Решение № 69 от 03.05.2022, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Сандански, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20211250200666 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Л**** Д****” ЕООД, ЕИК –****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул.”А.В.” № ****, представлявано от Г. С. Д., чрез Адвокатско дружество „Лалова и партньори”, чрез адв.К.А. , срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504591890, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.18, ал.2, т.3 вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „Имуществена сакнция” в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш. Твърди се, че издаденият ел.фиш не съдържа задължителните реквизити по чл.189ж ал.1 изр.2 от ЗДвП, което е съществено нарушение в адм.наказателното производство и обосновава отмяната му.

Иска се отмяна на атакуваното НП по изложените в жалбата подробни 1 съображения за това.

В съдебно заседание – жалбоподателят, редовно призован – не се явява и не изразява становище по жалбата си. Представено е писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя, ведно със списък за сторени разноски.

Административно наказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо, в което подробно оборва доводите на жалбоподателя и иска потвърждаване на електронния фиш. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество иска от съда потвърждаване на обжалвания акт. Представя писмено становище в подкрепа на доводите за правилност и законосъобразност на електронния фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 08.09.2020 година, в 08.01 часа е установено нарушение № АED20A203E451A94E053011F160A53CB, с ППС – ВЛЕКАЧ И ****** с рег.

№ *********q с техническа допустима максимална маса 20000, брой оси 2, категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000, в община Сандански, за движение по път А-3 км.151+251, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10152, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-3 км.151+251.

Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, при която е установен неговият собственик – „„Л**** Д****” ЕООД, ЕИК –****, със седалище и адрес на управление – гр. Б., ул.”А.В.” № ****, представлявано от Г. С. Д е издаден електронен фиш за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № 8504591890, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.184а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.36 от ЗДвП, е наложено 2 административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваният ел.фиш законосъобразно е санкциониран дружествотожалбоподател за извършено от него административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Ел.фиш е издаден при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган.

Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, за извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговият рег.номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

Характерът на така отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл.189е, ал.8 от ЗДвП, която сочи :“Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

Във връзка с така установеното нарушение в отсъствие на контролен 3 орган и нарушител, и на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, правилно и законосъобразно е издаден процесния ЕФ, който съдържа всички задължителни реквизити. Посочено е мястото на извършване на нарушението – път А-3 км 151+251, с посока Намаляващ километър, който е част от платената пътна мрежа, посочен в Списъка на републиканските пътища в Република България, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура, доколкото пътя попада в обхвата на Приложение № 2 към т.2 на Решение № 959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

Съгласно чл.179, ал.3е от ЗДвП – при нарушения, установени въз основа на данните от системата по чл.167а, ал.2 от същия закон, за място на извършване на нарушението се счита първото място, на което е установено движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от пътното превозно средство в рамките на веки отделен 24-часов период. Видно от генерираният на основание чл.167, ал.3 от ЗДвП доклад за извършеното нарушение, приложено към кориците на делото, същото е установено от устройство /тол секция/ номер 10152, намиращо се на път А-3 км. 151+251, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси. Именно на този километър е заснето движението на ППС с рег. № ******* и е генериран снимков материал. Посочени са дата и часа на извършеното нарушение, а именно: 08.09.2020г. в 08.01 часа, които съвпадат с датата и часа на установяването му, предвид, че точно на тази дата и точно в този час е заснето движението на ППС по съответния път, част от републиканската пътна мрежа. Въпреки, че като реквизит на ел.фиш съгласно чл.189ж от ЗДвП се изисква само регистрационните номер, в процесния ЕФ освен рег.номер на заснетото ППС, са посочени допълнително модела и марката му, общата техническа допустима максимална маса, брой оси, категория на превозното средство. Същевременно в ЕФ е посочен и собственикът на ППС, а именно жалб.”******” ЕООД със законен представител Г. С. Д. Това негово качество ясно и недвусмислено е отразено като факт, съответстващ на правната квалификация в ЕФ – собственик, управляващ ППС, съгласно чл.178а, ал.1 от ЗДвП, като последната 4 разпоредба сочи:“При установяване на нарушения по чл.179, ал.3 - 3б, в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице“. По делото не е спорно, че жалбоподателя е собственик на процесното ППС. Това се потвърждава и от приложената по делото справка за собственост на ППС с рег. № *******, представляваща извлечение от Система за вторична интеграция и правоприлагане, свързана съгласно чл.167а, ал.5, 6 и 7 ЗДвП с водените от Министерството на вътрешните работи регистри за установяване на собствеността, ползването, вида, категорията, обща техническа допустима максимална маса, броя оси и екологична категория на заснети от системата по ал.1 реквизити. Предвид това и с оглед цитираната разпоредба на чл.187а, ал.1 ЗДвП се счита, че именно собственикът е управлявал процесното ППС на посочената в ел.фиш дата. От друга страна, съгласно чл.187а, ал.4 ЗДвП – „Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.

179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство“. По делото няма данни за постъпила декларация по реда на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, която да сочи, че ППС е управлявано от трето лице, извършител на установеното нарушение.

Разпоредбата на чл.139, ал.5 ЗДвП (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) въвежда задължение за водачите на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища да управляват ППС след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата, неизпълнението на което го квалифицира като противоправно деяние. Ал.6 на същата правна норма сочи, че водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Задължението за заплащане на 5 винетна такса при преминаване по републикански пътища, представляваща такса за ползване на пътната инфраструктура е въведено с чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП (ред. ДВ, бр. 31 от 2018 г.). Разпоредбите на ЗДвП и ЗП са изменени с ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. – чл. 139, ал. 5 и чл. 10, ал. 1 с ДВ, бр.

80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г., но задължението не е отпаднало, поради което не е налице по-благоприятен закон.

Управлявайки собствения си лек автомобил по републиканската пътна мрежа, жалбоподателя е субект на задължението за заплащане на винетна такса, което виновно не е изпълнил. Несъобразявайки поведението си с диспозицията на чл.102, ал.2 ЗДвП, жалбоподателя е осъществил обективния състав на визираното в НП нарушение. В настоящия казус наказаният субект е ЕООД, а административно наказателната му отговорност е ангажирана на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б ЗДвП. Цитираните правни норми предвиждат самостоятелна, корпоративна, обективна отговорност на ЮЛ при неизпълнение на задълженията си към държавата. В случая се касае за така наречената безвиновна отговорност при която вината не е необходим елемент на деянието, за да бъде то съставомерно.

Относно твърденията на жалбоподателя, че за последния е останало непонятно как органът е установил, че е извършено нарушение - „за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона зъ пътищата”, съдът намира за необходимо да посочи, че в електронната система се съдържа информация за всички издадени електронни винетки. Именно поради липсата на заплатена винетна такса за процесното ППС е установено нарушението, за което е генериран доказателствен запис и е издаден оспорения ЕФ. В тежест на жалбоподателя е да докаже твърдяното от него заплащане на винетна такса за процесното ППС, което в конкретния случай не е сторено. В този смисъл данни за преведена сума по сметка на АПИ не могат да обосноват заплащането на пътна такса именно на процесното ППС, още по-малко маловажност на извършеното нарушение. С оглед твърденията на жалбоподателя в тази насока, в случая от значение би било само доказано заплащане на електронна винетка за ППС с рег. № Е 8099 МВ.