Решение № 1669 от 02.05.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1669 02.05.2019 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18306 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.

Ищецът С.С.Б., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Е.И., е предявила против

„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за признаване на установено, че ищецът не дължи поради изтекла давност на ответника сумата от 1 010, 88 лева- главница, представляваща стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2008 г.- 30.04.2009 г., сумата от 91, 92 лева- лихва за забава за периода 01.04.2008 г.- 14.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2009 г., до окончателното изплащане, както и сумата от общо 125 лева- разноски по делото, по издаден по частно гр. дело № 17607/ 2009 г. на ПРС,

IV гр. с-в, изпълнителен лист от 05.02.2010 г.

В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 05.02.2010 г., издаден по частно гр. дело № 17607/ 2009 г. на ПРС, IV гр. с-в, ищцата била осъдена да заплати на ответника следните суми: сумата от 1 010, 88 лева-главница, представляваща стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2008 г.-

30.04.2009 г., сумата от 91, 92 лева- лихва за забава за периода 01.04.2008 г.- 14.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2009 г., до окончателното изплащане, както и сумата от общо 125 лева- разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По така издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ***/ **** г. по описа на *** *** ***, рег. № ***. Твърди се, че вземането по листа било погасено по давност, като в случая давността била три години, считано от издаване на заповедта за изпълнение, което давало правно основание на длъжника по изпълнението да защити правата си по исков ред. В тази връзка се предявявал и отрицателният установителен иск за недължимост на сумите по листа. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. На първо място се посочва, че по изпълнителното дело длъжникът бил извършил плащания, с които се намалил размера на дълга му и за тези суми исковата претенция била недопустима, поради липса на правен интерес. При условията на евентуалност се твърди, че платените суми не можели да се погасят по давност, като в тази връзка се позовава и на нормата на чл. 118 от ЗЗД. На второ място се твърди, че по изпълнителното дело били извършвани изпълнителни действия, а с извършените плащания длъжникът признавал дълга си. Освен това според съдебната практика признанието на дълга представлявало отказ от изтекла погасителна давност, поради което длъжникът вече не можел повторно да се позове на нея. Давността била прекъсната и с упълномощаването на ЧСИ по реда чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ. Не били допуснати нарушения при разпределението и начислението на топлинната енергия, доставяна до обекта на ищцата. Моли за отхвърляне на иска. Претендират се и разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. В съдебно заседание страната също не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 05.02.2010 г., издаден по частно гр. дело № 17607/ 2009 г. на ПРС, IV гр. с-в, ищецът е бил осъден да заплати на ответника следните суми: сумата от 1 010, 88 лева- главница, представляваща стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2008 г.- 30.04.2009 г., сумата от 91, 92 лева- лихва за забава за периода 01.04.2008 г.- 14.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2009 г., до окончателното изплащане, както и сумата от общо 125 лева- разноски по делото.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 12.03.2010 г. ответникът е образувал против ищцата изпълнително дело № ***/ **** г. по описа на *** *** ***, рег. № ***, за принудително събиране на присъдените суми. Заверен препис от това изпълнително дело е приложен към настоящото производство. Още с молбата за образуване на делото взискателят е овластил съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от ЗЧСИ да пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи. Наред с извършените справки за имотното състояние на длъжника (от КАТ, община, НАП, Агенция по вписвания), на 16.04.2010 г. са били наложена възбрана върху недвижим имот (нива), както и запори върху лек автомобил и трудови доходи на лицето. Освен това са били насрочени няколко описа на движими вещи в дома на лицето- на 19.08.2010 г., на 15.10.2010 г., на 20.04.2011 г., на 29.08.2011 г., на 05.06.2012 г., на 11.09.2012 г., на 16.11.2012 г., на 04.01.2013 г., на 25.01.2013 г., на 27.05.2013 г. и на 14.11.2013 г. Междувременно по делото са постъпвали различни суми (на 21.12.2010 г.- 977, 47 лева; на 21.01.2011 г.- 109, 26 лева; на 21.02.2011 г.- 127, 74 лева; на 21.03.2011 г.- 56, 81 лева; на 21.04.2011 г.- 32, 82 лева), по отношение на които е извършено разпределение- в полза на ЧСИ за такси и разноски по делото и в полза на взискателя-за погасяване на дълга. Наложен е бил и нов запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 19.11.2013 г. С молба от 24.03.2015 г. взискателят е поискал присъединяване на още едно изпълнително дело за общо събиране на дълга, както и е поискал пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително и чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими вещи. С друга молба на взискателя от 19.08.2016 г. е поискано отново същото. Последвало е ново насрочване на описи на движими вещи в жилището- на 26.10.2016 г., на 12.01.2017 г., на 09.03.2017 г., на 06.06.2017 г., на 15.08.2017 г., на 21.09.2017 г., на 10.12.2018 г. и на 20.02.2019 г. С молба на взискателя от 29.09.2017 г. е поискана справка от БНБ за сметките на длъжника, с оглед налагане на запор върху тях, което е извършено с разпореждане на ЧСИ от 17.11.2017 г. Молба с подобно съдържание е депозирана от взискателя и на 17.10.2018 г.

