Решение № 119 от 01.07.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Самоков, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20231870100705 по описа за 2023 година

В исковата си молба Ч. Д. Б. твърди, че на 03. 02. 2023 год. дал в заем на ответника по делото Б. Н. Н. сумата 2800 лв. , която последният обещал да върне в срок от три месеца до датата 06. 05. 2023 година. Ищецът твърди, че до сега, включително и към момента на предявяване на иска сумата от 2800 лева дадена от него и получена от ответника в заем не му била изплатена, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2800 лева, и направените по делото разноски.

Ответникът Б. Н. Н. не оспорва иска. Потвърждава в отговора си на исковата молба, че е получил от ищеца заем в размер на исковата сума 2800 лв., които се е задължил да върне, но не е успял. В съдебно заседание ответникът отново признава иска, а относно разноските моли съдът да ги присъди в разумен размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и признанието на ответника, приема за установено следното:

От приложената по делото разписка за получения заем, съдът приема за установено че на 03. 02. 2023 год. дал в заем на ответника по делото Б. Н. Н., сумата 2800 лв., която ответникът получил изцяло и в брой на посочената дата сумата 2800 лева, която обещал да върне в срок от три месеца до датата 06. 05. 2023 година.

В тежест на ответника е а не установява да е върнал на ищеца получените от него 2800 лв. Самият ответник признава, че не е върнал получената от него в заем сума, като съдът от признанието на иска приема че не е върнал нищо от получената в заем сума в размер на 2800 лева. Тъй като той не отрича, а потвърждава получаването на тези 2800 лв. в заем от ищеца , а същото се установява и от представената по делото разписка за сумата 2800 лева, съдът 1 приема че именно като паричен заем са получени тези 2800 лв. и ищецът ги е предоставил в заем на ответника със задължението да ги върне.

Предвид изложеното и с оглед направеното по делото признание на иска от страна на ответника, съдът на основание чл. 237 ал. 2 от ГПК, намира иска за основателен поради признанието на иска и по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 240 и сл. от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателя се задължава да върне заетата сума или вещи в същото количество и качество. В настоящия случай по делото е установено, включително и признато от ответника че ищецът Ч. Б. е предоставил на ответника в заем сумата 2800 лв., за получаването на които е подписал разписка и се е задължил да върне получената в заем сума от 2800 лева до 06. 05. 2023 година, което не е сторил включително и към датата на приключване на устните състезания по делото. Поради това съдът намира, че предявеният иска следва да бъде уважен като бъде ответника осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2800 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 11. 07. 2023 година до окончателното й изплащане.

Съдът приема че още на датата 06. 05. 2023 година ответникът е бил в забава, в забава е бил и когато на 11. 07. 2023 година е заведен иска и на основание чл. 86 ал. 1 и 2 от ЗЗД от тази дата дължи законнната лихва върху сумата 2800 лева до окончателното й изплащане.

По силата на чл. 86 ал. 1 от ГПК, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Макар и ответникът да е бил в забава от 06. 05. 2023 година, лихва следва да се присъди от датата на завеждане на иска – 11. 07. 2023 година, тъй като лихва от 06. 05. 2023 година до датата на предявяване на иска не е поискана.

По отношение направените по делото разноски, тъй като съдът изцяло уважава предявеният иск следва на ищеца да се присъдят изцяло разноските, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 580 лв. платени за пълномощника на ищеца адв.

И.В.Г. и внесена държавна такса за разглеждане на делото в размер на 112 лв. С неизпълнение на задължението да върне в срок и изцяло получената в заем сума от 2800 лева ответникът е станал причина за разноските на ищеца по делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да се осъди да му ги изплати в пълен размер.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Н. Н. ЕГН **********, с адрес село Б.И., о.С. ул. 19та № 8 да заплати на Ч. Д. Б., ЕГН ********** град С., ж. к. „Б.б.“ бл. 21, етаж 6, ап. 27 сумата от 2800 лв. (две хиляди и осемстотин)) лева, представляващи неизпълнено задължение за връщане на заем в размер на същата сума получена на 03. 02. 2023 година, ведно със законната лихва върху тази сума от 2800 лева, считано от 11. 07. 2023 година – датата на завеждане на делото до 2 окончателното й изплащане както и сумата 692 лева за направените по делото разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, от които 112 лева за държавна такса и 580 лева адвокатско възнаграждение на адвокат И.В.Г. от САК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________

3