Решение № 380 от 21.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Б., 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от С. П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20242120108059 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от М. И. С. против Община Бургас, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 61,20 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли съда да го уважи.

В съдебното заседание процесуалният представител на Община Бургас моли съда да отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят Д.Ж.Г. работи в Общинско предприятие „Транспорт“ към Община Бургас от 2002 г. на длъжността „инспектор, транспортна служба“. Според длъжностната характеристика на свидетеля, той има правомощие да налага принудителната административна мярка по преместването на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач, съгласно изискванията на ЗДвП.

Със заповед № ****/**** г. на кмета на Община Бургас, издадена на основание чл.44, ал.1, т.8 от ЗМСМА, вр. чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.168, ал.1 от ЗДвП, е възложено на служителите от Общинско предприятие „Транспорт“ на длъжност „инспектор транспортна служба, репатрация“ да прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП.

На **** г. свидетелят констатира, че лек автомобил марка „****“ с рег. № **** (собственост на ищеца) е паркиран на ул. **** в гр. Б. на място, което е определено за лица с увреждания, за което е поставена вертикална маркировка (пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“), както и допълнителна табела Т17 под него с текст „Нарушителите се отстраняват принудително“, 1 като табелата съдържа телефонен номер и графика на репатриращ автомобил. Свидетелят не вижда в автомобила на ищеца да има обозначение, че вещта принадлежи на или се управлява от лице с трайни увреждания и затова разпорежда колата да бъде репатрирана, което е сторено и превозното средство е преместено на наказателен паркинг в гр. Б. посредством автокран тип „паяк“. Свидетелят съставя протокол за констатациите, който е приложен по делото (л.14 от адм. дело № 1176/2024 г. по описа на АдмС – Бургас).

С решение по т.58 от дневния ред на заседание на Общински съвет – Бургас, проведено на 28.06.2022 г., за определяне размера на разходите във връзка с репатриране на автомобили при прилагане на принудителна административна мярка – принудително преместване на ППС чрез техническо средство, регламентирана в ЗДвП, е определено за I-ва зона сумата от 46 лева без ДДС или 55,20 лева с ДДС, представляваща разходите, направени във връзка с преместването на превозно средство по наложена принудителна административна мярка, обхващаща териториите на Централна градска част, к-с Лазур, к-с Възраждане, ж.к. Братя Миладинови и ж.к. Зорница. Мястото, от където е репатриран автомобилът на ищеца, попада в Централна градска част.

Таксата за репатрирането на автомобила е 55,20 лева, като за престой на паркинга се заплаща такса от 2 лева на час. Тъй като автомобилът е престоял 3 часа на наказателния паркинг, сумата, която ищецът следва да заплати, е в размер на 61,20 лева, което той прави още на същата дата, за което му е издаден фискален бон. На 06.03.2024 г. ищецът отправя искане до кмета на Община Бургас да му бъде възстановена сумата, тъй като при посещение на наказателния паркинг се е установило, че автомобилът му е незаконно репатриран и не му е издаден фиш или акт за нарушение.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните по делото писмени доказателства, на показанията на свидетеля Д.Ж.Г. и на приобщените към доказателствения материал 8 броя снимки.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Според определение № 59/22.11.2024 г. по дело на смесен състав на ВКС и ВАС № 50/2024 г. предявеният иск е с правно основание чл.55 от ЗЗД. Върховните съдии посочват в мотивите, че „от съдържанието на исковата молба, включително от петитума и допълнително направеното от ищеца уточнение с молбата му от 01.10.2024 г., следва, че ищецът не претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на служители на Община Бургас, а възстановяване на недължимо платената на тази община, сума в размер на 61,20 лева за освобождаване на автомобила му от наказателен паркинг, преместен там „по грешка“ от служители на Община Бургас. В исковата молба липсват твърдения за претърпени вреди от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на Община Бургас или нейни служители, както и не е направено искане за обезщетяване на причинени на ищеца вреди от такъв акт, действие или бездействие“.

Настоящият съдебен състав е обвързан от становището на върховните съдии, макар да не е съгласен с него, тъй като естеството на спора налага гражданският съд да преценява правни последици, породени от административен акт, издаден от служител на Община Бургас, за което ще изложи мотиви по-нататък в решението.

В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил сумата от 61,20 лева на Община Бургас, а в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване на сумата – така и определението на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС.

