Решение № 220 от 24.10.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. гр. Добрич, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500370 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр.София срещу решение №26/21.02.2024 г. по гр.д.№279/2023 г. на Каварненския районен съд в частта,с която са отхвърлени искове на въззивника срещу И. М.

П. с ЕГН ********** от гр.К. за установяване съществуването на вземания на първия от ответницата-предмет на заповед за изпълнение №40/28.02.2023 г. по частно гр.дело №89/2023 г. по описа на КРС в частта относно вземането за главница по Договор за потребителски кредит №*** от 20.04.2022 г. за горницата от 3 520 лв до 3 935,09 лв,относно вземане в размер на 777,54 лвдоговорна лихва за периода от 05.09.2022 г. до 01.02.2023 г. по цитирания договор и вземане за обезщетение за забава в размер на 33,54 лева по договора,респ. в частта,с която въззивникът е осъден да заплати на адв.Е. К. от АК-София-пълномощник на И. М. П. възнаграждения за заповедното и исковото производство.Подадени са и две частни жалби от адв.Е. К. и адв.К. Б. срещу частите на определение №168/22.04.2024 г. по гр.д.№279/2023 г. на Каварненския районен съд,с които са оставени без уважение две молби на частните жалбоподателки за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение въззивникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр.София изразява становище за неправилност на 1 решението в атакуваните му части поради нарушение на материалния закон.Незаконосъобразен бил изводът на районния съд,че съдържанието на процесния договор за кредит не отговаряло на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,тъй като ГПР бил посочен като процент,но липсвала посочена методология за изчисляването му.Подробно е развита тезата,че липсва неяснота относно начина на формиране на ГПР,като се набляга,че националният закон и Директива 2008/48/ЕО не поставяли изискване за посочване компонентите на ГПР,а и същите били нормативно определени в чл.19 ал.1 от ЗПК.Уговореният ГПР от 48,37% не надвишавал граничните 50%,регламентирани с разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.Предвид изложеното не се споделя изводът на първоинстанционния съд за недействителност на договора за кредит.Не можело да се сподели и становището на районния съд за прекомерност на възнаградителната лихва.Обективен критерий за преценката дали с клаузата за възнаградителна лихва не е нарушен принципът за справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на кредитора бил размерът на ГПР,а не размерът на възнаградителната лихва.Размерът на възнаградителната лихва и на ГПР били съобразени с вида на кредита,неговата необезпеченост и високия риск за кредитора дали длъжникът ще спазва условията на договора и ще възстанови предоставения финансов ресурс.Противно на възприетото от районния съд в процесния договор се съдържала нужната информация за размера,броя,периодичността и датите на плащане на всяка погасителна вноска съобразно изискването на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК,като не било необходимо горното да се уточнява и под формата на погасителен план.Такъв можело да се предостави на потребителя само при наличие на негово искане и бил необходим при уговорен променлив лихвен процент,а не и при фиксиран,както било в настоящата хипотеза.В процесния договор липсвали неясноти,които да обуславят използването на допускания при изчислението на ГПР,поради което такива допускания не били предоставени като информация по договора.Договорът бил сключен за конкретна сума,при изначално посочени разходи,за конкретен срок,при фиксирана лихва за целия срок,поради което допускания при изчисляването на ГПР не било наложително да се визират.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за цялостно уважаване на исковете,както и за присъждане на всички сторени от въззивника разноски в заповедното и исковото производства.

В писмен отговор въззиваемата И. М.П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба,настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части,като излага подробно становище по същество на спора при преповтаряне на доводите си в първоинстанционното производство.Претендира присъждане на разноски за 2 въззивното производство и адвокатско възнаграждение упълномощения й адвокат на основание чл.38 ал.2 от ЗА. в полза на

В частната си жалба срещу определението по чл.248 от ГПК адв.Е. К. навежда доводи за незаконосъобразност на същото,като претендира отмяната му в частта по молбата,изхождаща лично от посочения процесуален представител,и уважаване на молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане в полза на адвоката на основание чл.38 ал.2 от ЗА на целия дължим размер адвокатско възнаграждение за исковото производство.Били предявени три обективно кумулативно съединени иска,като за защитата по всеки от тях адвокатът имал право на възнаграждение.Цитира се обилна съдебна практика в тази насока.Размерът на възнагражденията следвало да бъде съобразен с минималните размери по Наредба №1/2004 г.

В частната си жалба срещу определението по чл.248 от ГПК адв.К. Б. навежда доводи за незаконосъобразност на същото,като претендира отмяната му в частта по молбата,изхождаща лично от посочения процесуален представител,и уважаване на молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане в полза на адвоката на основание чл.38 ал.2 от ЗА на целия дължим размер адвокатско възнаграждение за заповедното производство.Развити са идентични съображения,както в частната жалба на адв.Е. К..Сочи се на първо място,че неправилно районният съд присъдил дължимото адвокатско възнаграждение за заповедното производство на адв.Е. К. вместо на адв.К.

