Решение № 294 от 17.11.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Габрово, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело № 20254200100448 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. М. М., А. М. М., М. М.

М. и Г. И. Е. срещу С. М. А., с предявени субективно съединени искове по чл.45 ЗЗД , като всеки от ищците претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт в размер на 50 000лв.

В исковата молба са наведени твърдения ,че с присъда № 14/11.11.2024г. по НОХД № 316/2024г. по описа на Окръжен съд - Габрово, съдът е признал подсъдимия С. М. А. за виновен в това, че на 08.02.2024г., около 12.00 часа в **, в блоково дворно пространство, умишлено умъртвил М. М. Р. от с. Д., чрез нанасяне на посечен удар с почти хоризонтален ход, леко отгоре надолу с острата част на брадвата по лявата част на лицето и шията с който е пресечена сънната артерия вляво на шията, вследствие на което е причинена остра и несъвместима с живота кръвозагуба, довела до смъртта на М. М. Р. - престъпление по чл. 115 от НК, за което и на основание чл. 54 от НК го е осъдил на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на осн. чл. 57 ал. 1, т. 2, б „а" от ЗИНЗС. Впоследствие, с РЕШЕНИЕ № 52/28.04.2025г. по ВНОХД № 27/2025г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, съдът е изменил, на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 от НК, Присъда № 14/11.11.2024г. на ОС-Габрово, постановена по НОХД № 316/2024г. по описа същия съд, като е намалил наложеното наказание на подсъдимия С. М. А. на основание чл. 115 ог НК от осемнадесет години - на петнадесет години лишаване от свобода и е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част. ПРИСЪДА № 14/11.11.2024г. по НОХД № 316/2024г. по описа на Окръжен съд - Габрово е влязла в законна сила на 03.06.2025г. Съгласно издаденото удостоверение за наследници № 13/14.02.2024г. от Кметството на с. Д. ищците А. М. М., А. М. М., М. М. М. и Г. И. Е. са наследници на починалия М. М. Р., като първите двама са негови синове, третия 1

— негов внук, а четвъртата - негова снаха. Третия син на починалия е починал преди него.

Смъртта на М. М. Р. за ищците А. М. М., А. М. М. - синове на починалия, М. М. М. - внук на починалия, и Г. И. Е. - снаха на починалия е била голям удар за тях, от който не биха могли да се съвземат никога, защото става дума за смърт на баща, свекър и дядо. Те не само са обичали своя баща, свекър и дядо, но той е бил тяхна опора. Освен моралната си подкрепа, той се е грижил и ги е подпомагал и финансово. Те са имали и разумни основания да очакват занапред неговата грижа и подкрепа. Семейството им е било задружно, сплотено и щастливо, а със смъртта на техния родител това е безвъзвратно изгубено. Смъртта на М. М.

Р. е предизвикал шоково състояние у всички тях, стрес и депресия. Тя е била неочаквана, причинена умишлено. Починалият е бил на 74 години, в добро здравословно състояние и според приеманата средна продължителност на човешкия живот, пред него е имало още години, в които е щял да продължава да проявява любовта си и грижата си към синовете си, снаха си и внука си. Между ищците и баща им, дядо и свекър е имало изградена силна емоционална връзка. Всичките са можели да разчитат на него за всичко. Всичките са изживяли значителни по интензитет болки, страдания и стрес, поради тежката и непреодолима загуба. След като разбрали за убийството на баща си, дядо си и свекъра си, изпаднали в състояние на силна стресова реакция, като първоначално не могли да повярват, какво действително се е случило. Изключително трудно приели факта, че завинаги са загубили своя баща, дядо и свекър, който им е бил най-сигурната опора в живота и пример за подражание. След случилото се, изпаднали в тежко емоционално състояние, изразяващо с в паника, силна уплаха и страх за бъдещето, нарушение на съня и концентрацията, на естествения и обичаен ритъм, изолиране от обществото, приятели и близки. И досега не могат да преодолеят случилата се психотравмираща ситуация и не могат да се примирят с тежката загуба на своя родител. На моменти изпитват гняв от случилото се, но мисълта, че не може нищо да променят, обсебва съзнанието им и ги кара да изпитват кошмари, тежки, тревожни и неприятни изживявания. Всички изключително тежко понасят загубата на своя баща, свекър и дядо, към който са имали силна емоционална привързаност. Внезапната смърт на техния сродник е довела до изпадането им в състояние на силен шок, емоционален срив и липса на желание за постигане на цели и мечти. Още не могат да преживеят ужаса от убийството на баща си, свекър и дядо. Загубили са безвъзвратно сигурността, която техния сродник им е давал. Загубата на живот, който сам по себе си съставлява висшето човешко благо, е непреодолима. Настъпилата смърт е изключително брутална и породена от съществуващи у подсъдимия остро осъдими социални фобии ,макар че в действителност той дори не е имал и най-малкото основание да ги изявява. Всичките тези обстоятелства характеризират причинената смърт по отношение на сродника на ищците като изключително нелепа, оскърбителна и най-вече ненавременна. Проявената жестокост, до която са се докоснали ищците по време на процеса, е от естество само да задълбочи душевните страдания. Ищците считат като справедлив размер за обезщетяване на причинените на всеки от тях неимуществени вреди, следствие преждевременната смърт на техния роднина , сумата от 50 000лв.

