Решение № 1107 от 15.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. София, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20211110151200 по описа за 2021 година намери следното:

Подадена е искова молба от Кк.ю против Бул Ер АД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 782,33 лева – левова равностойност на 400 евро – дължимо обезщетение за закъснение за полет, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 230,59 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 05.06.2018 г. до 30.04.2021 г.

Ищецът твърди, че сключил договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет LB226 по направление летище Москва, Внуково (VKO) летище Бургас (BOJ) на 02.06.2018 г., с планиран час за кацане -14:00 ч. местно време на 02.06.2018 г. Разстоянието между двете летища, измерено по метода на дъгата на големия кръг, било 1611 км. Явил се навреме за полета от Москва, Внуково (VKO) и преминал надлежно всички контролни и регистрационни процедури. Поради виновно забавяне на изпълнението на договора за въздушен превоз от страна на ответника, пристигнал в крайния пункт на пристигане с повече от 3 часа закъснение, спрямо планираното разписание, като по разписание е следвало да кацне в 14:00 ч. местно време на 02.06.2018 г., но реално е кацнал в 06:37 часа на 03.06.2018 г. на 08.04.2021 г. на ответното дружество била връчена Покана за извънсъдебно уреждане на претенции за изплащане на обезщетения. В рамките на проведената кореспонденция ответникът бил заявил, че е готов да заплати обезщетението.

На 27.04.2021 г. ответникът изпратил информация досежно пътниците, респективно полетите, за които твърди, че били изпълнени навреме и/или със закъснение до 3 часа, респективно за които липсва допълнителна информация или документи, като ищцовата не била сред тях. На 14.05.2021 г. ответникът потвърдил, че за част от пасажерите вече били извършени плащания, като ищецът не била сред тях. Ищецът счита, че сумите му се дължат и моли съда 1 да признае тяхната дължимост. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва факта, че разстоянието между двете летища е 1611 км, измерено по метода на дъгата на големия кръг. Оспорва наличието на сключен договор за полет с ищеца, както и пристигането му на летището 45 минути преди излитането на самолета. Твърди, че водената между страните кореспонденция не представлявала извънсъдебно признание на делото, прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.

В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се явяват. Всеки от тях подава молба, с която поддържа исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: безспорен между страните е фактът, че разстоянието между началната и крайната точка на полета е 1611 км., изчислено по метода на дъгата на големия кръг, както и твърдяната от ищеца кореспонденция. По делото е представена справка, издадена от Екип връзка с клиенти на Фрапорт Туин Стар Еърпорт мениджмънт АД – оператор на летище Варна и летище Бургас, от която се установява, че планираният час на кацане на процесния полет е бил 14:00 часа на 02.06.2018 г., планираният час на кацане на полета в летищната програма е бил 05:00 часа на 03.06.2018 г., а действителният час на кацане е бил 06:37 часа на 03.06.2018 г. Следва да се посочи, че това доказателство, както и самият факт на закъснение на полета, не се оспорват от ищеца, поради което съдът намира за доказан факта, че процесният полет е пристигнал на летище Бургас с повече от три часа закъснение.

От ищеца е представен заверен препис с превод на български език – л.

56 от делото – на бордна карта, издадена на ищеца за процесния полет. Видно е от положените печати на самата бордна карта, че ищецът е изпълнила задължението си да се яви за полета в посоченото време. На следващо място, съдът намира, че ответникът би следвало да има данни за физическите лица, които са били на борда на съответния самолет. Според чл. 2, б. е, от Регламент (ЕО) № 261/2004 на европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда, "билет" означава валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо еквивалентно на нехартиен носител, включително електронна форма, издаден или одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител. Изложеното се отнася и до довода за неявяване на пътника навреме на регистратурата.

