Решение № 112 от 09.09.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Д. Петков

Членове:

Георги Д. Чолаков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова като разгледа докладваното от П. Д. Петков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231800600322 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по въззивна жалба и допълнение към нея от частния тъжител Б. Б.

К., депозирани чрез защитника му - адв. П. Е. Б., против присъда от 12.01.2023 год., постановена по н.ч.х.д. № 141/2021 год. по описа на Районен съд - И..

С посочената присъда трети състав на Районен съд - И. признал подсъдимите К. Л. И. и М. С. И., с установена по делото самоличност, за невинни по обвинението повдигнато им от страна на частния тъжител за извършване на престъпления по чл. 146 и чл. 147 от НК.

Със същата присъда, трети състав на Районен съд - И., осъдил частния тъжител Б. Б. К. да заплати на всяка от подсъдимите - К. И. и М. И., сумата в размер на по 700 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на техните защитници.

В жалбата на частния тъжител и допълнението към нея се твърди, че 1 постановеният първоинстанционен съдебен акт се явява неправилен, незаконосъобразен и постановен при нарушение на процесуалните правила.

Изразява се оплакване относно приложението на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на обвинението по чл. 146, ал. 1 от НК, като се твърди, че районният съд не е изследвал с необходимата задълбоченост данните относно конкретното деяние. Сочи се, че съдът е проявил пристрастност, като е приел, че липсва обществена опасност на деянието поради действията на тъжителя, които били противоправни. Излага се упрек срещу извода на съда за недоказаност на обвинението по чл. 147, ал. 1 от НК срещу К. И., като се твърди, че фейсбук профил “K. I.” е използван именно от нея. Твърди се, че съставът на престъплението е осъществен, като приписаното на тъжителя престъпление отвличане, е достатъчно конкретизирано в изявлението на подсъдимата. Оспорва се и изводът на съда, че подсъдимата К. И. в интервю изказвала индивидуално мнение от субективен характер, а не твърдение за извършено престъпление. Изтъква се, че множеството гледания на интервюто сочат на по-висока обществената опасност на това деяние.

Към въззивния съд е отправено искане да упражни правомощието си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК по отношение на двете подсъдими.

Иска се и присъждане на направените в наказателното производство разноски.

Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция от повереник на частния тъжител К..

Подсъдимите не са депозирали становища по жалбата. В съдебно заседание пред настоящия състав на Софийски окръжен съд, защитниците им оспорват въззивната жалба на частния тъжител и пледират пъроинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН

СЪД, наказателно отделение, първи второинстанционен наказателен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :

ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на състава на Районен съд - И., потвърдена.

Това е така, поради следните съображения :

2

За начало следва да се посочи, че касателно установената и приета като такава от решаващия съдебен състав фактическа обстановка, между страните няма спор, а и такива оплаквания по същество не са наведени нито във въззивната жалба, нито в изготвеното към нея допълнение. Поради и това, настоящият въззивен съдебен състав намира, че в изпълнение на задълженията си по чл. 301 от НПК, и в съответствие с разпоредбите на чл.

107, ал. 3 и чл. 14, ал. 1 от НПК, трети състав на първоинстанционният съд внимателно е обсъдил показанията на всички разпитани по делото свидетели, писмените доказателства, изложил е мотиви кои и защо кредитира и досежно какви обстоятелства, като съображенията му в тази насока, а и приетото като установено от фактическа страна, принципно се споделят и от настоящата инстанция.

Анализирани са по възможност, както доказателствата, установени както посредством гласните, така и чрез писмените доказателствени средства, включая и експертното заключение по назначената и изслушана видеотехническата експертиза.

В резултат на правилно проведения доказателствен анализ, съвсем обосновано от страна на решаващия съдебен състав е изтъкнато, че по делото действително се установява, че и двете подсъдими лица са реализирали от обективна и субективна страна престъпния състав субсумируем под разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от НК, изключая до посочения в тъжбата израз „гад“.

Същевременно, отчитайки конкретиката на казуса и времевото развитие на инцидента, напълно законосъобразно е счетено, че извършеното от всяка една от подсъдимите деяние отговаря на критериите на чл. 9, ал. 2 от НК. Не може да има спор, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на престъпление, първо, когато то не е общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения и второ, когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Въпросът дали извършеното деяние е малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление, като от значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може 3 да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има и при престъпленията на просто извършване и т. н. /в този смисъл, Решение № 271/2015 г. на II Н. О. на ВКС/.