Претендира се да бъде постановено решение , с което ответникът С. М. А. бъде 2 осъден да заплати на всеки от ищците А. М. М., А. М. М., М. М. М. и Г. И. Е. сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева - за обезщетяването на всички неимуществени вреди, следствие преждевременната смърт на М. М. Р., както и законната лихва от датата на увреждането 08.02.2024г. до окончателното й изплащане, ведно със законните последици.

Ответникът не е депозирал писмен отговор.

От доказателствата по делото се установява, че ответникът по настоящото дело С. М.

А. с влязла в сила присъда по нохд. № 316/2024г. по описа на Окръжен съд – Габрово е признат за виновен в това, че на 08.02.2024г., около 12.00 часа в **, в блоково дворно пространство, умишлено умъртвил М. М. Р. от с. Д..

Влязлата в сила присъда по нохд. № 316/2024г. по описа на Окръжен съд – Габрово се ползва с доказателствената сила по чл.300 ГПК , с оглед на което е доказан един от елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на ответника С. А. за извършения деликт на 08.02.2025 г., от който е настъпила смъртта на М.

М. Р..

Ищците А. М. М. и А. М. М. са синове на починалия М. М. Р. и съгласно ТР №1 от 26.01.2018г. на ОС НГТК на ВКС по т.д.№1/2016 г. подадат в кръга на лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък , посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд.

От показанията на свидетелите С. Ф., А. М.а и Е. Ф. се установява, че ищците А. М. и А. М. са изживели тежко загубата на баща си. Докато е бил жив са поддържали близки отношения с него.

Преживените от ищците А. М. и А. М. негативни изживявания от загубата на техния баща, са претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с извършения от ответника деликт на 08.02.2024г. За обезщетяване на тези неимуществени вреди, съобразявайки ,че смъртта на техния баща е настъпила внезапно и при трагични обстоятелства, че се касае за загуба на родител, както и че и двамата синове на починалия са били пълнолетни /А. на 51г., а А. на 46г./ и че всеки от тях има собствено семейство, което да му окаже морална подкрепа при преодоляването на загубата, както и обществено-икономическите условия към настъпване на увреждането през 2024г., следва на всеки от тях като обезщетение да се присъди сумата от 50 000лв.

Ищецът М. М. М. е внук на починалия М. М. Р., като към датата на деликта е бил на 29 г., а ищцата Г. И. Е. – снаха на починалия М. М. Р.. Съществуващата родствена връзка с починалия предпоставя ,че по отношение на тези двама ищци следва да се съобрази даденото тълкуване с ТР № 1 от 21.06.2018 г по т. д. № 1/2016, ОСНГТК на ВКС, според което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05. 1961 г. и ППВС №5 от 24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и 3 страдания. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в Постановление № 4/1961 и Постановление № 5 /1969 г. най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия). По отношение на бабите/дядовците и внуците е прието, че само формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде признато право на обезщетение. За да получат обезщетение, тези лица следва да докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях и починалия е станала толкова силна, че те търпят от неговата смърт морални болки и страдания, които надхвърлят по интензивност и времетраене нормално присъщите за тези отношения на родство и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. за обезщетяване само на най-близките на починалия. Съгласно установената съдебна практика обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Ориентир за такова изключение е съществуването на привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, която надхвърля формалното родство и съпътстващите го отношения на разбирателство, взаимна обич и грижа, духовна близост, емоционална и материална подкрепа. В случая не е доказано по делото тези предпоставки да са осъществени по отношение на ищците М. М. и Г. И. Е..

От доказателствата по делото се установява, че са живели в отделно домакинство, М. е бил отгледан от своите родители / баща му е починал през 2022г., когато е бил на 27г.пълнолетен/ . От години М. и неговата майка са се установили да живеят в чужбина, М. е създал свое семейство. Не се твърди и не се установява М. да е бил отгледан от дядо си и между тях да е установена връзка като между родител и дете. Описаните от свидетелите отношения, които са съществували между дядото и неговия внук М. и ищцата Г. Е. и нейния свекър, не се различават от обичайните за тези родствени отношения. Не се установява от свидетелските показания негативните изживявания на ищеца М. М. и ищцата Г. Е. , свързани със смъртта на техния родственик М. Р., да са такива, превишаващи обичайните негативни емоционални изживявания, които един внук изпитва при смъртта на своя дядо и една снаха при смъртта на своя свекър. Твърдените от свидетелите здравословни проблеми - поява на косопад при М. и че ищцата Г. Е. има холестерол, сами по себе си и при липсата на други данни за проведени прегледи , при които да са констатирани и установени причините за появата им, не обосновават ,че това е вследствие именно от загубата на техния роднина М.

Р. . По изложените съображения исковата претенция на тези двама ищци се явява неоснователна и недоказана.

На основание изложеното предявените от ищците А. М. и А. М. искове по чл.45 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло , като на всеки от тях се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща, причинена от ответника, в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва от деликта – 08.02.2024г. Предявените от 4 ищците М. М. и Г. Е. искове по чл.45 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.