По делото е прието и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило размера на извършените плащания от длъжника, както и размера на дължимите суми от абоната към ответника.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради кратката тригодишна давност (предвид периодичния характер на вземанията), а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.

Задължението за заплащане на топлинна енергия представлява такова за периодично плащане по смисъла на чл. 111 буква „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваната топлоенергия, поради което тя следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й (в този смисъл е ТР на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 3/

2011 г.).

Според задължителните разяснения, дадени в т. 10 на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с всяко едно действие, насочено пряко към имуществената сфера на длъжника. От материалите по изпълнителното дело се установява, че веднага след образуване на делото са били извършени подобни действия- на 16.04.2010 г. са наложени възбрана върху имот на ищеца, както и запори върху автомобил и трудово възнаграждение, а след това и нов запор върху заплатата на 19.11.2013 г. Освен това за периода 19.08.2010 г.- 14.11.2013 г. са били насрочени общо 11 описа на движими вещи в дома на длъжника. От така изложеното следва, че последното валидно изпълнително действие е запорът върху трудовото възнаграждение от 19.11.2013 г.

В писмената защита на ищеца се поддържа становището, че след това нямало изпълнителни действия, водещи до прекъсването на давността, поради което към 19.11.2015 г. изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. Подобна теза обаче не може да бъде споделена, защото с молба от 24.03.2015 г. взискателят е поискал пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително и чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими вещи. Молбата е подадена в двугодишния срок по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като тя е последвана от друга подобна молба от 19.08.2016 г. и от насрочени нови 8 описа на движими вещи в дома на длъжника за периода 26.10.2016 г.- 20.02.2019 г., а след това и от две молби на ответника от 29.09.2017 г. и от 17.10.2018 г. за изискване на справка от БНБ за сметките на длъжника, които са и запорирани. Молбата на взискателя от 24.03.2015 г. прекъсва давността и след нея започва да се тече нова давност, защото взискателят с тази молба иска от съдебния изпълнител да извърши валидно изпълнително действие. Доколкото молбата, а и следващите такива, са били подадени в рамките на законовия двугодишен срок, не е налице прекратяване на изпълнителното производство по право поради липса на изпълнителни действия в период над две години, считано от последното изпълнително действие. Давността представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок и, за да се приложи разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, следва да липсва искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия в период над две години. В настоящия случай ЧСИ е предприемал всяко от изпълнителните действия по молбите на взискателя, още повече, че изначално с молбата за образуване на изпълнителното дело той е бил овластен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да пристъпва към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи. Поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство, периодът на погасителна давност за вземането на взискателя не е изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за вземането за претендирания в исковата молба размер не е погасено по давност.

Освен това, следва да се има предвид, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“. В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие (описите на движими вещи, както е в конкретния случай), да е дало определен резултат, свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на кредитора.

Горните съображения водят до извода, че вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност в следствие на прекратяване на принудителното изпълнение поради бездействие на взискателя. Точно обратното-ответникът периодично е искал от ЧСИ предприемането на валидни изпълнителни действия, без да е дезинтересиран от процеса на изпълнението, а оттук- не е налице негово бездействие в период над две години, поради което и прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция не е настъпило.