Решение № 578 от 08.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100503590 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20000123 от 04.01.2022 г., постановено по гр. д. № 31027/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 170 състав, са отхвърлени предявените от А. Н. Ю. срещу „М.Б.“ ЕООД, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 064 от 15.01.2020 г. на управителя на ответното дружество, на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ – поради съкращаване на щата, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технолог месни продукти“ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр с чл.225, ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 21.01.2020 г. – 21.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2020 г., до окончателното изплащане. Отхвърлени са исковете с правно основание чл.215 КТ – за заплащане на командировъчни пари в размер на 1 109, 50 лв. за периода 13.11.2019 г. – 15.01.2020 г. (до гр.

Етрополе, гр. Видин, гр. Пловдив, гр. Айтос,, гр. Попово и гр. Разград), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2020 г., до окончателното изплащане. Отхвърлени са исковете с правно основание чл.150 КТ вр. с чл.262 КТ вр. с чл.261 КТ вр. чл.264 КТ – за заплащане на сумата от 1 468, 24 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 13.11.2019 г. до 18.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2020 г., до окончателното изплащане.

Срещу постановеното съдебно е депозирана въззивна жалба от 1 ищеца А. Н. Ю., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че е необоснован изводът на решаващия съд, че е заемал длъжността „технолог месни продукти“, както и че пътуванията в работно и извън работно време извън местоработата на ищеца не са командировки, при положение, че всички свидетели са дали показания, че е посещавал обекти на „Т Маркет“ извън гр.

София със служебния автомобил. Счита, че е лишено от житейска логика да посещава различни обекти на ответника в страната през работно време за задоволяване на лични, а не на служебни нужди. Поддържа, че съдът не е обсъдил доводите в исковата молба. Счита, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че след 30.08-2019 г. е прехвърлен от производствения отдел към търговския, при което поради липса на длъжностна характеристика за „технолог месни продукти“ вече не е изпълнявал тази длъжност. Допустимо е установяването на промяна заеманата длъжност след 30.08.2019 г. със свидетелски показания. Счита, че решаващият съд не е съобразил формираната съдебна практика по въпроса дали командировка е пътуване извън работното място на работника, което е осъществено в полза на работодателя, без неговото изрично противопоставяне или по негово устно нареждане, дори ако за това пътуване не е издадена писмена заповед за командироване. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „М.Б.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В сключения на 07.05.2019 г. трудов договор изрично е постигнато съгласие между страните, че работникът ще извършва работа като „технолог месни продукти“. В производството пред СРС не е доказано ищецът да е извършвал консултантски и организационни дейности на компанията. Установено е, че е извършвал дейности, присъщи на заеманата от него длъжност – изготвяне и внедряване на стандарт за прием, излагане и съхраняване на месо, начин на разрязване на месото. Поддържа, че по делото е установено, че е съкратена заеманата от ищеца длъжност, която е единствена щатна бройка на тази позиция. Счита, че от ангажираните свидетелски показания не се установява, че ищецът е посещавал търговски обекти извън гр. София, а се установява, че ищецът не е имал задължение да работи в магазини на дружеството. Счита, че от представените справки от GPS устройство не може да се направи извод, че ищецът фактически е извършвал работа в полза на работодателя.

Осигуряването на ищеца на служебен автомобил не води до извод, че е бил командирован извън София. Тъй като е закрита единствена щатна бройка, не е налице задължение за работодателя да извършва подбор. По делото не е доказано, че ищецът е изпълнявал друга длъжност, както и че е полагал извънреден труд. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344 КТ, чл.344, ал.1, т.3 2 вр. с чл.225, ал.1 КТ, чл.215 КТ и чл.262 КТ вр. с чл.261 КТ и чл.264 КТ.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 07.05.2019 г. е работил при ответника на длъжността „технолог месни продукти“, с място на работа гр.

София, бул. ****, департамент „Производство на храни, с основно трудово възнаграждение в размер на 2 600 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и опит в размер на 109, 20 лв. Трудовият договор бил сключен със срок за изпитване, който изтекъл без прекратяване на трудовото правоотношение между страните. На 17.01.2020 г. със заповед № 0064/2020 г., считано от 21.01.2020 г. трудовият му договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради съкращаване на щата. Счита, че от тази заповед не може да се установи колко щатни бройки на длъжността „технолог месни продукти“ са били премахнати, както и дали е извършен подбор. Излага съображения, че уволнението му е незаконно, тъй като е продиктувано единствено и само от обстоятелството, че ръководството на ответното дружество търси намаляване на разходите чрез назначаване на друго лице на негово място, въпреки, че имал грамота за принос през 2019 г.

