Решение № 101 от 05.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Русе, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело № 20244500100458 по описа за 2024 година

Делото е заведено по искова молба от С. И. Т. и Г. Д. Т., против Г. М. Н. и Е. Т. Т.. Предявени са искове за собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Русе, по ул.„***“ - представляващ Апартамент „И“ на четвъртия етаж от ЖСК „***. Наведени са твърдения, че общият наследодател на ищците С. Т. и Г. Т. - Д. Т. Т., е придобил имота по давностно владение до смъртта си на 27.09.2023 г., като същият само и единствено е живял в този апартамент.

Твърдят, че след смъртта на техния наследодател са продължили да упражняват правото си на собственост върху имота, въпреки че с влязло в сила съдебно решение, този имот, който е бил прехвърлен срещу издръжка и гледане на техния наследодател по време на брака му със С. И. Т., е бил развален, като е било направено признание от страна на Д. Т. Т. на претенцията на Г. М. Н., че не е изпълнявал задълженията си за издръжка и гледане на прехвърлителката Г. Н.. Твърдят, че това разваляне е било инициирано от тях за запазване на имотите, тъй като Д. е имал много задължения към различни кредитни институции, като уговорката с Г. Н. негова майка, е била след погасяване на всички задължения имотът отново да бъде върнат в патримониума на Д. Считат, че се легитимират като собственици на имота вследствие на давностно владение от страна на техния наследодател, евентуално като придобит от тях по давност вследствие на добросъвестно владение след развалянето на алеаторния договор, като заявяват, че само и единствено те са живели в този имот. В условията на евентуалност, са предявили и иск за нищожност на сключен договор за покупко-продажба на същия имот между Г. М. Н. и Е. Т. Т. - ответници по спора. Излагат твърдения, че имотът е продаден на цена много под данъчната 1 оценка, повече от 10 до 12 пъти разлика между продажната цена и пазарната му стойност, включително и данъчната му оценка, поради което тази сделка е в противоречие с добрите нрави и молят съда да я прогласи за нищожна.

Молят да им бъдат присъдени разноски.

В отговор на исковата молба ответниците Г. Н. и Е. Т. оспорват основателността и допустимостта на предявените искове. Двамата са депозирали идентични отговори и наведени в тях възражения. Считат, че не е налице правен интерес по отношение на евентуалния иск, тъй като ищцата не е лишена от наследството на своята баба, защото баба й - ответницата по делото Г. М. Н. е все още жива и следователно не е открито нейното наследство. Възразяват и против основателността на главния иск, считат че имотът не е придобит по давност, липсва субективният елемент на владението от двете ищци да държат имота като свой, за което се съдържат данни в приложения към делото отговор по телепоща от 18.12.2023 г., както и в нотариалната покана. Възразяват, че двете ищци не са демонстрирали намерението си да владеят имота за тях, като техен собствен. Възразяват против квалификацията добросъвестно владение, считат че те нямат такова качество. Оспорват обстоятелствата, че Г. е прехвърлила имота с цел да не могат да бъдат удовлетворени кредиторите, както и възразяват против наличието на уговорка имотът да бъде върнат отново в патримониума на наследодателя на двете ищци. Считат, че не е нарушен и принципът за еквивалентност на престациите, респ. на добрите нрави, тъй като прехвърлителката Г. е запазила правото си на ползване върху имота, което също има стойностно измерение и респективно намалява оценката на прехвърлените права. По тези съображения двамата ответници молят предявените искове да бъдат отхвърлени, респ. да се прекрати производството по отношение на евентуалния иск. Молят да им бъдат присъдени разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Между страните няма спор, че ищците са наследници по закон на Д. Т. Т., починал на *** г., който е бил собственик на процесния имот в периода от 02.04.1999 г. до 21.04.2016 г., съгласно Нотариален акт № *** г. на СВ – Русе срещу задължението му за издръжка и гледане на ответницата Г. Н., в качеството й на продавач на имота. Правото на собственост върху процесния недвижим имот е върнато в патримониума на ответницата със сила на присъдено нещо с Решение № 460 от 04.04.2016 г. на РРС, Х-ти граждански състав, влязло в сила от 21.04.2016 г. Безспорно е установено и че ищцата С.

Т., заедно с Д. Т. са упълномощили ответницата Н. с пълномощно № 904/19.03.2016 г., издадено от нотариус К. П. - Г., рег. № *** с район на действие Русе с правото да се разпорежда с продажба, замяна, дарение, всякакъв възмезден и безвъзмезден способ с недвижимия имот, предмет на 2 настоящия установителен иск. Установено е и че през м. март 2016 г. Г. Н. е погасила изискуеми задължения на Д. Т. в размер на 25 481 лв., срещу което е придобила правото на собственост върху недвижим имот къща, находяща се в гр. Русе, ул. ***, която била собственост на Д. Т. и ищцата С. Т. и която Г. Т.

