Решение № 987 от 09.08.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. В., 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100501036 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. И. Д. от гр. В., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 816/12.03.2023 год., постановено по гр. дело № 5756/2021 год. по описа на РС-В., в частта му, с която въззивницата С. И. Д. от гр. В. е осъдена да заплати на Н. П. Н. от гр. В., на оснсование чл. 45 ЗЗД, сумата от 717, 00 лева /седемстотин и седемнадесет лева/, съставляваща 1 / 2 част от сумата от 1 434, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от загуба на следните движими вещи: Куфар "Shure" за микрофони, закупен 2012г., на стойност 83, 00 лв.; Микрофон UHF, безжичен, закупен 2017г. на стойност 128, 00 лв., 2 броя Микрофони "Shure", закупени 2008 - 2009г.- (по 40 лева всеки) на обща стойност от 80, 00 лв.; Електро-Акустична Китара с Твърд Калъф FENDER РМ-ТЕ TRAVEL, закупена през 2017 г. на стойност 800, 00 лв.; Стойка за микрофон, закупена 2018г. на стойност 38, 00 лв.; Стойка за синтезатор, закупена 2013 г. на стойност 81, 00 лв.; Стол за китара - кожен, въртящ и регулиращ се, закупен 2015г. на стойност 126, 00 лв.; Метална стойка, комбинация с ПДЧ, закупена 2010 г. на стойност 36, 00 лв.; Кабел Канон-канон, закупен 2018 г. на стойност 40, 00 лева, Кабел Канон-жак, закупен 2008 - 2009г. на стойност 14, 00 лева и Държач "Shure" за микрофон, закупен 2008 - 2009г. на стойност 14, 00 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на иска – 07.09.2021 г. до окончателното й изплщане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от 1 въззивницата част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и. анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства че претендираните вещи, половината от стойността на които вещи въззивницата е осъдена да заплати на ищеца – въззиваем Н. П. Н. са били собственост на последния или на неговия баща П. Н. П.. Липсват и наведени твърдения от ищеца как са придобити процесните движими вещи.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което искът по чл. 45 ЗЗД за сумата от 717, 00 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, да се отхвърли.

В писмен отговор насрещната страна Н. П. Н. от гр. В. оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от С. Д. част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част.

В съдебно заседание въззивницата С. Д., чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание въззиваемият Н. Н., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Н. П. Н. – ответник по първоначално предявен против него от С. Д. иск за собственост на имот с идентификатор *** по КККР на гр. В., представляващ магазин в гр. В., ул.

****, с площ от 10 кв. м., и ищец по предявени от него против Ст. Д. насрещен иск за собственост на същия обект и осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД – е навел следните твърдения:

Собственик е на имот с идентификатор *** по КККР на гр. В., представляващ магазин в гр. В., ул. ****, с площ от 10 кв. м., въз основа на учредено му и реализирано право на строеж. В периода 2010 год. – 2020 год. процесният обект е обитаван от бащата на ищеца – П. Н. П., б. ж. на гр. В., починал на 27.02.2021 год., който е съхранявал в обекта музикални инструменти, музикална апаратура и принадлежности. През лятото на 2020 година ответницата по насрещните искове Ст. Д., в отсъствието на ищеца и на баща му, се настанила в имота му, като изнесла и следните движими вещи, собственост на бащата на ищеца, а след смъртта на последния, преминали по наследяване в собственост на ищеца, както следва: Куфар "Shure" за микрофони, закупен 2012г., на стойност от 150, 00 Микрофон UHF безжичен, закупен 2017г. , на стойност от 160, 00 лева; 2 броя Микрофони "Shure", закупени 2008 - 2009г.- (по 100 лева броя), общо на стойност от 200, 00 лева;

Електро[1]Акустична Китара с твърд калъф, марка „FENDER“, модел РМ-ТЕ TRAVEL, закупена през 2017 г., на стойност от 900, 00 лева; Стойка за микрофон, закупена 2018г., на стойност от 45, 00 лева; Стойка за синтезатор, закупена 2013 г., на стойност от 135, 00 лева; Стол за китара, кожен, въртящ 2 и регулиращ се, закупен 2015г., на стойност от 180, 00 лева; Метална стойка, комбинация с ПДЧ, закупена 2010 г., на стойност от 80, 00 лева; Кабел Канон-канон, закупен 2018 г., на стойност от 40, 00 лева; Кабел Канон-жак, закупен 2008 - 2009г., на стойност от 35, 00 лева и държач за микрофон марка "Shure", закупен 2008 - 2009г., на стойност от 35, 00 лева. След изнасянето им от имота на ищеца, описаните вещи са изчезнали. Твърди се също, че през месец октомври 2020 год. ответницата по насрещните искове Ст. Д. неправомерно се снабдила и с констативен нотариален акт за собственост върху описания имот.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждането на ответницата С. Д. да заплати на ищеца Н. П. Н. сумата от 1960, 00 лева – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи стойността на вещите му, описани по – горе, загубени в резултат на неправомерното поведение на ответницата Ст. Д..

В писмен отговор, ответницата по насрещния иск С. Д., го оспорва.

Твърди, че в процесния имот никога и по никакъв повод не са се съхранявали описаните в насрещния иск на Н. П. по чл. 45 ЗЗД музикални инструменти или други вещи,; от месец март 2010 год. Н. П. има адрес в Р.Ч., а в периода 2010 год. – 2020 год. процесният имот е владян от ответницата по насрещните искове Ст. Д..

