Решение № 260007 от 07.02.2022, Софийски окръжен съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № … гр. София, 07.02.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд, търговско отделение, пети състав, в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 201, по описа за 2020 година, на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Б.Б.К., ЕГН ********** и С.Д.К., ЕГН **********,***, чрез адв.Б.М. от САК са предявили срещу З. „А.“ АД, ***, ЕИК, кумулативно обективно и активно субективно съединени искове, с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на по 200000,00 (двеста хиляди) лева, за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на внука им З.Д.К., настъпила вследствие на ПТП, осъществило се на 02.04.2017 г. около 07:20 часа на второстепенен път № 17 в зоната на втори километър, в м.”ПИК”, в землището на гр.Ботевград между товарен състав влекач марка „СКАНИЯ“, модел „Р144“ с рег. № СВ 0979 АН, управляван от Д.М.Я. и товарен автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН”, модел „КАДИ” с рег. № СС 5359 МС, управляван от К.Е.К., като вината за ПТП е на водача – К.К., застрахован при ответника със застрахователна полица серия G0, № 52274050 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 15.08.2016 г. до 14.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.04.2017 год. – датата на ПТП, до окончателното им заплащане.

Ищците твърдят, че ПТП се е осъществило, тъй като водачът на товарен автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН”, модел „КАДИ” с рег. № СС 5359 МС - Калоян Еленков Керанов навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал в движещия се в нея в противоположна посока товарен състав влекач марка „СКАНИЯ“, модел „Р144“ с рег. № СВ 0979 АН, управляван от Д.М.Я.

В товарния автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН”, модел „КАДИ” пътувал внукът на ищците З.Д.К., който починал на място при ПТП.

Ищците излагат в исковата си молба, че отгледали внука си като собствен син, тъй като родителите му не го искали и още от раждането му ищците взели захари при себе си. До смъртта на З. ищците твърдят, че само те са се грижили за него и той официално бил настанен за отглеждане при тях със съдебно решение. Изложено е още, че отношенията между ищците и починалият им внук били изключително близки.

Ищците излагат, че с претенция депозирали искане за обезвреда от ответника, предявена на 15.03.2018 година. Последният отказал с писмо изх.№ 100-1888 от 27.04.2018 година, с аргумент, че ищците не попадат в кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.

Именно поради това ищците Б.Б.К. и С.Д.К. са предявили срещу ответника З. „А.“ АД, ***, ЕИК, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ– за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лева, за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на внука им З.Д.К., настъпила вследствие на ПТП, осъществило се на 02.04.2017г. около 07:20 часа на второстепенен път № 17 в зоната на втори километър, в м.”ПИК”, в землището на гр.Ботевград между товарен състав влекач марка „СКАНИЯ“, модел „Р144“ с рег. № СВ 0979 АН, управляван от Д.М.Я. и товарен автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН”, модел „КАДИ” с рег. № СС 5359 МС, управляван от К.Е.К., като вината за ПТП е на водача – К.К., застрахован при ответника със застрахователна полица серия G0, № 52274050 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 15.08.2016г. до

14.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.04.2017 год. – датата на ПТП, до окончателното им заплащане.

Пртендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАД „А”, ЕИК е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк.Р.Л., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

С отговора на исковата молба, ответникът твърди, че не е налице покрит застрахователен риск, съответно застрахователно събитие, тъй като към момента на сключване на застрахователния договор – 2016 година той не е носил отговорност към разширен кръг лица, съобразно ТР № 1 от 21.06.2018 г. Излага, че не са настъпили неимуществени вреди за ищците от смъртта на техния внук, тъй като между тях не съществувала трайна и дълбока емоционална връзка.

Ответникът прави в отговора на исковата молба и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Захари К., тъй като той сам се бил качил в кола, чийто водач е бил употребил алкохол, след като е знаел за това. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 02.04.2017г. до 17.12.2017 г., както и за периода от 13.03.2020 година до 08.04.2020 година, съгл.чл.6 от ЗМДВИП.

На основание чл.175 от ГПК ответникът признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите за товарен автомобил „Фолксваген”, модел „Кади” с рег. № СС 5359 МС към датата на процесното ПТП - застрахователна полица № ВG/11/116002186691 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и наличие на застрахователно правоотношение по такава застраховка, сключено между него и собственика на МПС – Фолксваген Кади, участвало в процесното ПТП.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира за направените по делото разноски, съгласно своевременно представен списък по чл.80 от ГПК, в общ размер на 450,00 лева (100 лева – за юрисконсултско възнаграждение, 50,00 лева – за призоваване на свидетел и 300,00 лева – за СХЕ).