По съществото на спора се налагат следните изводи:

Установи се, че ищецът е заплатил сумата от 61,20 лева на ответната община за това, че автомобилът му е репатриран от място на паркиране на наказателния паркинг, където е оставен на отговорно пазене. Тези действия на служители на Община Бургас обаче са последица от устното разпореждане на свидетеля Г., който налага принудителна административна мярка (ПАМ) по смисъла на чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни 2 административни мерки, сред които е преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи.

Следователно „основанието“ Община Бургас да изисква от ищеца и да получи от него сумата от 61,20 лева е изпълнението на наложена ПАМ, заповедта за която е административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК (чл.172, ал.5 от ЗДвП), т.е. в 14-дневен срок от съобщението (чл.149 от АПК), но не е атакуван от ищеца в законовия срок и е влязъл в сила. Това е така, защото още при освобождаването на автомобила от наказателния паркинг С. е наясно, че репатриране е осъществено.

Според разпоредбата на чл.17, ал.2, изр.2 от ГПК съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Ищецът е страна по издаването на ПАМ, защото тя го засяга пряко, поради което настоящият съдебен състав не може да се произнася по законосъобразността на този административен акт – аргумент от Решение № 95 от 9.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2019 г., I г. о.

Съдът може на основание чл.17, ал.2, изр.1 от ГПК да се произнесе по нищожността на административен акт, който има значение за правилното решаване на спора. За нищожни се приемат административните актове, които са издадени от некомпетентен административен орган, в нарушение на предписаната от закона форма или при липса на законово основание за издаването им. По отношение на други пороци, за всеки конкретен случай следва да се преценява дали допуснатите нарушения при издаването му правят административния акт непримирим с действащото законодателство и съществуването му в правния мир е недопустимо – изцяло в този смисъл Решение № 77 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4436/2019 г., I г. о.

В случая обаче актът, с който е наложена ПАМ, не е нищожен, като мотивите за това са следните:

Според чл.168, ал.1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

Анализът на разпоредбата сочи, че компетентните да налагат визираната в нея ПАМ длъжностни лица са определените от министъра на вътрешните работи и/или определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Конкретният случай попада във втората хипотеза на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, тъй като лицето, разпоредило репатрирането на процесния автомобил, е надлежно оправомощено да налага ПАМ от посочения вид от собственика на пътя (чл.8, ал.3 от Закон за пътищата), а именно Община Бургас, със заповед № ****/**** г. на кмета на Община Бургас. От своя страна, свидетелят Г. е назначен на длъжността „инспектор транспортна служба“, който има правомощие да налага ПАМ по ЗДвП.

От гореизложеното се налага извод, че актът за налагане на ПАМ не страда от порока некомпетентност на издателя и в тази връзка представлява валиден административен акт.

Този акт е издаден в предписаната от закона форма, предвид факта, че по аргумент за противното от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП за принудителната административна мярка по чл. 171, т.

3

5, б. „б“ от ЗДвП писмената форма не е изискване за валидност, т. е. законодателят допуска мярката да се налага с устно разпореждане на компетентното лице – така и практиката на административните съдилища.

Ето защо ПАМ не е наложена с нищожен административен акт. Евентуално нарушение на процедурата, свързано с липса на фактически основания за издаването на заповедта за налагане на ПАМ (ако пътният знак Д21 не е законосъобразно поставен на конкретното място, респективно не е извършено административно нарушение от ищеца по смисъла на чл.178д от ЗДвП), няма отношение към валидността на заповедта, защото това са въпроси по материалната й законосъобразност, която гражданският съд не може да изследва в настоящото дело. Въпреки това, според показанията на свидетеля Г. автомобилът на ищеца е паркиран в зоната на действие на пътен знак Д21 и няма обозначение в самия автомобил, че той се управлява от или служи на лице с трайни увреждания, като мястото на паркиране е обозначено с табела за принудително отстраняване на нарушителите, т.е. служителят на Община Бургас има формално правно основание да издаде ПАМ.

На последно място, преместването на автомобила на ищеца и платената от него сума е последица от постановената ПАМ, а не представлява административно наказание „глоба“.

ПАМ не е „отменена“, макар в справка за фискални операции (л.15 от административното дело) да е отразено, че мярката е „отменена от паркинг“, защото само органът, който е издал акта, може да го отмени – аргумент от чл.91 от АПК и Решение № 8611 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13150/2015 г., II о.

След като ПАМ не е отменена, въз основа на нея автомобилът на ищеца е репатриран и разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, и таксата за отговорното пазене (в случая престой на наказателен паркинг) са за сметка на собственика на превозното средство, е налице основание Община Бургас да получи сумата от 61,20 лева.