Решение № 4332 от 05.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4332 гр. Пловдив, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330120081 по описа за 2021 година

Предявени са: първоначален иск с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и насрещен иск по чл.чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД.

Ищецът А. П. П. твърди, че на ***г. е сключил с ответника договор за кредит, по силата на който била предоставена сумата 600 лева. В договора била уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение. Излагат се доводи, че клаузата за неустойка е недействителна, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради противоречие с чл.11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Искането е да бъде прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка.

Ответникът „Сити кеш“ ООД признава предявения първоначален иск. Посочва се, че ответното дружество не е претендирало от ищеца заплащане на уговорената неустойка и не е дало повод за завеждане на делото. Поради изложеното, моли да не бъдат възлагани разноски в тежест на ответника, като се приложи разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца за присъждане на сумите: 600 лева –главница дължима по договора за кредит; 33,60 лв. – възнаградителна лихва за периода *** г. – 10.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на насрещния иск – 16.02.2022 г., до окончателното изплащане. Твърди се, че кредипополучателят не и извършвал 1 погасителни плащания по договора за кредит. Искането е да бъде осъден ответника да заплати посочените суми.

Ответникът по насрещния иск А. П. не е подал отговор на исковата молба.

Съдът намери за установено следното:

Процесният договор за паричен заем с №*** бил сключен между страните на ***г. посредством интернет-платформата на дружеството заемодател. Обстоятелството относно сключването на договора не е спорно по делото. По силата на същия ищецът получил заем в размер на 600 лева, която сума следвало да бъде върната на две месечни погасителни вноски от по 213,50 лв. и една последна вноска от 206,60 лв., съгласно приложен погасителен план /лист 19/. Определен бил годишен лихвен процент от 40,12 пункта и годишен процент на разходите - 48,12 пункта. Общата сума по кредита била определена на 640,50 лв. Уговорено било в чл.6.1 от договора, че заемателят се задължава да предостави обезпечение съгласно чл.33 от Общите условия към кредита: банкова гаранция или поръчител. Относно поръчителството в общите условия било предвидено, че то следва да се предостави от едно или две физически лица, които да отговарят едновременно на следните изисквания: при един поръчител осигурителен доход в размер на не по-малко от седем пъти минималната работна заплата за страната; при двама поръчители – осигурителен доход не по-малък от четири пъти мин. работна заплата; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат кредити към други банкови или финансови институции с класификация различна от „Редовен“; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход.

Обезпечението следвало да се предостави в срок от три дни от усвояването на земната сума. В случай че заемателят не предостави обезпечението в срок, дължал неустойката определена в чл.6.2 от договора - 247,50 лв., която се начислявала автоматично от заемодателя с подписване на договора за заем. Неустойката била включена в приложения погасителен план, като също се дължала разсрочено заедно с погасителните вноски / лист 19/.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза ищецът не извършвал погасителни вноски по договора за заем. Размерът на непогасената главница по договора е 600 лв. от които 393 лв. общо по първата и втората погасителни вноски и 206,06 лв. по третата вноска. Дължимата договорна лихва възлиза на 33,60 лв. / лист 83/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Факта на сключване на договора и получаване на заемната сума не е спорен между страните.

Основателен е доводът на ищеца

2 по първоначалния иск относно недействителност на клаузата уреждаща неустойката.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.9 от договора. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.8 от договора.

Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск относно нищожност на неустойката е основателен и следва да се уважи.

По насрещния иск:

Ответникът по насрещният иск не оспорва сключването на договора за кредит, както и получаването на сумата по нещо Поради това той дължи връщане на главницата и уговорената по договора за заем възнаградителна лихва.

Размерът на главницата и договорната лихва съдът намира за установени от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която не се оспорва от страните.

3

По насрещният иск ответникът не е подал отговор и не е навел възражения, поради което съдът намира, че следва да го уважи изцяло.

По разноските:

Ответникът, с оглед признанието на иска, поддържа, че не дължи деловодни разноски. Този довод е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК. Сключвайки договор при неравноправна клауза, ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което е без значение изявлението му относно признаване на иска. Ето защо същият дължи на ищеца по първоначалния иск на ищцата сумата 50 лв. държавна такса, а на адв. Н. предоставил безплатна защита 300 лв. адв. хонорар.

По насрещният иск „Сити кеш“ ООД е направил разноски възлизащи общо на 300 лв. от които: 50 лв. държавна такса, 150 лв. за вещо лице и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща на закона, по иска предявен от А. П. П. ЕГН ********** с адрес *** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска №29, ет.7, клаузата на чл.6.2 от договор за паричен заем с №***/***г. с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 247,50 лв.

ОСЪЖДА А. П. П. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска №29, ет.7, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, сумата 600 лв. /шестстотин лева/ – главница както и сумата 33,60 лв. /тридесет и три лева и 60 ст./ възнаградителна лихва за времето от ***г. до 10.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.02.2022г. до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД да заплати на А. П. П. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 50лв./петдесет лева/ деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД да заплати на адвокат С. К. Н. с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 300 лв. /триста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

4

ОСЪЖДА А. П. П. ЕГН ********** да заплати на „Сити кеш“ ООД, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 300 лв. /триста лева/ представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5