Решение № 229 от 24.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пловдив, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20215300502047 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по две въззивни жалби против решение №

261354/27.04.21г.,постановено по гр.д.№ 923/19г.по описа на ПдРС,17-ти гр.с.,с което е обявен за нищожен на осн.чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба сключения между Р. В.

ИВ.,ЕГН-********** и Б. П. Й.,ЕГН- ********** договор за дарение на 1/100 ид.част от правото на собственост върху 1/3 ид.част от поземлен имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на с. К. с адрес: с.

К., Община Марица, ул. *** с площ от 1033 кв.м.,оформен в нотариален акт № 27, том II, рег. № 8663, дело № 211 от 31.07.2018г. на Нотариус Стоянка Кисьова – Николова с рег. № 636 от НК, обявен е на основание чл.17,ал.1 от ЗЗД прикритият договор за покупко-продажба ,оформен в нотариален акт № 27, том II, рег. № 8663, дело № 211 от 31.07.2018г. на Нотариус Стоянка Кисьова – Николова с рег. № 636 от НК за действителен между същите страни и за същия имот;допуснато е на основание чл.33,ал.2 от ЗС изкупуване от ищеца Г. БЛ. ГР.,ЕГН- ********** на 1/100 ид.част от правото на собственост върху 1/3 ид.част от поземлен имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на с. К. с адрес: с. К., Община Марица, ул. *** с площ от 1033 кв.м,които идеални части са прехвърлени с прикрития и обявен за действителен договор за покупко-продажба оформен в нотариален акт № 27, том II, рег. № 8663, дело № 211 от 31.07.2018г. на Нотариус Стоянка Кисьова – Николова с рег. № 636 от НК от ответника Р. В. ИВ.,ЕГН1 ********** в полза на Б. П. Й.,ЕГН-********** за сумата 87лв., която сума следва да бъде заплатена от Г. БЛ. ГР. в полза на Б. П. Й. в едномесечен срок от влизане в сила на решението и е допуснато на основание чл.33,ал.2 от ЗС да бъде извършено изкупуване от ищеца Г. БЛ. ГР.,ЕГН-********** на 99/100 ид.част от правото на собственост върху 1/3 ид.част от поземлен имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на с. К. с адрес: с.

К., Община Марица, ул. *** с площ от 1033 кв.м.,които идеални части са прехвърлени с договор за покупко-продажба оформен в нотариален акт № 28, том II, рег. № 8666, дело № 212 от 31.07.2018г. на Нотариус Стоянка Кисьова – Николова с рег. № 636 от НК от ответник Р. В. ИВ.,ЕГН-********** в полза на ответник Б. П. Й.,ЕГН-********** в режим на съпружеска имуществена общност с ответник ЦВ. ИВ. Й.,ЕГН-********** за сумата 6 600лв.,която сума следва да бъде заплатена от Г. БЛ. ГР. в полза на Б. П. Й. в едномесечен срок от влизане в сила на решението;

Решението е атакувано от Р. В. ИВ.,ЕГН-********** чрез процесуалния й представител адв.Х. с доводи за неправилност поради нарушение на материалния и съществено процесуално нарушение-пренебрегната забрана на чл.166,ал.1 от ГПК.Иска отмяната му и постановяване на друго,с което да се отхвърлят предявените искове.Не се ангажират доказателства.Претендират се разноски.

Въззиваемите по тази жалба Б. П. Й.,ЕГН-********** и ЦВ. ИВ.

Й.,ЕГН-********** чрез пълномощника адв.И.-С. изразяват в писмен отговор становище за допустимост и основателност на същата.

Въззиваемият по жалбата Г. БЛ. ГР.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Цв.Т. намира жалбата за неоснователна,а постановеното решение-правилно.Претендира разноски.

Постъпила е и втора въззивна жалба,подадена от Б. П. Й.,ЕГН********** и ЦВ. ИВ. Й.,ЕГН-********** против същото решение,с която се твърди,че атакуваното решение е недопустимо поради произнасяне по непредявен иск и на непредявени основания,а при условията на евентуалност счита решението за неправилно,необосновано и немотивирано по подробни съображения,изложени в жалбата и писмени бележки.Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.Претендират се разноски.