Поддържа, че съкращаването на щата е фиктивно и заеманата от него длъжност не е премахната. Твърди, че департамент „Производство на храни“,в централата на ответника не е закрит, не е трансформиран. Реално не е изпълнявал длъжността „технолог месни продукти“. За изпълняваната от него работа нямал определена длъжностна характеристика. Изпълняваната от него работа била по – скоро организационна и консултантска, а не само технологична – участвал в откриването на нови магазини на територията на цялата страна, разработвал нов асортимент, стандарти за прием, съхранение и презентация на охладено месо, нови планограми на излагане на прясно месо на витрините, както и работел в различни отдели по места – щанд „Месо“, „Хляб“, витрина „Обслужване“. С оглед на това дори да се приеме, че е налице реално съкращаване на длъжността „технолог месни продукти“, то не засягало изпълняваната от него длъжност. Счита, че при уволнението му работодателят е бил длъжен да извърши подбор по чл.329 КТ. Твърди, че по време на работата си при ответника е изпълнявал съвестно и качествено възложените му задачи, получил е награда, нямал провинения, не са му налагани дисциплинарни наказания, имуществени санкции и глоби.

Ответникът не му е плащал обезщетение за командировъчни, както и трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд, описан в исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да му заплати сумата от 16 255, 20 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното му уволнение за периода 21.01.2020 г. – 21.07.2020 г., сумата от 600 лв., представляваща част от задължение в общ размер от 1 800 лв. – обезщетение за командироване за 32 дни в гр. Етрополе, гр. Пловдив и гр. Видин, както и сумата от 1 104 лв. – трудово възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно. Твърди, че за длъжността „технолог месни продукти“ е била предвидена една длъжност, която е съкратена, поради което 3 не е налице задължение за извършване на подбор по чл.329 КТ. Трудовите функции, които са били възложени за изпълнение на лицето, заемащо длъжността „технолог месни продукти“ след съкращаването на щата, са били поети от лице, което е с по – високи професионални умения, притежаващо по – висока квалификация и което в йерархичната структура на предприятието заемало по – висок пост от съкратената длъжност, а именно: „ръководител отдел производство“. Съгласно заповед № 164831/01.12019 г. длъжността „мениджър развитие производство“ е трансформирана в длъжност „ръководител отдел производство“. Ищецът е заемал съкратената длъжност и е бил подчинен на ръководител отдел производство и не е налице идентичност между двете трудови функции. Оспорва твърдението на ищеца, че не е заемал длъжността „технолог месни продукти“. При изпълнение на трудовите си функции ищецът е участвал в разработването на нов асортимент относно рецепти, но не е участвал в подбор на асортимент, който да се закупува от доставчици на такъв тип стоки и да се прилага на крайните клиенти. Твърди, че ищецът не е изработвал планограми за търговските обекти на дружеството поддържа, че не е налице сходство между заеманата от ищеца длъжност и длъжността „специалист асортимент“, поради което за работодателя не е налице задължение за извършване на подбор. Оспорва твърдението на ищеца, че е работил в различни отдели по места – щанд „Месо“, „Хляб“ и витрина „Обслужване“, както и че е участвал в откриване на нови магазини, което налагало предоставянето на служебен автомобил.

Твърди, че дейността на предприятието е организирана по начин, че на всеки департамент е предоставен служебен автомобил, което да бъде използван за служебни цели и по този начин да се улесни изпълнението на задачите на служителите с цел увеличаване ефективността на работата. Извършването на проверки и работа по места никога не е било част от трудовите задължения на ищеца. Работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време на служителите, които полагали труд в магазините и складовете, като за тях било предвидено да работят по график. Ищецът работи 5 дни в седмицата, при 8часов работен ден от 08.00 ч. до 17.00 ч. Оспорва твърдението на ищеца, че е полагал извънреден труд. Твърди, че работодателят не е издавал заповеди за командироване на ищеца. По делото не са представени командировъчни удостоверения, подписани от служители в обектите, в които твърди, че е бил командирован. Позовава се на допусната техническа грешка в трудовия договор на ищеца, който е бил анулиран. В сключения между страните трудов договор не е предвидена клауза за релокация. В условията на евентуалност е направено възражение за прихващане със сумата от 547 лв. – стойност на горивото за служебния автомобил, използван от ищеца за лични цели. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Претендира сторените по делото разноски.

С молба – уточнение от 15.03.2021 г. ищецът е уточнил кога и къде е полагал извънреден труд, за който претендира заплащане на трудово възнаграждение – нощен труд, по време на официални празници, както и кога и къде е бил командирован, за което претендира заплащане на командировъчни средства (стр.146).