Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1296 от 09.04.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 864/2021
Вид
Определение № 1296
Подписан
09.04.2021
В сила
09.04.2021
Състав
Жана Иванова Маркова, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова

Цитирани разпоредби

  • Чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 - 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1296 гр. Варна , 09.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана И. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20213100500864 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. Чл. 130 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 276964/09.03.202 1 г. На „БУЛПАРТ 5“ ЕООД, ЕИК 205892676, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Георги Живков“, № 22 (партер-вътр. двор) срещу Определение № 262313/25.02.2021 г., постановено по гр.д. № 9229/2020 г., на ВРС, XX с., с което е прекратено производството по делото, в хипотезата на чл. 130, ал. 1 ГПК.

Частният въззивник счита постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че за неправилен извода на съда, че в отношенията между страните приложение следва да намерят правилата на неоснователното обогатяване по чл. 55 – 59 ЗЗД. Сочи, че със сключения договор за цесия от 22.06.2020 г. му е било прехвърлено вземане в размер на 7240.00 лв., с произход компенсаторно обезщетение, за неточно изпълнение на задължение за присъединяване, представляващо стойност на променлива компонента, по силата на Допълнително споразумение № 1, към Договор за присъединяване от 14.02.2017 г., заплатена на ответника на 06.07.2017 г. Излага, че това е основанието на вземането, посочено в издадената Заповед по чл. 410 ГПК, както и на предявения иск. В този смисъл счита, че не е налице несъответствието мотивирало ВРС да прекрати производството по делото, тъй като ищецът не е твърдял, че облигационната връзка е погасена. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид прекратяването на производството след предприемане на размяна на книжа, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваема „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР“, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.

Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Е, депозира отговор в който оспорва жалбата и счита постановеното определение на ВРС за правилно и законосъобразно. Излага собствени доводи във връзка с изложеното в исковата молба основание на претенцията, заявена от 1 ищеца. По същество отправя искане за потвърждаване на атакуваното определение и присъждане на разноски в настоящото производство.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството пред Варненски Районен Съд е било образувано по искова молба вх.

№ 53221/05.08.2020 г., уточнена с молба вх. № 273736/22.02.2021 г. на „Булпарт 5“ ЕООД за осъждането на „Електроразпределение – Север“ АД, да заплати сумата 7240.00 лв., компенсаторно обезщетение за неточно изпълнение на задължение за присъединяване на обект: Жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Родопи“, № 7, представляваща стойност на променлива компонента, дължима по силата на Допълнително споразумение № 1/14.02.2017 г., към Договор за присъединяване от 11.10.2016 г., заплатена на ответника на 06.07.2017 г., което вземане е придобито чрез Договор за цесия от 24.06.2020 г., на осн. чл.

422, ал. 1 ГПК, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 7095/2020 г., на ВРС, XLI с.

Претенцията е обоснована с твърдения за придобито от ищеца вземане, произтичащо от неточно изпълнение от страна на ответника на договорното му задължение да присъедини обекта Жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Родопи“, № 7 като изгради кабелна линия от 181 м. от сградата до БКТП 1001 Варна, за което е получил претендираната сума, представляваща променлива компонента, чийто размер е уговорен в Допълнително споразумение № 1/14.02.2017 г. към договора за присъединяване. Твърди, че сградата е била присъединена към електропреносната мрежа, но присъединяването е извършено без да бъде положена кабелната линия от 181 м., а по друг начин, поради което било налице неточно изпълнение на задълженията на ответника по договора.

От страна на ответника е депозиран отговор в границите на срока по чл. 131 ГПК, в който предявения иск се счита за недопустим, поради липса на материална легитимация на ищеца, впоследствие се твърди и липса на процесуална легитимация, с твърдения че ищецът не е титуляр на спорното право. Твърди се, че не е налице фактическия състав на чл. 79, ал.

1 ЗЗД. Излагат се доводи и възражения по съществото на спора.

Първоинстанционният съд, извършвайки преценка по реда на чл. 130 ГПК, преценил, че от твърденията на ищеца се извличало, че същия е титуляр на на цедирано вземане за надплатена цена по специфичен договор за изработка, какъвто се явявал договорът за присъединяване, в който случай отношенията между страните следвало да бъдат уредени на плоскостта на неоснователното обогатяване. По тази причина и тъй като на ищеца била 2 издадена заповед, в която като основание на вземането било посочено „главница, дължима поради неизпълнение на договорно задължение“, то ВРС счел, че е налице несъответствие между основанието на вземането по заповедта и основанието на вземането по предявения иск, поради което и постановил атакуваният акт, с който производството по делото било прекратено.

Така постановеното определение се преценява от въззивния съд като неправилно.

Безспорно е, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, за съществуване на вземането исковият съд следи служебно, както за общите, така и за специалните положителни предпоставки за неговата допустимост, които са правен интерес от предявяване на иска, наличие на издадена заповед за изпълнение, подадено в срока от връчването на заповедта на длъжника възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. Безспорно е, и че съдът следва да следи за съответствие между издадената заповед, за изпълнение и предявения иск, досежно основанието на вземането.

В случая, съставът на въззивния съд намира, че е налице съответствие между основанието, на което е издадена Заповедта по чл. 410 ГПК за процесното вземане и твърденията изложени в исковата и уточняващата молби, на които ищецът е основал претенцията си за установяване съществуването на вземането. Последователно ищецът твърди произходът на вземането му да е неточното изпълнение от страна на ответника на договорното му задължение да присъедини обекта Жилищна сграда, находяща се в гр.

Варна, ул. „Родопи“, № 7. Дали неполагането на кабелната линия, чиято стойност е заплатената от ищеца променлива компонента от цената на присъединяването, при твърдения за изпълнено присъединяване, макар и по друг начин, представлява неточно изпълнение на договора, за което се дължи обезщетение, е въпрос не на допустимостта на иска, а на неговата основателност. По основателността на иска и материалната легитимация на страните съдът се произнася с крайния съдебен акт и след преценка на събраните в хода на производството доказателства.

Коментираното от частния въззивник Решение № 1096/04.12.2019 г., по в.т.д. № 1438/2019 г., на ВОС, ТО, не следва да бъде обсъждано, доколкото също обективира произнасяне по същество. Отделен е въпросът дали то е обвързващо за настоящият исков съд.

Постановявайки атакуваното определение, първоинстанционния съд се е отклонил от дължимата проверка по реда на чл. 130 ГПК, поради което актът ще следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

На частния въззивник не се присъждат разноски предвид липсата на искане По изложените съображения, съставът на ВОС,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение № 262313/25.02.2021 г., постановено по гр.д. № 9229/2020 г., на ВРС, XX с.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4