Въззиваемият по тази жалба Г. БЛ. ГР., ЕГН- ********** намира същата за неоснователна,като не са налице сочените в нея нарушения.Претендира разноски.

Въззиваемата по тази жалба Р. В. ИВ., ЕГН-********** не е изразила становище по същата.

ПдОС намира жалбите за процесуално допустими,подадени в законоустановения срок от легитимирани страни,имаща правен интерес от обжалване на решението.

Пред ПдРС е предявена искова молба от Г. БЛ. ГР. против Р. В. ИВ.,Б.

2

П. Й. и ЦВ. ИВ. Й.,с която е поискано на осн.чл.33,ал.2 от ЗС изкупуване в негова полза на 1/3 ид.части от описания по-горе поземлен имот,находящ се в с.К..

В исковата молба се твърди,че Г. е собственик на 2/3 ид.ч.от процесния имот,а ответницата Р.И.-на 1/3 ид.част от същия имот.Ищецът предложил на И. да изкупи нейната идеална част,но не постигнали съгласие за цената.На 27.11.18г.Г. установил след справка в СВ-Пловдив,че И. е отчуждила притежаваната от нея 1/3 ид.част от имота,чрез два договора,сключени в един и същи ден пред един и същи нотариус: Р.И. дарила 1/100 ид.ч.от собствената й 1/3 ид.ч.от процесния имот на Б.Й. с НА № 27/31.07.18г. и продала останалите 99/100 ид.ч.от собствената й 1/3 ид.ч.от имота на ответниците Б. П. Й. и ЦВ. ИВ. Й. с НА № 28/31.07.18г.за сумата от 6600лв.Излагат се твърдения,че договорът за дарение на 1/100 ид.ч.,сключен между Р.И. и Б. Й. е привиден,като с него се прикрива договора за продажба с намерението да се създаде законово основание за изключване приложението на чл.33 от ЗС.Налице била прикрита сделка за продажба и следвало да се прилагат правилата за тази сделка.

В исковата молба се излагат съображения също за това,че договорът за дарение е сключен без основание,като страните по него не се познавали и липсвал дарствен мотив,както и че договорът бил сключен с единствен мотив,противен на добрите нрави-да се отнеме възможността на ищеца като съсобственик да упражни правото си на изкупуване.С петитума е поискано изкупуване в полза на ищеца на осн.чл.33,ал.2 от ЗС на 1/3 ид.части от процесния поземлен имот.

След разпореждане на съда,с което исковата молба е оставена без движение за констатирани нередовности,с уточнителна молба ищецът посочва,че искът за изкупуване по чл.33,ал.2 от ЗС е кумулативно съединен с иск за прогласяване нищожността на сделката,предхождаща продажбатадарението на 1/100 ид.ч.,обективирана в НА № 27/31.07.18г.,като посочва три отделни основания за нищожност:привидност на договорът за дарение,с който се прикрива договор за възмездно разпореждане с „процесната идеална част“,нищожен като сключен без основание и нищожен като сключен с единствен мотив,който е противен на закона и добрите нрави.Петитумът е допълнен,като се иска от съда да бъде обявен за нищожен като привиден сключеният между Р.И. и Б.Й. договор за дарение на 1/100 ид.ч.от собствената на дарителя 1/3 ид.ч.и да бъде обявен за действителен сключеният между Р.И. и Б.Й. договор за покупко-продажба на 1/100 ид.ч. от проц.имот.

Районният съд е приел,че е сезиран с искове с правна квалификация чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД във вр.с чл.17,ал.1 от ЗЗД и чл.33,ал.2 от ЗС.

С въззивната жалба на Б. и Ц.Й.и се твърди недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск и на непредявени основания.

3

Когато се предявява иск за прогласяване недействителност на сделка (договорът е двустранна сделка),а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката.Естеството на спорните материални отношения предопределя вида на обективно съединените искове.Независимо от поредността и съотношението,посочени от ищеца,исковете са предявени при условията на евентуалност.Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок.Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие с морала или липса на форма.