Първоинстанционото решение в частите, с които искът за собственост на имота, предявен от С. Д. е отхвърлен, уважен е насрещният иск за собственост на Н. П. Н., а насрещният му иск по чл. 45 ЗЗД против ищцата по първоначалния иск е отхвърлен за разликата над 717, 00 лева до претендираните 1960 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, не е обжалвано в тези части влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Установено е по делото от влязлото в сила първоинстанционното решение в посочените по-горе части, че ищецът по насрещните искове Н. П.

Н. е собственик на имот с идентификатор *** по КККР на гр. В., представляващ магазин в гр. В., ул. ****, с площ от 10 кв. м.

От удостоверение за наследници, изд. от община В., е видно, че наследодателят на ищеца по насрещните искове – П. Н. П., е починал на 27.02.2021 год. и призовани да го наследят са наследниците му закон – синовете му Н. П. Н. и Н. П. Ф..

От показанията на свидетеля А.ХР. Н., без родство и дела със страните, се установява следното: Свидетелят стопанисва общите части и отделни магазини в търговски комплекс „Ф.”, в гр. В., в сградата на който търговски комплекс се намира и процесния магазин. До 2019 год. магазинът на Н. Н. се ползвал от бащата на последния – П. Н.. Ищцата Д. също имала магазин в сградата на търговския комплекс. През 2019 г. започнала ремонт на собствения си магазин; после продължила с ремонт на съседния магазин № 3

117, който бил собствен ост на руски гражданин. През 2020 година изнесла вещите на П. Н. /баща на ищеца по насрещните искове Н. Н./ от магазин 116 /процесния/, който бил собственост на сина на П. Н. – Н. Н.. В магазина имало стойки за ноти; китара; йоника; микрофони. Бащата на Н. Н. бил уличен музикант, свирел пред магазин „.........” и си държал музикалните инструменти и апаратурата в магазина на сина си. След като Ст. Д. изнесла вещите от магазина на Н. Н. започнала да го ремонтира. На въпрос на свидетеля, какво ще прави с вещите на П. Н., тя отвърнала, че са за изхвърляне; по-късно били прибрани от двама души, работници, които ремонтирали магазина.

От показанията на свидетеля Н.М.А. , без родство и дела със страните, се установява следното: Свидетелят познава Н. Н., знае, че има магазин в търговски център „Ф.”. В гр. В., на петия етаж. Там бащата на Н. Н. си държал инструментите. Свидетелят е ходил там последно преди девет години, да ремонтира един от микрофоните на бащата на Н. Н.. В склада, както свидетелят нарича магазина, имало два микрофона „Шур“, един безжичен микрофон, две стойки, усилвателна уредба и един микрофон с вграден предавател, китара марка „Фендер“, висок клас. След смъртта на П. Н., свидетелят срещнал ищеца по насрещния иск Н. Н., който му споделил, че има проблем с магазина, някой, който имал магазин в съседство, изнесъл инструментите от магазина му и го давал под наем.

От показанията на свидетеля А.И.Н., без родство и дела със страните, се установява следното: Около 2000 г., при едно посещение, Н. Н. му споделил, че си е купил имот в централната част на В., в търговски център „Ф.” , на петия етаж. Помещението не било голямо – една клетка, отделена със стъклени прегради. Оттогав а свидетелят е посещавал имота всяко лято, с Н.

Н. си оставяли там риболовните и плажни принадлежности . Последно е ходил в имота през 2019 г. Н. Н . е имал ключ през цялото това време, можел да влиза вътре, а баща му си държал там инструментите. Имало много скъпа китара „Фендер“ ; синтезатори; йоники; пултове; микрофони; столче. Бащата на Н. Н. – П., свирел на алеята пред търг. център „Ф.“ или пред бившия магазин „В.“ и свидетелят му е помагал няколко пъти да прибира инструментите.

От заключението на съдебно-оценителната експертиза от 10.01.2023 год., изслушано в първата инстанция, се установява, че към момента на изготвяне на експертизата, стойността на претендираните от иищеца по насрещните искове вещи, е както следва: Куфар "Shure" за микрофони, закупен 2012г. – 83, 00 лева; Микрофон UHF безжичен, закупен 2017г. – 128, 00 лева; 2 броя Микрофони "Shure", закупени 2008 - 2009г.- (по 40 лева броя) – общо 80, 00 лева; Електро[1]акустична китара с твърд калъф, марка „FENDER“ мод. РМ-ТЕ TRAVEL, закупена през 2017 г. - 800, 00 лева; Стойка за микрофон, закупена 2018 г. – 38, 00 лева; Стойка за синтезатор, закупена 2013 г. – 81, 00 лева; Стол за китара, кожен, въртящ и регулиращ се, закупен 2015г. – 126, 00 лева; Метална стойка, комбинация с ПДЧ, закупена 2010 г. – 36, 00 лева; Кабел Канон-канон, закупен 2018 г. – 34, 00 лева; Кабел Канонжак, закупен 2008 - 2009г. – 14, 00 лева и държач за микрофон марка "Shure", закупен 2008 - 2009г. – 14, 00 лева. Общата стойност на описаните вещи към 4 изготвяне на заключението е 1434 лева.

Настоящият състав не обсъжда приетите във въззивната инстанция писмени докзателства – два броя гаранционни карти за закупен от наследодателя на ищеца по насрещните искове през 2013 година усилвател марка „ROLAND“, тъй като обезщетение за вреди от загубата на подобна вещ не е претендирано.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Фактическият състав на деликта включва кумулативното наличие на четири елемента: извършено противоправно деяние – действие или бездействие; причинени вреди – имуществени или неимуществени; вина на причинителя и причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на ищеца е да установи обективните елементи от фактическия състав на деликта, а в тежест на ответника – да обори установената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция.