Решение № 62 от 11.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20221800100724 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от С. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: ж.к. „С. р.“, бл. .., вх. ., ет. .., ап. .., общ. Столична, на основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът А. И. В., ЕГН **********, с поС.ен адрес: **********, да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева (13 293,59 евро), предявени като част от вземане, цялото в общ размер на 30 000 лева (15 338,76 евро), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, от причинено на 28.12.2021 г. непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на деликта 28.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът С. Т. Г. твърди, че от години е в лоши отношения с ответника А.

И. В., който притежавал имот в с. Р., Община П., съседен на имот на ищеца.

На 28.12.2021 г., около 14 ч., излизайки от имота си, ищецът, който бил в автомобил заедно със съпругата си П. Ч.-Г., забелязал ответникът да тегли количка с чувал върху нея. Допуснал, че последният възнамерявал да увреди настилката пред имота му, поради което телефонирал на кмета на с. Равнище и полицията. Ищецът слязъл от автомобила и с телефон заснел ответника, който, бутайки количката, се насочил към автомобила на ищеца. Съпругата на ищеца слязла от автомобила, за да види какъв е товарът на ответника, но той 1 се опитал да й попречи. Отправил се до отводнителната тръба, която била в близост, навел се и взел два камъка, след което се запътил отново към съпругата на ищеца. За да предпази съпругата си, ищецът препречил пътя на ответника, който му нанесъл удар в гърдите с камък. От удара ищецът паднал на земята. Междувременно на място пристигнал кметът на селото И. А., както и полицейски патрулен автомобил.

След инцидента ищецът бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“, където бил подложен на рентгенография на гръден кош и бял дроб и му била поставена диагноза: „травма на гръдния кош, неуточнена“, а резулатът от образната диагностика сочел фрактура на 9 и 10 ребро в дясно по две фрактурни линии.

Тези фрактури причинили силни болки на ищеца при всяко движение – сядане, ставане, вдишване, издишване. Той не можел да спи, да се храни, ходенето му било затруднено.

Имал нуждата от помощта на своите близки при ежедневното си битово обслужване, тъй като сам не бил в съС.ие да се справи. Нервното напрежение от инцидента не стихвало. На 17.01.2022 г. ищецът бил приет в болница с диагноза „остра стресова реакция F 43.0-MKB-10. Придружаващи заболявания и усложнения: посттравматично стресово разстройство F 43.1.MKB-10“.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 26 000 лева, предявени като част от вземане в общ размер от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на деликта. Претендират се и разноските в производството.

Ответникът в подадения в срока и по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор оспорва иска. Твърди, че не е нанасял удар на ищеца, а обратно – ищецът и съпругата му П. Ч.- Г. му нанесли побой.

Моли искът да бъде отхвърлен.

В хода на устните състезания страните поддържат доводите развити в исковата молба, респективно отговора на исковата молба.

В писмена защита, депозирана от ответника чрез процесуалния му представител, се предлага анализ на доказателствата, въз основа на който се 2 прави извод за недоказаност на предявения иск. Акцентира се на изложеното от вещото лице в хода на изслушването, че счупването на 9 и 10 ребро е отзад, откъм гърба, т.е. няма как травмата да бъде нанесена от удар с камък в областта на гърдите.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Софийският окръжен съд, намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 вр.чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, и вина, която се предполага.

Основателността на иск при квалификацията на чл. 45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва елементите: противоправно действие (или бездействие) – в случая нанасяне на удар върху тялото на ищеца; причиняване на вреда в причинна връзка с това поведение - фрактура на 9 и 10 ребро в дясно по две фрактурни линии, както и установен размер на вредите. Вината се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

В настоящия случай не е спорно, че страните от години са в силно влошени взаимоотношения. В подкрепа на този извод са представени и множество прокурорски постановления и сигнали до различни институции.

Не е спорно също, че между тях на 28.12.2021 г. около 14.00 часа в с. Р., махала „Г.д.“, общ. П., на улицата в близост до имота на ответника В., между тях възникнал конфликт по повод количка с поставен в нея чувал с шума, бутана от последния.

Спорно е развитието на конфликта. Съпоставяйки свидетелските показания на П. Ч.-Г., И. И., Я. И., медицинските документи за съС.ието на 3 страните след деянието (Лист за преглед на пациент от 28.12.2021 г. от лекар при УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, документ за образна диагностика № 35369, допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО, Съдебномедицинско удостоверение № 861 от 29.12.2021 г. от съдебен лекар при УМБАЛ „Александровска“, обективиращи прегледи на С. Г. и Съдебномедицинско удостоверение № Ж-85/2021 г. от 29.12.2021 г. от съдебен лекар при ВМА, обективиращо преглед на А. В.), заключението на СМЕ и изложеното от вещото лице по време на изслушването на настоящият състав приема за установено, че след като ищецът и съпругата му – свид. П. Ч.-Г. видели, че ответникът бута количка, в която имало голям чувал, те проявили интерес към съдържанието му, защото подозирали, че ще затлачи пътя с шума.

