Решение № 2366 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2366 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110211126 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д - чл.63 и сл. от Закон за административните нарушение и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на К. Е. Б. депозирана чрез адв. А. Б. от САК, редовно упълномощен срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, Серия Г № 0066724, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя К. Е. Б. на основание чл. 638, ал. 4 във вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекс за застраховането /К3/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекс на застраховането.

В жалбата К. Е. Б. депозирана чрез адв. А. Б. от САК, редовно упълномощен се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш, като в същото време се твърди, че същият е постановен и в нарушение на процесуалните правила. В тази насока жалбоподателят излага своята версия относно фактическата обстановка, хронологично предхождаща и съпровождаща твърдяното нарушение. Поставя акцент върху това, че на 29.02.2024 г. процесният автомобил е преминал в нейно владение след като били заплатени всички такси във връзка с регистрацията на автомобила, включително задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, застраховка „Каско“, еко такси и други. Твърди, че при предаване на автомобила са му били представени съответните регистрационни талони и застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като заедно с предаването на посочените документи, на предното стъкло на автомобила му бил залепен стикер за наличие на сключен договор за „Гражданска отговорност“. В допълнение излага доводи за заплатена изцяло застрахователна премия в размер на 361, 87 лева за указаната по-горе задължителна застраховка, в потвърждение на което представя и съответните доказателства.

От правна страна в жалбата на К. Б. депозиран чрез адв. Б. от САК се излагат и аргументи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 10 ЗАНН като се 1 твърди, че така отразеното в обстоятелствената част на електронния фиш, а именно „ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място …. след приспаднат толеранс от 3 %“ не кореспондира на фактическата обстановка на нарушението. В допълнение се сочи, че в процесния електронен фиш не са посочени обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, както и доказателствата, които го потвърждават. Изтъква се още, че административният орган не е положил никакви усилия да извърши проверка на релевантния по делото главен факт на доказване, а именно има ли сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“, като жалбоподателя претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят К.

Б., не се явява като същата се представлява от адв. А. Б. от САК, която поддържа изцяло изложеното в жалбата като пространно разяснява фактическата обстановка по делото, започвайки в хронологична последователност с момента на закупуване на процесния лек автомобил от представителството на „Тойота България“ на 28.02.2024 г. от страна на жалобопадателят Б., сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на същата дата и предаване владението на автомобила на жалбоподателката и другият купувач /съпругът й/ на 29.02.2024 г. Сочи, че три дни по-късно е изготвен добавък № 1 към застраховката, а няколко дни след това от брокера на застрахователя /Дженерали България“ АД/ е издадена квитанция за внесена на каса сума в размер на 361, 87 лева, представляваща заплатена застрахователна премия по застраховката. Непонятно за процесуалния представител на жалбоподателя остава обстоятелството защо в направената от СДВР справка в електронния сайт на Гаранционния фонд излиза, че към датата на процесното събитие съответният регистрационен номер на лекия автомобил не притежава коментираната по-горе задължителна застраховка.

С оглед на изложеното и адв. А. Б.а от САК пледира съдът да отмени обжалвания електронен фиш и на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт С.М., редовно упълномощена, която оспорва изцяло жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Позовава се на подробно изложените в депозираното писмено становище съображения. В противовес на представителя на жалбоподателя акцентира върху това, че обжалваният санкционен акт е всъщност електронен фиш, издаден от техническо средство за измерване, установяване, заснемане и констатиране на административно нарушение, като въпросното техническо средство заснема и свързва не само регистрационни номера на автомобили, превишаващи скоростта, но и на такива, които нямат сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Отчитайки липсата на човешка намеса, представителят на въззиваемата страна счита, че правилно и законосъобразно е издаден процесният санкционен акт, а именно електронен фиш. Намира за безспорно, че към датата на заснемане и установяване на нарушението, по преписката се съдържат официални удостоверителни документи, доказващи липсата на валидно сключена към момента на нарушението задължителна застраховка. Гл. юрк. Михайлова моли за присъждане на минимален размер на възнаграждение в случай че жалбата бъде оставена без уважение, а в случай че бъде уважена и процесният санкционен акт отменен, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и 2 наведените доводи от страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Към 05.06.2024 г. лек автомобил марка „,,***''“ с рег. № ,,***'' бил собственост на К.