Съдът следва да съобрази също,че изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на сделката ищецът може да свързва с различни основания.В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска.Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда,а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба.

В исковата молба са изложени следните твърдения: 1)Ищецът и ответницата Р.И. са съсобственици на процесния недв.имот при квоти 2/2 ид.ч.за ищеца и 1/3 ид.ч.за ответницата И.; 2)През 2017г. ищецът предложил на Р.И. да изкупи нейната 1/3 ид.ч.от имота,но не се споразумели за цената;

3)На 27.11.18г.ищецът след справка в Агенция по вписванията установил,че Р.И. е дарила 1/100 ид.ч.от притежаваната от нея 1/3 ид.ч.от имота на ответницата Б.Й. и продала останалите 99/100 ид.ч.на Б.Й. и нейния съпруг,ответника Ц.Й. с двата нотариални акта № 27 и № 28/31.07.18г.за сумата от 6600лв.,без да предложи на ищеца преди това да изкупи нейната 1/3 ид.ч.

Според ищеца волята, която ответниците са изразили с договорите от 31.07.18г.е различна от действителната,а са ги сключили,само за да възпрепятстват правото му по чл.33,ал.1 от ЗЗД да изкупи идеалните части, с Р.И. се е разпоредила в полза на трети за съсобствеността лица,без да ги предложи на ищеца.С твърденията, че прикритият договор е за покупкопродажба на 1/100 ид.ч.,е поискал съдът да признае правото му по чл. 33, ал. 1 ЗС.

Ответниците Р. В. ИВ., Б. П. Й. и ЦВ. ИВ. Й. са оспорили исковете.

Районният съд е квалифицирал исковете като такъв за прогласяване нищожността на договора за дарение на осн.чл.26,ал.2,пр.5-привиден 4 договор,прикриващ покупко-продажба,във вр.с чл.17 от ЗЗД и иск по чл.33 от ЗС.

Въззивната инстанция намира,че от ищеца са предявени няколко иска в условията на евентуалност-1)иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД за нищожност на договора за дарение като сключен с цел да се попречи на ищеца да упражни правото си на изкупуване - мотив,противен на закона и добрите нрави; 2)иск по чл.26,ал.2,изр.1,пр.4 от ЗЗД–липса на основание; 3)по чл.26,ал.2,изр.1,пр. 5 от ЗЗД – привиден договор, прикриващ покупко-продажба; 4)по чл.17,ал.1 от ЗЗД и 5)по чл.33,ал.2 от ЗС.

Тук следва да се отбележи,че исковете за обявяване на привидността по чл.26,ал.2 от ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.17,ал.1 от ЗЗД имат различен предмет-единият нищожността на явната сделка,а другиятобвързващата сила на прикритото съглашение.От формулираният с уточнителната молба петитум е видно,че ищецът иска да се обяви,че прикритото съглашение е действителен договор за покупкопродажба,сключен между Р.И. и Б.Й. за 1/100 ид.ч.от собствените на Р.И. 1/3 ид.ч.от процесния имот,което квалифицира този иск като такъв по чл.17,ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд действително е допуснал процесуално нарушение,като в доклада по делото е пропуснал да докладва две от твърдените от ищеца основания за нищожност на договора за дарение-че същият е сключен без основание и с единствен мотив,противен на закона и добрите нрави.Нещо повече,съдът е пропуснал да се произнесе по тези претенции и с решението си,като е изложил мотиви само досежно привидността на договорът за дарение като основание за нищожност.Този пропуск на съда обаче може да бъде отстранен единствено по реда на чл.250 от ГПК,но искане за допълване на решението може да направи само ищеца,а такова искане по делото няма.Така констатираното процесуално нарушение от друга страна не рефлектира върху крайният резултат,доколкото независимо дали районният съд се е произнесъл по всички предявени при условията на евентуалност основания за нищожност или не,той е приел,че договорът за дарение е нищожен на едно от тези основания,което е разгледал.