Решение № 3850 от 27.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3850 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100507673 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „У.“ООД и Е. С. Я. чрез адв. Д. срещу Решение № 20030033/15.04.2022г., постановено по гр. д. № 47864/2020г. по описа на Софийски районен съд, 164 с-в, в частта му за отхвърляне на предявеният от жалбоподателя срещу „Х.А.Б.“ЕООД (предишни наименования „Х.А.Р.А.Б.“ и „Х.-А.А.-А.“) отрицателен установителен иск за недължимост на сумата по изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени по ч.гр.д. 38957/2015г. на СРС въз основа на запис на заповед от 13.06.2008г. за сумата 3355,80 евро предмет на изпълнително дело.

С жалбата моли решението да бъде отменено и да се уважи иска, като се претендират и разноски за двете инстанции.

Счита, че СРС не се е съобразил със задължителна за съдилищата практика по въпросите за началото, спирането и прекъсването на давността в хипотеза на проведено заповедно производство и издаден изпълнителен лист и приложимата давност. Сочи, че по изп. д. 1931/2016г. не били извършени действия годни да прекъсват давност. Вземането било погасено по давност още преди образуване на заповедното дело. Позовава се на чл. 112 ЗЗД и счита, че към 01.07.2022г. е настъпила абсолютна давност от 10 години.

1

Постъпил е отговор на жалба с който се иска оставянето без уважение и потвърждаване на решението. Сочи, че възражението на жалбоподателя за давност изтекла преди образуване на заповедното производство се прави за пръв път с въззивната жалба и е недопустимо.

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и прилагането на императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства мнозинството от настоящият състав СГС намира решението на СРС за частично неправилно в обжалваната му част по следните съображения:

Ищци по делото са дружеството „У.“ООД и Е. С. Я.. Същите са посочени като солидарни длъжници в издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист, вземанията по които се оспорват с иска по настоящото дело като погасени по давност.

Изп.д. 1931/2016г е образувано на 10.06.2016г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. 38957/2015г. на СРС и е присъединено към изпд. 729/2015г.

Към момента на образуване на изп.д пред ЧСИ З., а именно 01.12.2017 г. няма как да се е перимирало тъй като не са изтекли две години от образуването му.

Заповедта за изпълнение е била връчена още от ЧСИ Я. на 15.09.2016г и срокът за възражение (към онзи момент двуседмичен) е изтекъл на 29.09.2016г.

Според настоящият състав на СГС и съгласно трайната практика на ВКС с влизането в сила на заповедта се прекъсва и давността за вземането.

СГС не приема становището на СРС, че новата давност е същата каквато е била и старата, продиктувано от виждането му, че влязлата в сила заповед не формира сила на присъдено нещо.

Според въззивния състав влязлата в сила заповед за изпълнение формира СПН и новата давност е тази по чл. 117 ЗЗД, ал. 2 винаги пет години.

Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на влязло в сила решение и давността е пет години за всички вземания включително лихвите съгласно чл. 117, ал.

2 ЗЗД, поради което позоваването на кратка тригодишна давност е несъстоятелно.

Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и 2 обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.

Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение.

Съгласно практиката на ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие.

Осъдителните решения имат изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.

Редът по чл. 439 е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и съответно не се преклудират.

Основанията по чл. 424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.

Видно от гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Изрично в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и срока на давността е вече по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като нова давност тече от влизане в сила на заповедта

В случая би могла да изтече най – рано на 29.09.2021г.

Приложим обаче е и чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Извънредното положение продължава до 20.05.2020г. или общо 69 дни, през които давност не е текла и се „удължава“ давностния срок в случая с тях. Тоест давност би изтекла на 07.11.2021г.

Следователно към момента на депозиране на исковата молба по чл. 439 ГПК 3

(02.10.2020) не е изтекла давност за вземането по заповедта и ИЛ издадени по процесното ч.гр.д. 38957/2015г. по отношение на никой от двамата длъжници.

С оглед на трайно установилата се практика на ВКС, че ако давността не е изтекла към момента на предявяване на иска по чл. 439 ГПК, то той е неоснователен и че след предявяване на иска давност не тече (Решение № 50128 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2021 г., IV г. о., ГК; Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 50108 от 19.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2021 г., III г. о., ГК; Решение № 21 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 439/2023 г., III г. о., ГК ; Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК; Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., ГК) мнозинството от настоящият въззивен състав отстъпва от поддържаното досега становище, че предявяването на иск по чл. 439 ГПК, не води нито до прекъсване, нито до спиране на давността за установеното с влязла в сила заповед за изпълнение вземане, тъй като длъжникът не може сам да прекъсне, течаща в негова полза давност освен при признание на вземането, каквото липсва в случая.

Възражението за давност изтекла още преди заповедното производство е недопустимо, то е могло да се направи до изтичане на срока по чл. 414 ГПК. Трайна е практиката на съдилищата, че незаявените в този срок възражения в хипотеза на влязла в сила заповед са преклудирани.

Разпоредбата на чл. 112 ЗЗД е неприложима в случая. Тя е в сила от 2021г. и няма обратно действие и не се прилага за вземания възникнали и установени със СПН преди влизането ѝ в сила.

Ето защо и решението в обжалваната му част, с която са отхвърлени исковете на „У.“ООД и Е. С. Я. за недължимост на сумите по заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. 38957/2015г. на СРС макар и по частично различни мотиви е правилно и следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски за въззивна инстанция има само въззиваемия ответник „Х.А.Б.“ЕООД (предишни наименования „Х.А.Р.А.Б.“ и „Х.-А.А.-А.“). Претендира се юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 540,00 лева, като същият надхвърля допустимия размер по закона за правната помощ и наредбата към него, към които препраща чл. 78, ал. 8 ГПК и който е 360,00 лева, като СГС приема, че сумата е защита срещу двете жалби по равно. Или срещу Я. следва да се присъди възнаграждение в размер на 180,00 лева и срещу „У.“ООД също 180,00 лева.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20030033/15.04.2022г., постановено по гр. д. № 47864/2020г. по описа на Софийски районен съд, 164 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, С КОЯТО СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „У.“ООД с ЕИК **** и адрес на управление в гр. София, р-н Витоша, ж.к. Драгалевци, ул. **** и Е. С. Я. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, р-н Витоша, ж.к. Драгалевци, ул. **** СРЕЩУ „Х.А.Б.“ЕООД с ЕИК **** и адрес на управление в гр. София, р-н Красно село, ул.

****, офис 9 искове по чл. 439 ГПК за недължимост поради изтекла погасителна давност на сумата от 3355,80 Евро по Запис на заповед от 13.06.2008г., ведно със законна лихва от 06.07.2015г и сумата 460,35 лева-разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 38957/2015г. на СРС и е образувано изп.д. 1931/2016г. на ЧСИ Стоян Я., продължено по изп.д. 954/2017г. на ЧСИ З. З., рег. N. 875 на КЧСИ.

ОСЪЖДА Е. С. Я. с ЕГН ********** и „У.“ООД с ЕИК **** ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Х.А.Б.“ЕООД с ЕИК **** (предишни наименования „Х.А.Р.А.Б.“ и „Х.-А.-А.-А.“) всеки по 180,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5