Решение № 836 от 03.08.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. Стара Загора, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена И. като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №

20255530102932 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Х. Г. К. - от гр. Стара Загора, против „Уникредит Булбанк“ АД - гр.

София по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 28.03.2008г. е сключил Договор за ипотечен банков кредит № 538, по силата на който „Уникредит Булбанк” АД му предоставил ипотечен кредит в размер на 40 500 евро. Банковият кредит е предоставен при променлив годишен лихвен процент, формиран по следната методология - базисен лихвен процент /зависещ от пазарния индекс едномесечен Euribor/ и твърда надбавка.

Клаузите от договора, относими към начина на формиране на възнаградителната лихва, са уговорени от страните в разпоредбата на т. 4 от договора. Съгласно чл. 4, ГЛП се формирал от сбора на базисен лихвен процент и надбавка към него, определени в размер по т. 4.1а, като към датата на сключване на договора БЛИ бил в размер на 4,2 %, а надбавката е 2,5 %, т.е. годишният лихвен процент е 6,70 %. Или от прочита на тези клаузи е видно, че: 1/ възнаградителната лихва е наименована „годишен лихвен процент“, 2/ ГЛП се формира от сбора на базисен лихвен процент /индекс/ и надбавка към него, 3/ надбавката е във фиксиран размер от 2,5 %, а за базисния лихвен процент се препраща към т.10.3 и 10.4 от ОУ по кредити на физически лица, което предполагало той да е променлива величина, 4/ в договора са посочени размерите към датата на договора на ГЛП /6,70 %/, на базовия лихвен индекс /4,2 %/ и на надбавката. Следователно, договорът въвеждал променлив ГЛП, което се явявало следствие от променливия характер на едната му компонента - БЛИ. При това липсвала договорна клауза, която да поставя граници на движение на ГЛП - минимален или максимален размер на ГЛП. Следователно, налагал се междинният извод, че ГЛП не е фиксиран в договора, нито е определен негов минимален или максимален размер, като той 1 се формирал автоматично от сбора на фиксирана надбавка и променлив БЛИ, определян по реда на т. 10.3 и 10.4 от ОУ по кредити на физически лица - Ипотечни кредити, като за промените в ГЛП не трябвало акт на самата банка /освен ако за БЛИ това се изисква според ОУ/.

Този извод следвало да бъде проверен и чрез анализ на релевантните клаузи от приложимите ОУ от 2007г. Така според 10.2 от ОУ годишният лихвен процент по усвоената част от кредитите се формирал от сбора от базов лихвен индекс, приложим за съответния период на олихвяване /един месец/, плюс надбавка за редовен дълг, определена в договора, съгласно т. 10.3.2 за базов лихвен индекс се прилагал при кредити в евро - едномесечния Euribor, равен на индекса, публикуван на страница Euribor на Ройтерс в 11:00 ч. централно европейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилагал от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително.

Или според ОУ, ГЛП също се формирал от сбора на БЛИ и надбавка, определена в договора, като единствено се конкретизирало как се определя размера на БЛИ - за кредити в евро - това е едномесечният индекс Euribor, публикуван на страницата „Euribor“ на Ройтерс в 11.00 ч. българско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, като се прилагал от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително. Тези ОУ от 2007г. не съдържали изискване, че за прилагането на така формирания ГЛП и промените в него е необходимо изрично решение на орган на банката. Този извод бил и в унисон с разпоредбите на т. 11.1.2 и т. 11.1.4 от договора. Следователно, по ОУ от 2007г. е закрепен автоматизъм на промяната в ГЛП.

Предвиденото в т. 11.1.1, изр. 2 от договора задължение на банката за обявяване на БЛИ в интернет страницата й и не е условие за влизане в сила на промените в ГЛП, а има единствено информативно значение.

Банката обаче не спазвала договорената методология. С Решения на УС на „Уникредит Булбанк” АД, обективирани в Протокол № 38/14.10.2008г., Протокол № 40/22.10.2008г., Протокол № 42/31.10.2008г. и Протокол № 9/26.02.2009г. /Приложение №4/ „Уникредит Булбанк” АД без негово съгласие, в нарушение на подписания договор, променила методологията на изчисляване на годишния лихвен процент по вече отпуснати кредити чрез въвеждането на допълнителни начисления, наречени „премия”, и поради тази причина отказвала да намали годишния им лихвен процент. В резултат на измененията на методологията за изчисляване на годишния лихвен процент, формулата била както следва:

1М Euribor + твърда надбавка + премия. Към настоящия момент ГЛП е 9,025%.

Като оправдание за действията си, банката посочва разпоредбата на чл. 11.1.3 от раздел II. Условията за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит, която има следната редакция:

„При кредити издължавани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска/ годшният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план 2 се фиксира в размера по т.4.1.а и не се променя освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 /един/ пункт. Кредитополучателят дава съгласието си Кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по точка 4.1.а, определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните при нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера, определен от Кредитора в деня на сключването на настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка.

Кредиторът уведомява Кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит и/или по реда установен в Условията по кредити на физически лица.”.

Счита, че посочената разпоредба е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 147, ал. 1, чл. 143, т. 3, т. 10, т. 12 и т. 17 от Закона за защита на потребителя /ЗЗП/ и чл. 58 ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, както и поради противоречие с морала и добрите нрави.

Съгласно разпоредбата на ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи.

