Определение № 430 от 18.09.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Монтана, 13.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20231600500273 по описа за 2023 година Производството е по чл.577, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. К. от гр. *, представляван от адв. Ц. С., срещу определение от 19.07.2023 г. на Съдия по вписванията при Районен съд - *, с което на основание чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията е отказал да извърши вписване на едностранно прекратяване на договор за аренда, сключен на 14.03.2016 г., вписан в СВ-гр.*с вх. рег. № */14.03.2016 г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се, че материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделски земи. Сочи се също, че съдията по вписванията е разполагал с възможност да остави без движение заявлението и да даде указания на заявителя, вместо да постанови обжалваното определение. Моли съда да отмени атакуваното определение и да задължи съдията по вписванията да извърши вписване на едностранно прекратяване на договор за аренда, сключен на 14.03.2016 г., вписан в СВ - гр.*с вх. рег. № */14.03.2016 г.

Съдът след като обсъди доказателствата по делото и като разгледа жалбата по реда на чл. 278 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 275 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал да извърши вписване на едностранно прекратяване на договор за аренда, сключен на 14.03.2016 г. и вписан в СВ-гр.*с вх. рег. № */14.05.2016 г. с основен мотив, че не е спазено изискването на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, във вр. с 1 чл.30,ал.2 от ЗС.съгласно което договорът за аренда, както и споразумението за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. В тази връзка съдията по вписванията е посочил, че към заявлението не са представени уведомления, от които да се установи, че останалите наследници, съответно правоприемниците на сключилия договора за аренда, желаят развалянето му.

От приложените писмени доказателства е видно, че на 14.03.2016 г. П. М. в качеството си на арендодател е сключил с Т. Р. договор за аренда, като й предоставил за временно ползване следните недвижими имоти: Имот № *, находящ се в землището на с.* местността *с площ от 14,998дка, имот.№*в сэщто землищеу местнсттоа „*“ с площ от0,974дка и имот №*в същото землище, местността „*“ с площ от2,984дка за срок от 10години, считано от стопанската 2016 - 2017 година. Видно от представеното Удостоверение за наследници с изх. № */01.06.2023 г. П.М. е починал на 16.02.2022 г., като няма данни кои лица са негови наследници.

На 19.07.2023 г. в Служба по вписвания – гр. *е подадено заявление от А.

К., с което е отправено искане да се впише едностранно прекратяване на процесния договор за аренда на основание чл.28 ЗАЗ - поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца . При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

При подаване на заявлението в Служба по вписванията А. К. не е разполагал с процесуална легитимация да сезира Съдията по вписванията с искане да се впише едностранно прекратяване на процесния договор за аренда. Това е така, тъй като заявителят не е страна по договора, а страна стават правоприемниците на арендодателя П.М., предвид факта че последният е починал на 16.02.2022 г. Именно те разполагат с правото да сезират надлежно съдията по вписванията. Следователно, в случая сме изправени пред недопустимо сезиране, което от своя страна е самостоятелно основание да се постанови отказ.

Съдът намира за правилно становището на жалбоподателя, че материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда или на нов договор за аренда в земеделието, респ. при вписване прекратяването на договора за аренда, но настоящият случай касае различна хипотеза, а именно липса на легитимация на заявителя. Затова, макар и с различни мотиви от тези, изложени от съдията по вписванията, съдът намира, че обжалваният отказ следва да се потвърди. С оглед пълнота следва да се отбележи, че в производството по вписване на актове относно недвижими имоти е неприложима разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК за даване на указания за отстраняване на нередовности. Когато е налице нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията (т.1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., 2

ОСГТК). Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказа на съдията по вписвания при Районен съд Берковица, обективиран в Определение от 19.07.2023 г., с което е отказано вписване на едностранно прекратяване на договор за аренда, сключен на 14.03.2016 г., вписан в Служба по вписванията - гр. *с вх. рег. № */14.03.2016 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3