Свид. Ч.-Г. се обадила на кметския наместник – свид. И. И., и му казала да дойде на място, след това подала сигнал и на тел. 112. Ищецът започнал да снима с мобилния си телефон. Докато чакали кметския наместник и полицейски патрул, свид. Ч.-Г. искала да разбере какво е съдържанието на чувала, но ответникът В. не й позволил да го отвори. Междувременно отв. В. взел два камъка в ръцете си и се насочил към свид. Ч.-Г.. Ищецът С. Г. застанал пред съпругата си, за да я защити и в този момент ответникът му нанесъл удар камък в областта гръдния кош странично, от който паднал на земята. В опит да се защитят ищецът и съпругата му – свид. Г.-Ч, били нанесени удари на ответника в областта на лицето.

Малко след това на място пристигнал свид. И. И., пред когото страните признали, че имало спречкване. Ищецът споделил, че е ударен в гърдите и има болки в предната част на торса. Свид. И. възприел, че отв. В. бил без очила, макар обикновено да носел, както и че има наранявания по лицето и кръв, която почиствал.

Същият ден ищецът посетил УМБАЛ „Александровска“, където бил освидетелстван и му били направени изследвания.

На следващия ден ответникът посетил Военномедицинска академия, където обективното му съС.ие било освидетелствано от съдебен лекар.

От заключението на СМЕ, което съдът кредитира в цялост, като обективно, безпристрастно и обосновано, се установява, че от приложената по делото медицинска документация е видно, че в резултат на нанесения на ищеца С. Т. Г. побой са причинени следните травматични увреждания, които 4 условно могат да бъдат обособени в две отделни групи: 1.Увреждания засягащи костния скелет на пострадалия: Счупване на девето и десето ребра по две линии. 2. Мекотьканни увреждания, изразяващи се в кръвонасядане с травматичен оток в областта на лицето, травматичен оток в областта на гърба и охлузване в зоната на ляв лакът.

Констатираните травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при процесния инцидент.

Фрактурите на ребрата са заздравели в рамките на около 2 месеца, като възстановяването е приключило без да останат трайни или поС.ни последици за здравето и живота на пострадалия.

След приключване на възстановителните процеси пострадалият е възможно да изпитва болезненост при физическо натоварване или промяна на времето.

Във връзка с развитието на конфликта съдът кредитира показанията на свид. Г.-Ч (съпруга на ищеца). При преценката за достоверност на показанията й, съдът отчита потенциалната й заинтересованост от изхода на делото, но и че тя не може да представлява формално основание за изключване на показанията на свидетелката от доказателствената съвкупност. За формиране на извод дали свидетелски показания са достоверни е необходимо да бъдат анализирани вътрешно, помежду си и с другите доказателствени източници.

Константно е разбирането, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. Съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. С доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица (вж. в този смисъл Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г.о., ГК).

В настоящият случай, въпреки роднинската й връзка с ищеца, трайно влошените й взаимоотношения с ответника и приноса й в развитието на конфликта, съдът счита, че показанията на свид. Г.-Ч са логични, 5 непротиворечиви и добре хармонират с останалите доказателства. Така тя, без съществени недостатъци, излага на хронологията събитията. Показанията й кореспондират косвено с показанията на свид. И. И.. Последните следва да се кретидират в цялост, тъй са обективни, логични, липсват данни за заинтересованост от изхода на делото, като същият е пристигнал на място предвид длъжностното си качество. Показанията му косвено потвърждават изложеното от свид. Г.-Ч, че тя го е повикала по телефон, а след като е пристигнал, видял чувал с шума и непосредствено възприел е ищеца и ответника. Те са признали пред него за конфликт – ищецът се оплакал от болки в гърдите. По лицето на ответника е имало кръв и белези от нанесени удари. Следва тук да се посочи, че макар свидетелката Г.-Ч да не посочва изрично, че са нанесени удари на ответника, тя излага, че се е защитавала от него. Изложеното от свидетеля за наличие на видими признаци по лицето на ответника от сбИ.ето отлично кореспондира с представеното от последния СМЕ. Нужно е да се посочи, че частите от показанията на свид. И., които са не са първични, т.е. не е възприел лично случилото се, а то му е разказано от участниците в него, като производни, могат да служат за проверка на достоверността на първичните доказателства, обективирани в показанията на свид. Г.-Ч, като в случая не се констатират противоречия.

Показанията на свид. Г.-Ч относно механизма на причиняване на телесното увреждане отлично хармонират със заключението на СМЕ, от което се установява, че телесното увреждане може да бъде причинено по механизма, съобщен от нея. Също от заключението и изслушването на вещото лице в съдебно заседание следва извод, че е невъзможно счупването на двете ребра да е резултат от падане. Тъй като при такова, следва да има охлузване, каквото в случая няма. Охлузване по тялото на ищеца се наблюдава единствено в областта на лакътя, което би могло да се получи при падане.