им, както и по отношение на представителството му и органите на управление на сдружението.

Съдът намира, че действително в чл.9, ал.7 и ал.9 от Устава е използван крайно неудачният израз „неприсъствено“ за изясняването на възможността за дистанционно участие на членовете на сдружението в общо събрание, чрез видеоконферентна връзка, което предполага присъствието и участието им в реално време в заседанието без обаче физически да се намират на едно и също място в пространството, а тази ситуация не може да бъде идентифицирана с термина „неприсъствено“, който има различно значение, а именно, че съответното лице не присъства, не участва в събранието. При тълкуване на правилата посочени в чл.9, ал.7-9 от устава обаче става ясно, че в случая се има предвид регламентацията на възможността членовете на сдружението да могат да участват (присъстват) на общото събрание дистанционно, посредством сигурна видеоконферентна връзка, като по този начин могат да правят волеизявления и да гласуват, а това да се отрази в изготвения протокол от проведеното събрание. Тази възможност не противоречи на императивни разпоредби на ЗЮЛНЦ, поради което, както дадените указания в тази връзка, така и обжалваният отказ са незаконосъобразни и по тази причина, последният следва да бъде отменен.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Сдружение „Асоциация на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури“, ЕИК *******, отказ № 3

20240618144641-3/24.06.2024г. на длъжностното лице по регистрацията при АВ–ТРРЮЛНЦ.

УКАЗВА на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ да впише по партидата на Сдружение „Асоциация на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури“, ЕИК *******, подлежащите на вписване обстоятелства, съгласно Заявление обр. А15 №20240618144641.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4