Б.,която била процесуален представител на И. П. в заповедното производство.Размерът на възнаграждението бил и неправилно определен при несъобразяване,че исковите претенции са три и се дължи възнаграждение по всяка от тях съобразно размерите по Наредба №1/2004 г.

Двете частни жалбоподателки претендират присъждане на сторените от тях разноски в производството по частните жалби.

В писмен отговор на частната жалба на адв.Е. К. насрещната страна „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр.София изразява становище за неоснователност на същата и настоява за потвърждаване на атакуваното определение в обжалваната от посочения адвокат част.Намира,че съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и да присъди възнаграждение,равностойно на положения от адвоката труд,а не претендираното в случая прекомерно възнаграждение.Цитирани са множество решения на СЕС,обосноваващи възможността съдът да присъди възнаграждения и под нормативно установения минимум.Навежда се,че И. П. не е лице от кръга по чл.38 от ЗА,имащо право на безплатна адвокатска защита,поради което претендираното адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА било 3 недължимо.Мотивира се евентуална дължимост на възнаграждение за адвоката в заповедното производство в размера по чл.6 т.5 от Наредба №1/2004 г.

Като постави на разглеждане депозираните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Въззивната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 28.02.2024 г.,а жалбата срещу решението на КРС е подадена чрез куриер на 13.03.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 13.03.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.

Частната жалба на адв.Е. К. срещу определение №168/22.04.2024 г. е подадена в рамките на указания от КРС двуседмичен срок за обжалване /жалбоподателката е уведомена за определението на 09.05.2024 г.,а частната жалба е подадена по електронна поща на 20.05.2024 г. при изтекъл срок за обжалване на 23.05.2024 г./.Жалбата е редовна и изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на определението по чл.248 ал.3 от ГПК.Като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Частната жалба на адв.К. Б. срещу определение №168/22.04.2024 г. е подадена в рамките на указания от КРС двуседмичен срок за обжалване /жалбоподателката не е уведомена изрично за определението,поради което се приема,че частната й жалба е депозирана в срок/.Жалбата е редовна и изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на определението по чл.248 ал.3 от ГПК.Като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

По въззивната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр.София срещу решение №26/21.02.2024 г. по гр.д.№279/2023 г. на Каварненския районен съд в частта,с която са отхвърлени искове на въззивника срещу И. М. П. с ЕГН ********** от гр.К. за установяване съществуването на вземания на първия от ответницата-предмет на заповед за изпълнение №40/28.02.2023 г. по частно гр.дело №89/2023 г. по описа на КРС в частта относно вземането за главница по Договор за потребителски кредит №*** от 20.04.2022 г. за горницата от 3 520 лв до 3 935,09 лв,относно вземане в размер на 777,54 лв-договорна лихва за периода от 05.09.2022 г. до 01.02.2023 г. по цитирания договор и вземане за обезщетение за забава в размер на 33,54 лева по договора,респ. в частта,с която въззивникът е 4 осъден да заплати на адв.Е. К. от АК-София-пълномощник на И. М. П. възнаграждения за заповедното и исковото производство:

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими установителни искове.По същество в атакуваната част е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№279/2023 г. на КРС е образувано по повод искова молба с вх.

№2263/21.07.2023 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК,чл.430 от ТЗ,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 срещу И. М. П. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.*** за установяване,че ответницата дължи на ищеца вземанията-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №40/28.02.2023 г.,издадена по ч.гр.д.№89/2023 г. на Каварненския районен съд,а именно сума в размер на 3 935,09 лв-главница по договор за потребителски кредит №***/20.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-24.02.2023 г. до окончателното й изплащане;сума в размер на 777,54 лв-договорна лихва по цитирания договор за периода от 05.09.2022 г. до 01.02.2023 г.;сума в размер на 33,54 лв-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 05.09.2022 г. до 15.02.2023 г.Ищцовото дружество е претендирало и присъждане на сторените от същото разноски в заповедното и исковото производство.

Изложено е в исковата молба,че установителните искове са предявени след проведено заповедно производство,подадено от длъжника възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение и дадени на заявителя-кредитор указания от заповедния съд за предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение.Вземанията произтичали от сключен на 20.04.2022 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и И. М.

П. договор за потребителски кредит №***,по силата на който банката предоставила на ответницата сума в размер на 4 000 лв.Съгласно чл.10 от договора общото крайно задължение на П. възлизало на 9 483,49 лв,която сума била разсрочена на 60 погасителни месечни вноски.Уговореният между страните лихвен процент бил в размер на 41,15 %,а предоставената сума кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски,всяка 5 включваща два компонента:главница и договорна лихва.Длъжникът преустановил плащанията по договора,считано от 05.09.2022 г. за повече от три месечни вноски съгласно погасителния план,а именно вноски с падежи 05.09.2022 г.,05.10.2022 г,05.11.2022 г.Считано от 01.02.2023 г.,настъпила предсрочна изискуемост на задължението съгласно чл.16.2. от договора и уведомление,връчено лично на длъжника.