Решение № 3427 от 18.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3427 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110205660 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на И. Д. Т., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 8341 от 17.10.2023 г., издадено от Агенция пътна инфраструктура (АПИ) при Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложена глоба в размер на сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а“, пр. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да се отмени. Изтъкват се допуснати в хода на процедурата съществени процесуални нарушения, както и нарушения при прилагането на материалния закон. В подкрепа се изтъква, че в конкретния случай водачът на превозното средство е разполагал единствено с експедиционна бележка и не е имал информация относно масата на самото превозно средство, т. е. не могъл да узнае каква е общата маса, респ. какво е натоварването на ос. Изразява се становище за това, че лицата, към които са адресирани конкретните правни норми са самите превозвачи, доколкото лицата, които извършват превоз са различни от водачите на самите превозни средства. Твърди се, че наказващият орган не е съобразил обстоятелството, че водачът на превозното средство няма задължение по Наредба № 11 от 2001 г. да подаде заявление за снабдяване със съответно разрешително за извършването на превоз, както и че водачът в случая не е имал възможност да узнае каква е масата на съответните 1 оси. Неправилното прилагане на материалния закон се съзира в това, че вместо по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП водачът е следвало да бъде санкциониран по реда на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По тези съображения е направено искане за отмяна на атакуваното НП, а при условията на евентуалност – в случай, че съдът не приеме доводите за основателни, се иска наложената глоба да се намали към минималния размер.

Претендира се и присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В писмен отговор въззиваемата страна, чрез юрк. Н., оспорва основателността на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Излагат се съображения за това, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, тъй като в случая е безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал процесното тежко превозно средство без разрешение, издадено от АПИ. Сочи се, че отговорността е ангажирана за това, че жалбоподателят извършва движение на тежко превозно средство, без разрешение на АПИ, като се твърди, че нарушението на чл. 26, ал. 2 от ЗП може да се осъществи, както от физическо лице, така и от юридическо лице или едноличен търговец. Като неоснователно се сочи твърдението на жалбоподателя за това, че е следвало да бъде наложено наказание по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, тъй като става въпрос за регулиране на различни обществени отношения, а именно в чл. 177, ал. 3 от ЗДвП са регламентирани правила относно безопасност на движението по пътищата, а в ЗП, вкл. в чл. 53, ал. 1 от ЗП, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗП, са регламентирани правила за ползването и безопасността на пътната инфраструктура, като в конкретния случай е наложена санкция именно за нарушение на правилата относно ползването на пътната инфраструктура.

Изразява се становище за това, че конкретният случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, за което страните са редовно призовани, те се представляват, съответно от адв. Р. и от юрк. Н., които поддържат изразените с жалбата и отговора становища и направените искания.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява, че считано от 02.02.2023 г. И. Д. Т., ЕГН:

********** заема длъжност „Машинен оператор автобетон помпа“ при работодателя „***“ ООД. Установява се, че на 21.09.2023 г., в 11:40 часа, на път II-18, км 14+150, на 300 м след табела Гниляне, на отбивна площадка в посока гр. Нови Искър – с. Казичене, И. Д. Т., ЕГН: ********** е управлявал и извършвал превоз на товар, а именно на бетон, с МПС на четири оси с две управляеми оси, марка ***, модел ***, с рег. № ***, собственост на „***“ ООД. При извършена на горепосоченото време и място проверка от М. А. – инспектор в дирекция АРОК при АПИ и свидетеля Д.Г. – главен инспектор е установено, че И. Т. управлява товарния автомобил без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата/без разрешително 2 съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Необходимостта от такова разрешително е установена въз основа на направено на място измерване с техническо средство, а именно електронна везна, модел DFW-KR 118829 и ролетка за 5м № 1303/18, при което се констатира, че са превишени максимално допустимите норми на раздел II от Наредба № 11 от 2001 г., както следва: при измерено разстояние 1.40 метра на двойната задвижваща ос, натоварването на двойната задвижваща ос на ППС е 30 (30,150 кг) тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишаването е с 11 (11.150 кг) тона и превозното средство е тежко. Проверяващият е приел, че при тези обстоятелства е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“; чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 2001 г. на МРРБ, поради което е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009791 от 21.09.2023 г., който е подписан от съставител, свидетел и нарушител, като на последния на място е връчен препис от акта, което е удостоверено с подпис. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП № 8413 от 17.10.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП на И. Д. Т. е наложена глоба в размер на сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа на следните доказателства по делото:

Писмени доказателства – трудов договор № 820 от 02.03.2023 г.; копие на свидетелство за регистрация част втора, копие на лична карта, заповед № рд-11-246 от 31.03.2022 г.; заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г.; заповед № РД-11-720 от 01.06.2023 г.; известие за доставяне; Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 9791 от 21.09.2023 г. и разписка; кантарна бележка; заповед № 616 от 11.09.2018 г.; заявление за метрологичен контрол; приложение № 1; заявление от 16.04.2021 г.; заявление от 12.06.2023 г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Приобщените писмени доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.

Гласни доказателствени средства – показания на свидетеля М. А. инспектор към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“.

Показанията на свидетеля А. се оценяват като достоверни, тъй като не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се намират в противоречие с други доказателства по делото. От показанията на този свидетел става ясно, че именно той е извършил проверката и е съставил 3 конкретния АУАН, като в показанията си потвърждава обстоятелствата, обективирани в АУАН.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна – в частта относно несправедливост на наказанието, поради което атакуваното с нея НП следва да се измени относно размера на наложената глоба.

На жалбоподателя И. Д. Т., ЕГН: ********** е предявено обвинение за това, че на 21.09.2023 г. е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр.

2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;“, т. е. движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

Установено е също, че процесното МПС (с четири оси, с две управляеми оси марка „***“, модел ***, с рег. № *** представлява „тежко“ ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни или тежки ППС (Наредбата), тъй като при измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 30,150 кг, т. е. над 30 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата, съгласно който „Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за:... 5. сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е:... в) от 1, 3 включително до 1, 8 m - 18 t (19 t)“. Съгласно чл. 3 от Наредбата „Тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.“.

От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че към момента на проверката именно той е осъществявал движение с процесното тежко пътно превозно средство без разрешително по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Процесното МПС е било измерено с 4 надлежни технически средства (електронна везна и ролетка), съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като допълнителното приложените на съдебното следствие писмени доказателства изрично сочат, че използваните измервателни уреди към момента на проверката са били технически изправни. При извършеното на място измерване е установено, че при разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 30,150 кг, т. е. над 30 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. С оглед на това и предвид дадената дефиниция в чл. 3 от Наредбата, следва, че в процесния случай жалбоподателят е управлявал тежко ППС.