„продала“ сама на себе си предвид предоставените й с посоченото по-горе пълномощно правомощия.

В хода на съдебното производство е назначена и приета съдебно строителна-оценъчна експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло, като изготвено компетентно и обективно. Установена е пазарната стойност на имота към момента на прехвърлителната сделка между ответниците на дата 08.12.2023 г. в два варианта – при и без съобразяване на запазеното от ответницата Г. Н. право на ползване върху имота.

Според показанията на свидетелката М. Н., Г. Н. живеела в блока, където се намира процесният апартамент от момента на построяването му, като преди 2000 г. заминала да работи в Гърция. Ищцата С. Т. заживяла в апартамента след като се омъжила за Д. Т., а втората ищца Г. Т. живеела там от раждането си. Не е чувала семейството на Д. да е живяло на друго място. Всички в блока знаели, че апартаментът е на Д., който е присъствал на общите събрания на Етажната собственост, а месечните такси се плащали от съпругата му С.. За изминалите около 30 г. е виждала Г. в блока само веднъж, а след като се върнала от Гърция, малко преди пандемията я виждала по-често, като последната й споделила, че синът й Д. е болен. След като се видели Г. й разказала, че живее към спирка „Чайка“ по посока към Дунава. Познавала и другия син на Г. – Е. Т., вторият ответник, който бил седем-осемгодишен когато дошли да живеят в блока. След заминаването на Е. за Гърция, не го е виждала. Не знае дали някой е имал претенции към апартамента. С. й споделила, че Е. има претенции към апартамента. Не знаела по документи кой е собственик на имота и дали са водени дела по отношение на него.

Свидетелката А. Г. заявява, че са съседи със С. и Г., тъй като живеели в един и същи вход, на ул. „*** в гр. Русе. Доскоро не знаела нищо относно собствеността на апартамента, считала че е собственост на С. и Д. След като С. я помолила да свидетелства разбрала, че имат проблеми със собствеността.

Според свидетелката Д., С. и Г. са живеели винаги в процесния апартамент.

Познава Г. Н. от петгодишна, с която били съседи. Г. напуснала апартамента 3 преди 30 години и отишла да работи в Гърция, като от тогава я била виждала общо четири или пет пъти. Още бил жив Д. Т., когато след завръщането си от Гърция, Г. Н. й казала, че живее на спирка „Чайка“ в къща. На общите събрания на Етажната собственост присъствали само ответницата С. Т. и починалият й съпруг. Е. го срещала по-рядко отколкото Г., не повече от два пъти във входа. Нищо не знаела за собствеността върху апартамента до момента. Всички във входа познавали С. и Д. Т.и като собственици на апартамента, като от Д. знаела, че той е собственик на апартамента, който много отдавна й е казал, че апартаментът му е прехвърлен от Г. Н.. Не й е известно да са водени дела между Д. и неговата майка или други сделки във връзка с този апартамент.

Съдът кредитира показанията на свидетелките Н. и Г., които възпроизвеждат лично възприети от тях обстоятелства и са логични, взаимосвързани, непротиворечиви и обективни.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпределението на доказателствената тежест ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че се легитимират като собственици на имота въз основа на давностно владение, упражнявано от техния наследодател ,така и от тях, и да установят всички предпоставки за придобиване на имота по давност, а именно: фактическото владение, субективното намерение, както и че са демонстрирали намерение, след развалянето на алеаторния договор, да владеят имота за себе си. В тяхна тежест е и да установят твърдяните от тях обстоятелства за наличието на уговорки между наследодателя Д. Т. и неговата майка да върнат обратно имота, да установят и началните моменти на фактическото владение, както и демонстриране на намерението. В тяхна доказателствена тежест е и да установят нееквивалентността на престациите - стойност на имота и продажна цена по сделката, извършена между ответниците с процесния имот.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи 4 изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал.2 ЗС.

Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти. В нормата на чл. 68 ЗС е дадена легална дефиниция на понятието владение. Това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Законът акцентира върху две обстоятелства – наличието на фактическа власт и факта, че вещта се държи като своя. Презумцията относно субективния елемент на владението, т.е. на намерението за своене на вещта /animus/ е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество, тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение.

Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.

За да се признае правото на собственост по отношение на един отчасти или чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик освен да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си /animus/ и да е упражнявал фактическа власт по отношение на конкретната вещ /corpus/ в продължение на 10 години, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнено и да се осъществява постоянно, т.е. да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. В практика на ВКС /Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК, Решение № 6/2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г. на ВКС, I г. о./ е прието, че фактическата власт върху вещта не е необходимо да се осъществява във всеки момент от времето, а може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението, обаче, изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика и/или на трети лица.