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна :

За безспорно между страните е прието: настъпване на процесното ПТП, осъществило се на 02.04.2017 г. около 07:20 часа на второстепенен път № 17 в зоната на втори километър, в м.”ПИК”, в землището на гр.Ботевград между товарен състав влекач марка „СКАНИЯ“, модел „Р144“ с рег. № СВ 0979 АН, управляван от Д.М.Я. и товарен автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН”, модел „КАДИ” с рег. № СС 5359 МС, управляван от К.Е.К., като вината за ПТП е на водача – К.К., застрахован при ответника със застрахователна полица серия G0, № 52274050 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 15.08.2016 г. до 14.08.2017 г. Не спорят, че ПТП се е осъществило, тъй като водачът на товарен автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН”, модел „КАДИ” с рег. № СС 5359 МС – К.Е.К. навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал в движещия се в нея в противоположна посока товарен състав влекач марка „СКАНИЯ“, модел „Р144“ с рег. № СВ 0979 АН, управляван от Д.М.Я., както и че в товарния автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН”, модел „КАДИ” пътувал внукът на ищците З.Д.К., който починал на място при ПТП.

В тежест на ответника е възложена доказателствената тежест да установи твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия – че е знаел, че водачът на товарния автомобил, в който се е возел е бил употребил алкохол.

От заключението на изготвената и приета от съда съдебно химическа експертиза е видно, че водачът на товарния автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН”, модел „КАДИ” К.Е.К. също е починал при ПТП, като е установена концентрация на алкохол в кръвта му 2,15 промила, а пътуващият при него З.Д.К. – внук на ищците е починал в резултат на ПТП, като при аутопсията от взетата кръвна проба е установена концентрация на алкохол в кръвта му от 1,3 промила, определена газхроматографски.

Според експертът, в момента на настъпването на смъртта на внука на ищците – З.Д.К. се е намирал в лека степен на алкохолно опиване, която се характеризира с намалена концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения и лесна умора.

Към момента на настъпването на смъртта на водача на товарния автомобил - К.Е.К., същият е бил в средна степен на алкохолно опиване, изразяващо се обикновено със значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, сънливост и др.

От показанията на св. З.Б.К. (син на ищцата и вуйчо на починалия на 18 годишна възраст З.Д.К.) се установява, че от малък пострадалият бил отгледан от ищците – негови баба и дядо, тъй като майка му го е изоставила след раждането. Ищците се грижели за него и го чувствали като свой син, той също им помагал в домакинството и бита, след смъртта му ходели на гроба всеки ден, тежко и болезнено изживявали загубата му, у тях се отключили болести, в резултат на мъката и страданието им, и тримата били силно привързани един към друг, а към настоящия момент ищците продължавали да скърбят за него.

От показанията на св. К.И.М. (съседка на ищците) става ясно, че същата познава починалия З.К. от новороден, тъй като майка му го е изоставила на 40 дни, а оттогава до смъртта му за него полагали изключителни грижи за неговото възпитание, отглеждане и издръжка ищците – негови баба и дядо. Обичали го като свой син, съществувала взаимна и силна привързаност между тях, а след загубата му и до днес ищците изпитвали силна и непреодолима мъка и болка – ходели редовно на гроба му, баба му постоянно плачела и скърбяла, а дядо му от стрес и мъка развил раково заболяване.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгласно разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ се обуславя от застрахователната претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищците от 15.03.2018 година до ответника З.„А.“ АД, по която на 27.04.2018 година застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение при наличните документи по случая и с оглед етапа на ДП, като е възразил и срещу претендирания период за дължими лихви, съгл.чл.496, ал.1 и ал.2 и чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, за периода от 02.04.2017 г. до 17.12.2017 г., както и за периода от 13.03.2020 година до 08.04.2020 година, съгл.чл.6 от ЗМДВИП.

Твърди, че не е налице застрахователно покритие по казуса, тъй като ищците са извън кръга правоимащи лица и че не са настъпили неимуществени вреди за тях от смъртта на внука им, тъй като между тях не съществувала трайна и дълбока емоционална връзка