Настоящата съдебна инстанция изхождайки от конкретиката на казуса също счита, че по делото се установява наличие на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, като ВКС нееднократно е имал повод да посочи, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на всички видове престъпления.

В настоящия случай, съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства касателно конкретната степен на обществена опасност на извършеното от двете подсъдими деяния по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК налага извода, че на практика същите се характеризират с критериите, визирани от законодателя във втората хипотеза на чл. 9, ал. 2 от НК. Въпреки, че с деянията е реализирана обществена опасност, при конкретната фактология, по степен, тя е явно незначителна и съществено не застрашава обществените отношения свързани с престъпленията против личността по начина изискван от закона, за да може стореното от подс. К. И. и подс. М. И. да придобие качеството на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, обстоятелство, обуславящо приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК, т.е., оправдаването на подсъдимите на посоченото основание, като поради изложеното, първоинстанционният съдебен акт като краен резултат следва да бъде потвърден в тази му част.

Първоинстанционната присъда обаче, се явява правилна и законосъобразна и по отношение на повдигнатите от страна на частния тъжител Б. К. против подс. К. И. обвинения за извършване на престъпения по чл. 147, ал. 1 от НК.

По първото обвинение - това, че на 31.07.2020 год.,фейс-бук профил “K.

I.” , подс. К. И. е разгласила позорно обстоятелство за тъжителя К., а именно 4

:“от две години и половина върху мен и моите малолетни деца се упражнява домашно насилие от бившия ми съпруг Б.“, както и, че му е приписала извършването на престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК а именно, „Б. Б. К. и А.

Ц. …. отвлякоха тригодишната ми дъщеря“ от установената по делото доказателствена съвкупност действително не може да се направи с изискуемата от разпоредбата на чл. 303 от НПК категоричност за признаване на тази подсъдима в извършване на това твърдяно престъпление. Това обвинение наистина не е било доказано от страна на частния тъжител по несъмнен начин, а ал. 1 на коментирания наказателно-процесуален текст изрично запретява, осъдителна присъда да почива на предположения което е достатъчно и самостоятелно основание за оправдаването на подсъдимата по това обвинение което е и било сторено по делото.

Що се касае до второто обвинение а именно, касателно даденото интервю на датата 01.08.2021 година, че подс. К. И. е разгласила позорни обстоятелства за частния тъжител К. а именно, че търпи „скандалното поведение“ на К., че пред всички институции К. твърди „откровени неистини“, „“успях да заснема едно от многото посегателства срещу мен и семейството ми“, че представя пред камерите заповед за защита на основание чл. 5 от ЗЗДН, че К. в продължение на дълъг период е симулирал, че се интересува от децата и не е ходил да ги взима съгласно режима, много правилно е посочено напълно в унисон със съдебната практика /междувпрочем извън тази отбелязана в мотивите към първоинстанционната присъда касаещи това обсъждано престъпление е налична и друга/, че когато дадени, определени изрази представляващи проява на с категоричност лично мнение, се явяват лична субективна оценка на определени действия и факти и винаги имат субективен характер. Действително не може да има спор, че за разлика от фактите и обстоятелствата имащи обективно изражение в действителността, личното мнение и оценка на определени факти и действия не са в състояние да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението клевета поради и което, не се явяват елемент от престъпление. Изразяването на лична преценка демонстрираща начин на мислене на даден деец касаеща определени обстоятелства ако не се явява по естеството си субсумируема под престъпния състав на деянието по чл. 146, ал.

1 от НК не може да бъде криминализирана по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК.

Поради гореизложеното, доводите изложени във въззивната жалба 5

/доколкото такива са налице/ за допуснато нарушение на материалния закон, необоснованост на присъдата и наличие на съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на установената по делото доказателствена съвкупност не могат да бъдат споделени и следва да бъдат оставени без уважение.

Всичко изложено по - горе, обуславя извода на съда, че следва да постанови решение с което потвърди изцяло обжалваната присъда на трети състав на И.ския районен съд, постановена по н.ч.х.д. № 141/2021 год. по описа на същия съд, като правилна и законосъобразна.

Воден от горното, и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260000 от 12. 01. 2023 год., постановена по н.ч.х.д. № 141/2021 год. по описа на Районен съд - И..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6