От ищеца е представена също така и пространна кореспонденция, водена по електронна поща с ответника. Установява, че между представители на ищеца и ответника са водени преговори за извънсъдебно уреждане на претенции от различни пътници, включително и ответника. След анализ съдът намира, че не може да приеме тази кореспонденция за доказателство за извънсъдебно признание на вземането на ищеца. В нито едно писмо от кореспонденцията ответникът не заявява готовността си да изплати обезщетение на ищеца, а твърдението на ищеца, че ответникът е изразил съгласие за сключване на извънсъдебно споразумение в рамките на работна среща, проведена на 21.04.2021 г., остана недоказано в процеса. Не на последно място, по делото не е представено самото извънсъдебно споразумение, което има характер на договор за спогодба и като такова следва да бъде в писмена форма – така чл. 365 ГПК.

2

На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи. Съгласно чл. 3, б. А от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 същият се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността. По делото е безспорно, че процесният полет е бил от летище в Руската Федерация – трета страна – до летище в Република България – държава-членка на ЕС. По делото липсват доказателства ищецът да е получил други облаги или обезщетение. Съгласно чл. 6, ал. 1, б. Б от същия Регламент, на пътници, чиито полет е закъснял с три или повече часа при всички полети на територията на Общността над 1500 километра и при всички други полети между 1500 и 3500 километра, на пътниците се дължи обезщетение. С Решение по съединени дела C-402/07 и C-432/07 от 19 ноември 2009 година Съдът на Европейския съюз е постановил, че членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Като съобрази всички тези обстоятелства и фактите, че процесният полет е бил проведен със закъснение повече от три часа, както и че разстоянието между началната и крайната точка на полета е 1611 км., изчислено по метода на дъгата на големия кръг, съдът счита, че за ищеца е възникнало правото на обезщетение по силата на чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламента.

По отношение възражението на ответника за настъпила погасителна давност, съдът намира следното: Регламентът няма собствена уредба на давността. Съгласно Решение на съда (трети състав) 22 ноември 2012 година по дело C139/11 Регламентът трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск. ЗГВ действително е специален по отношение на ЗЗД, но нормата на чл. 135 не е приложимо право. Разпоредбата на чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.) предвижда специален давностен срок. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 от ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на 3 закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр.

16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 от ЗГВ. В тази връзка, съдът намира, че в разглежданата хипотеза приложение следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД. Доколкото размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди от неизпълнението е предварително определен като парична сума и същата е уредена в регламента, то обезщетението представлява законна неустойка, която в съответствие с разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в случая – от деня на изпълнение на закъснелия полет (03.06.2018 г.), към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача и е възникнало вземането на ищеца за парично обезщетение, респ. при липса на уговорен срок за изпълнението му от същата дата задължението е станало изискуемо (арг. чл.

69, ал. 1 ЗЗД). По делото липсват доказателства за настъпили обстоятелства по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, които да са довели до спиране или прекъсване на давността, поради което следва да се приеме, че същата изтича на 03.06.2021 г. Исковата молба е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо – 19.05.2021 г. и следователно преди изтичане на давностния срок, от която дата и давността е спряла да тече на основание чл. 115, б. "ж" ЗЗД, поради което възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно - Решение № 266070 от 11.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7764/2020 г. Аналогично разбиране е възприето и в Решение № 263463 от 28.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 10832/2019 г.

В заключение съдът счита, че главният иск е основателен в цялост и следва да бъде уважен.

По отношение на искът за мораторна лихва, съдът намира следното: както вече беше посочено, вземането на ищеца е станало изискуемо, считано от 03.06.2018 г., като от този момент превозвачът е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Претендираният период е от 05.06.2018 г. до 30.04.2021 г. Съдът изчисли служебно размера на това задължение и установи, че той е 230,59 лева. Искът за лихва е основателен и следва да бъде уважен в цялост.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че разноски се дължат единствено на ищеца. От него са заплатени сумите от 75 лева – държавна такса в заповедното и исковото производство и 600 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство. Разноските са напълно доказани и следва да бъдат присъдени частично. Съгласно чл. 12, ал.