Е. Б..

На 05.06.2024 г. около 13:59 часа лекият автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'' бил управляван от К. Е. Б. и се движел в гр. София по бул. „Царица Йоанна“ до номер 51, с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров“ към бул. “Др. Петър Дертлиев”. Същият бил заснет от монтираното в района автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1 N120CC97, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 5126. Към 05.06.2024 г. описаното автоматизирано техническо средство било преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен и протокол от проверка №088-СГИСИС/19.06.2023 г. от Българския институт по метрология. Съгласно представеното пред съда удостоверение за одобрен тип средство за измерване срокът на валидност на процесната пътна радарна система е до 07.09.2027 г.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена и справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – жалбоподателката К. Е. Б.. В тази връзка е издаден и обжалваният електронен фиш, в който е посочено, че е установено нарушение по Кодекса за застраховането, а именно че е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането /КЗ/ при управлението на лекия автомобил, тъй като собственикът на същия не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за последваща проверка, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. за одобряване образец на електронен фиш, протокол за използване на АТСС, ежедневна форма на отчет, списък с намерени фишове - извлечение от информационната система на МВР - АИС - АНД, справка Гаранционен фонд, справка за нарушител, свидетелство за регистрация на процесното МПС – част 1, квитанция за платена застрахователна премия създадена на 05.03.2024 г., полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 28.02.2024 г., Добавък № 1 към полица от 01.03.2024 г., както и приобщеното по делото веществено доказателство - фотоматериал от паметта на техническото средство.

Приложените по делото писмени доказателства съдът приема за обективни, надеждни, достоверни и по категоричен начин установяващи релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Видно от представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка на средството за измерване се установи, че процесната видеосистема представлява одобрен тип средство за измерване, същата е технически изправна, годна, преминала е последваща проверка.

Видно от приетата справка за собственост към процесната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение, е бил собственост на жалбоподателката К. Е. Б..

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните 3 изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок по чл.

647, ал. 3 КЗ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява и процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че обжалваният електронният фиш не отговаря изцяло на изискванията на закона, установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.

Електронният фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗМВР областните дирекции на МВР са основни структура на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Предвид мястото на извършване на нарушението - гр. София, компетентността за издаване на електронен фиш в процесния случай принадлежи действително на СДВР, като възможност за издаване на електронни фишове е предвидена и в Кодекс за застраховането /КЗ/ за нарушения на същия.

С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими изискванията на чл. 57 ЗАНН, а специалните такива по чл. 189, ал. 4 и сл. ЗДвП, към която норма препраща и чл. 647, ал. 3 Кодекс за застраховането. Съгласно първата от посочените правни норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Някои от така изброените съществени реквизити обаче не се съдържат в процесния електронен фиш. Така в електронния фиш липсва изложение на каквато и да било фактология относно извършеното нарушение. Така вмененото нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е описано твърде оскъдно, като в обжалвания санкционен акт се сочи единствено, че „с АТСС е установено управление на процесното МПС, регистрирано на територията на Република България, като същото МПС не е спряно от движение и за него собственикът не е сключил задължителна застраховка „Г.О“.

В тази насока настоящият съдебен състав намира, че така посоченото лаконично описание на твърдяното нарушение не е достатъчно да удовлетвори изискванията за описание на нарушението и най-вече да охрани интересите на санкционираното лице по отношение възможността на последното да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му административно нарушение. Тук е мястото да се отбележи, че макар в настоящия случай електронният фиш да се издава при една по-облекчена, в сравнение с формалните изисквания на ЗАНН, процедура, това не елиминира задължението за коректно описание на нарушението, без наличието на други словосъчетания и изразни средства, относими към друг вид нарушение, свързано с превишаване на скоростта.