Определение № 630 от 16.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Ловеч, 16.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500472 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД с ЕИК 200644029,със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Тодор Александров“ № 109115, ет.6, Бизнес-сграда „ТАО“, представлявано от изпълнителните директори С. К. П. и С.А.Б., чрез юрисконсулт Е. А.,срещу Разпореждане 01509/17.06.2024г.,пост.по ч.гр.д.

№1064/2024г.на РС-Ловеч, в частта,с която е отказано присъждане на разноски.Счита разпореждането за неправилно и постановено в противоречие с нормата на чл.78,ал.1 от ГПК.Възразява,че длъжникът дължи заплащане на разноските,предвид неизпълнението му на поетите с договора за заем задължения,поради което е предизвикал и завеждането на заповедното производство. Не счита,че е приложимо цитираното от заповедния съд Решение на СЕС по съединените дела С-224/19 и С-259/19, тъй като няма отношение към спора.Решението касае хипотеза,в която потребителят може да бъде възпрян от правото на съдебен контрол върху евентуално неравноправни договорни клаузи,докато тук има за предмет не упражнено право на защита на потребителя,а осъществяване на процесуална принуда по отношение на неизпълняващия длъжник.Прилага цитираното решение и моли да се уважи претенцията за разноски съразмерно с уважената част от подаденото заявление по чл.410 от ГПК.

Съставът на ОС-Ловеч,като съобрази изложеното в частната жалба и приложените по ч.гр.д.№1064/2024г. на РС-Ловеч документи, намира за установено следното:

По допустимостта.

Частната жалба е подадена своевременно. Жалбоподателят е уведомен за 1 атакувания съдебен акт на 02.07.2024г.,а частната жалба е подадена на 09.07.2024г.-т.е.в рамките на едноседмичния срок. Подадена е от легитимирана да атакува съдебния акт страна,поради което съдът приема,че е допустима.

Своевременно е подаден и отговорът на частната жалба.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

РС-Ловеч е сезиран със заявление по чл.410 от ГПК,подадено от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Тодор Александров“№109-115,ет.6, Бизнес-сграда „ТАО“,представлявано от изпълнителните директори С. К. П. и С.А.Б.,чрез юрисконсулт В. Ц., срещу С. К. С. от гр.Ловеч.Предявено е вземане на платилия дълга поръчител по Договор за предоставяне на финансови услуги(заеми)от разстояние, сключен на 21.01.2017г. с „Фератум България“ЕООД с ЕИК 200599406, по който е предоставен заем в размер на 200лв. Твърди се,че длъжникът не е плащал по заема, затова поръчителят „Фератум Банк“АД е изплатил дълга,при установеното неизпълнение от длъжника.Търси се цялата главница от 200лв., уговорената договорна лихва от 3.34лв.,начислена за периода от 22.02.2017г. до 06.02.2017г., лихва за забава в размер на 81.04лв.за периода от 12.12.2019г. до 31.05.2024г.,с изключение на периода на 13.03.2020г. до 13.07.2020(съгл.чл.6 от ЗДМПИПОРНС). Пояснено е,че заявителят „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД е придобил вземането в резултат на две цесиидоговор за цесия от 31.12.2018г., с която .“Фератум Банк“АД е прехвърлило своето вземане към С. С. на „Пактум Кълекшънс“ООД, а последният с договор за цесия от 12.12.2019г. е цедирал вземането на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД.

Към заявлението са приложени : Договор №468979 от 21.01.2017г. за предоставяне на финансови услуги(заеми)от разстояние,Договор за гаранция от 22.01.2017г.за гаранция(поръчителство) между „Фератум Банк“АД и С. К. С.,Общи условия на „Фератум България“ЕООД, Общи условия към договор за гаранция,,Извлечение от електронен регистър на „Фератум България“ЕООД,

С Разпореждане №1509/17.06.2024г. РС-Ловеч е приел,че възнаграждението в полза на гаранта представлява разход по договора за кредит, поради което следва да е включен в ГПР,което не е сторено по договора. Приел е че в тази част договорът е нищожен и на основание чл.23 от ЗПК е присъдил само чистата сума по кредита-главницата от 200лв.

В останалата част е отхвърлил заявлението като недължими поради наличие на неравноправна клауза,водеща до недействителност на договора.

В обжалваната част заповедният съд е приел,че с оглед извода за наличие на неравноправна клауза по договорната връзка и постановеното връщане на чистата стойност на кредита,по арг.от т.5 от Решение С-224 /19 и С-259/19,не следва да се присъждат разноски в тежест на потребителя. Изложил е аргументи за приложимост на приетото в цитираните решения и в случаите когато недействителността на договора е прогласена по инициатива на съда.

Въззивният състав намира,че не са налице предпоставките за уважаване на 2 заявлението. Заявителят не е обосновал легитимацията си на титуляр на вземането. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД следва да се позове и да посочи обстоятелствата, на които основава това си качество. При твърдението, че е цесионер, за да се установи в това си качество, съотв.,че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.

Съставът намира,че в случая в заявлението не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенцията,съгласно чл.410,ал.3 от ГПК. Нормата въвежда специфично изискване в случаите, когато вземането произтича от договор с потребител- да се представи договорът, заедно с всички приложения и относимите общи условия,ако има такива.

Тук,въпреки твърдението на заявителя,че е цесионер, не представя нито един от посочените два договора за цесия. По естеството си този документ обосновава легитимацията на заявителя като титуляр на вземането и затова попада в набора от документи-приложения към договора с потребителя. Въпросът за установяване на титуляра на вземането е част от индивидуализацията на вземането,съответно основанието на претенцията.

Въззивният състав намира,че е следвало заявлението да се отхвърли изцяло,вместо да се разглежда по същество,при който изход на заявителя не биха се дължали разноски. В настоящето производство съставът не би могъл да влоши положението на обжалващия,поради което макар с различни мотиви, следва да потвърди обжалваното разпореждане.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1509/17.06.2024г. РС-Ловеч, в частта, с която е отказано да се присъдят разноски в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД с ЕИК 200644029,със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Тодор Александров“ № 109115, ет.6, Бизнес-сграда „ТАО“, като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3