Решение № 260095 от 25.11.2020, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 260095/25.11.20 г. гр.Варна, 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 18.11.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ

ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА при секретаря Д. Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 477 по описа за 2020 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от „Ив Тур“ ООД - гр. Варна срещу решение № 380/19.06.2020 г. на Окръжен съд – Варна по т.д. № 1145/2016 г., с което са отхвърлени предявените от него срещу „Дилов Инвест“ ЕООД - гр.Варна искове с правно основание чл.

422 във връзка с чл.124, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за незабавно изпълнение № 2859/01.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 6034/2016 т. на ВРС, 33 състав, както следва: сумата 33137.23 лева с ДДС (левова равностойност на 14119 евро с ДДС), представляваща незаплатена цена (годишна такса) за 2014 г. по нотариално заверен договор от 01.03.2012 г. за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост на апартаментен хотел „Ялта” - „Жилищен комплекс от затворен тип” в КК “Златни пясъци“, за която е издадена ф-ра №25/01.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 31.05.2016 г. до окончателното й изплащане, както и за осъждане на дружеството за съдебни разноски - 2170 лева. Въззивникът моли с жалбата и в с.з. чрез процесуалния си представител за отмяна на решението като неправилно и за постановяване вместо него на друго решение, с което се уважат изцяло предявените искове като основателни, ведно с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Направил е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Въззиваемата страна - „Дилов

Инвест“ ЕООД - гр. Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С влязло в сила решение № 122 от 06.11.2019 г. по т.к.д. № 1830/2018 г. на Върховен касационен съд - ТК, І ТО договор от 01.03.2012 г. за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост на апартаментен хотел „Ялта” - „Жилищен комплекс от затворен тип в КК “Златни пясъци“”, послужил за основание на иска, е обявен за нищожен. При това положение вземането за незаплатена цена (годишна такса) за 2014 г. по този нотариално заверен договор, за което е искано издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.3 - ГПК, е лишено от основание. Респективно искът по чл.422, ал.1 – ГПК за установяване на съществуването му в отношенията между страните е неоснователен и следва да се отхвърли. Въззивният съд не може да коментира правилността на влязлото в сила решение на ВКС и същото е задължително докато е в сила за всички съдилища в страната - чл. 297 ГПК.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция - 1760 лева, представляващи адвокатски хонорар.

Същият е определен малко над минимума от 1524 лева по Наредба №1/2004 г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения, поради което и с оглед на положения труд от адвоката и немалката сложност на делото не е прекомерен по размер.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №380/19.06.2020 г. на Окръжен съд – Варна по т.д. № 1145/2016 г.

ОСЪЖДА „Ив Тур“

ООД - гр. Варна, ЕИК *********, да заплати на „Дилов Инвест“ ЕООД - гр.Варна, ЕИК *********, сумата 1760 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.