Посочената разпоредба от договора не е индивидуално уговорена, т.к. същата била част от общите условия на банката и в допълнение е изготвена предварително от банката и ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Това се потвърждавало и от извлечение от Протокол № 27 от заседание на Комисията за защита на потребителите, проведено на 21 юни 2010г.

Съгласно чл. 147 ал. 1 от ЗЗП „клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин” - т. 11.1.3 от общите условия от 2007г. на договора не отговаряла на това изискване: като предпоставка за изменение в размера на лихвения процент в нея се сочил случаят, когато „пазарните условия водят до необходимост от увеличаване” на годишния лихвен процент с повече от 1 пункт. Така формулираната предпоставка се явявала лишена от конкретно съдържание: изобщо липсвала дефиниция в договора и общите условия на термина „пазарни условия” - поради това изобщо не можело да се направи извод изменението в условията на кой пазар трябва да се изследва, доколкото изобщо не можело да се предположи какъв пазар се има предвид в цитираната уговорка на общите условия - той не само не е дефиниран, но не бил посочен по какъвто и да е признак или сегмент на пазара /продуктов, географски или друг/, измененията в който да могат да бъдат реално преценени, като предпоставка за приложимостта на т.

11.1.3 от общите условия – 2007г.; при тази липса на определеност терминът „пазарни условия” е с толкова широко съдържание, че всъщност такова конкретно съдържание изобщо липсва;

3

Нарушаването на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП чрез ползване на недефинирани термини за възникване правото на банката едностранно да изменя договора се явявало самостоятелно основание за нищожност на посочената клауза, доколкото в тази хипотеза е налице общото основание на чл. 143 от ЗЗП, отделно от прякото нарушаване на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП.

Отделно от изложеното, в посочената клауза изобщо липсвало указание в какви случаи изменението в пазарните условия води до „необходимост” от увеличаване на лихвения процент и то над посочените размер - 1 пункт. При безкрайно обтекаемата редакция на т. 11.1.3 от общите условия - 2007г. всъщност изменението на размера на лихвите било дотолкова безсъдържателно и неконкретно, че реално това изменение зависело само от волята на едната страна по договора – ответната банка.

Подобно становище се изразявало и в решение на съда - четвърти състав от 30 април 2014г. по дело С-26/13, че договорната клауза се счита за изразена на ясен и разбираем език, когато е правилна, както от граматична гледна точка, така и в нея е изложен прозрачен механизъм. Видно от гореизложеното не било налице никакъв прозрачен механизъм за формиране на лихвата в т. 11.1.3 от договора.

В случай, че съдът приеме, че клаузата е формулирана по ясен и недвусмислен начин, счита, че същата противоречи на следните императивни разпоредби:

В чл. 143 т. 3 от ЗЗП изрично се сочело, че неравноправна клауза е тази, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. В настоящия случай, промяната на лихвения процент зависела единствено и само от волята на банката. Доказателствата в тази насока били следните:

- В Договора се излагало, че банката може да променя лихвения процент, когато пазарните условия налагат това, но понятието пазарни условия не само, че не било определено в договора, но нямало и заложен максимален праг, до който банката могла да променя размера на лихвения процент, нито критерии, по които ще се оценява дали са настъпили тези условия и съответно изменението на лихвения процент;

- В решение №1 от Протокол № 40 от 22.10.2008г., се казвало, че право на увеличение на лихвените проценти със 100 базисни пункта да бъде направено по отношение на кредитите, за които банката има право. В т.2 на същия протокол се предвиждало подобно увеличение от 100 базисни пункта за всички останали кредити, т.е за кредити, за които банката нямала право също следвало да бъдат увеличени лихвите. А в т.3 се казвало, че увеличението не засягало кредитите, отпуснати на служителите и персонал на лизинг. Това доказвало, че банката променя лихвените проценти по собствена воля, без значение дали има право или не и че пазарните условия се преценявали по един начин за физическите лица неслужители и за физическите лица служители, което свидетелствало както за грубото неспазване на договореното между страните, така и че изменението на лихвения процент било изцяло във властта на банката;

- В протокол № 38/14.10.2008г., т. 1, банката променила едностранно начина на 4 формиране на базовия лихвен процент, като включвала понятието премия. Макар, че в договора било посочено понятие базисен лихвен процент, банката по своя воля заменяла понятието базисен лихвен процент със създаденото от нея базов лихвен процент и по този начин, определянето на лихвения процент ставало изцяло зависимо от нейната воля. В т. 4 на същия протокол се сочело, че в случай, че Управителният съвет на „Уникредит Булбанк“ АД определи други условия за формиране на базовия лихвен процент, той ставал автоматично задължителен за всички кредити. Имайки предвид, че договорът е сключен на 10.10.2007г., а протоколът е от 14.10.2008г., се явявало безспорно доказателство, че банката променя едностранно, както методологията, така и размера на лихвения процент, което се явявало поредното потвърждение за едностранно и самоволно определяне на годишния лихвен процент. В т. 6 от същия протокол се казвало, че новите изменения се прилагат спрямо заварените договори за кредит по решение за всеки конкретен случай, прието от ГОД или овластен от него служител на банката, въз основа на проведени с кредитополучателя преговори или постигнато съгласие. Подобни преговори или съгласие не били водени, респективно постигнати с ищеца, но въпреки това всички тези изменения са приложени по отношение на сключения договор.

Разпечатката съдържа 32 от 145 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33c66364-85da-404c-8e5a-0c6e1e706ce7