Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 28 от 16.01.2024, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3/2024
Вид
Определение № 28
Подписан
16.01.2024
В сила
15.01.2024
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Руменова Йорданова-Момова, Теодора Енчева Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 14 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28 гр. Шумен, 15.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500003 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 7434/05.12.2023 г. на НПРС, депозирана от „А1 България“ ЕАД гр. София, представлявано от А.Д. и М.М., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт П.П., против разпореждане № 1907/16.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 1112/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. К.

Н. за следните суми: 305,28 лв. /неправилно посочена сума в общ размер 307,28 лв./, представляваща общ размер на претендирани неустойки при прекратяване на договори и 23,16 лв., представляваща сбор на дължими лихви върху отхвърлените неустойки.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че в случаите на прекратяване на сключен от мобилния оператор договор с абонат, по вина или по инициатива на последния, или при неизпълнение на задълженията му по договора, той дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти, като максималният размер на неустойката не надвишавал трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски. Уговорени по този начин, клаузите за дължимост на такива неустойки не създавали неравновесие в правата и задълженията на страните по договора и същите не излизали извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Сочи, че неустойката била договорна клауза, която се уговаряла в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение и е специфична форма на договорна отговорност, като се дължала независимо от наличието на вреди и независимо от техния размер. Не можело да се приеме, че процесните неустойки накърнявали добрите нрави, като се позовава на нормата на чл. 9 от ЗЗД, даваща свобода на страните при определяне на съдържанието на договора помежду им. Излага, че право на мобилния оператор било да претендира цени за отстъпки на устройства, предоставени на абоната, с оглед минималния 1 срок на тарифно обвързване или цена на оборудване, което същият не е върнал след края на срока на договора, въпреки, че то му било предоставено за ползване само с оглед заявената услуга. Поради това, неправилен бил извода на първоинстанционния съд, че такава клауза представлявала скрита неустойка и че се нарушават добрите нрави. Неправилно било прието още, че жалбоподателят не е спазил установения ред за прекратяване на договори, като се позовава на клаузи, съдържащи се в Общите условия, с които длъжникът се бил съгласил при подписване на договора. Счита, че наличието на клаузи в ОУ, предвиждащи автоматично прекратяване на договора изключвали приложението на нормите на чл. 87 и сл. от ЗЗД.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането в обжалваната част, като неправилно, както и да му бъдат присъдени направените разноски.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Нови пазар по ч.гр.д. № 1112/2023 г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД гр. София, представлявано от А.Д. и М.М., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт П.П. срещу А. К. Н. с ЕГН **********. Претендират се следните вземания за парични суми: 339,77 лв. – използвани и неплатени електронни съобщителни услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги; 143,76 лв. – представляващи неплатени суми по договор за продажба на изплащане; 307,28 лева – представляващи различни видове неустойки и 67,53 лева – мораторна лихва върху всички суми, както и лихва за забава, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите и сторените в производството разноски.

С разпореждане на съда заявлението е оставено без движение и на заявителя са дадени подробни указания за нередовности на същото, които следва да бъдат отстранени в три дневен срок. Въз основа на това е депозирана допълнителна молба, конкретизираща претендираните вземания. С Разпореждане № 1907/16.11.2023 г. по ч.гр.д. № 1112/2023 г., НПРС отхвърлил частично заявлението срещу длъжника за сумите: 39,99 лв., представляваща такса; 305,28 лв., представляваща общ размер на претендирани неустойки при прекратяване на договори и 26,66 лв., представляваща сбор на дължими лихви върху посочените по-горе суми, както и за горницата над 14,17 лева – държавна такса и за горницата над 85,02 лева – юрисконсултско възнаграждение, като за останалите суми заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение № 577/16.11.2023 г.

Заповедният съд е приел, че по отношение на претендираната сума, представляваща такса в размер на 39,99 лв. по договор № М6636521/28.03.2022 г. претенцията следва да бъде отхвърлена, тъй като не са налице доказателства, че мобилният оператор е предприемал каквито и да е действия по уведомяване на абоната, поради което такава сума н есе дължи, както и мораторна лихва върху нея. За претендираните неустойки е счел, че същите се 2 дължат в предвидените в общите условия случай при прекратяване на договора от страна или по вина на абоната, но не са налице доказателства заявителят да е отправял писмено изявление за прекратяване, а единствено спрял достъпа на абоната до услугите. Освен това, клаузите за договарянето на неустойките били неравноправни, следователно нищожни, тъй като излизат извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД. Посочил е, че клаузата от договорите за мобилни услуги относно заплащането на неустойката се явявала неравноправна по смисъла на чл.

143, т. 5 от ЗЗП, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: задължавало потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и, че същата не е индивидуално уговорена, тъй като няма данни потребителя да е разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените клаузи за нея.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а според т. 3 на същия текст/ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретният случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключени между страните договори за мобилни услуги, по които на длъжника се предоставя услуга по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Тоест, налице е договор с потребител и заповедният съд следва да изпълни вмененото му задължение.

По отношение на вземанията, представляващи неустойки: видно от приложените договори и общи условия на мобилния оператор, такива се дължат в случай, че договорите бъдат прекратени по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока на договора, но не повече от трикратния размер на месечните абонаментни такси, като в тези случаи, абоната дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг), както и връщане на предоставеното за ползване оборудване от страна на оператора. Т.е. за да възникне правото на оператора да претендира неустойки, то следва да е налице валидно прекратено договорно правоотношение. В т. 12 от заявлението е посочено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно, но не е посочена датата на прекратяване на договорите, а единствено е посочена разпоредбата на чл. 54. 12 от ОУ, като основание за начисляване на претендираните неустойки, поради което правилно заповедният съд е заключил, че клаузите, 3 въз основа на които се претендират процесните неустойки, са неравноправни, тъй като не са индивидуално уговорени. В нито един от представените договори, няма разпоредба относно реда за извършване на прекратяване на договорите, както и за уведомяването за него.

Според правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение задълженията на длъжника по един двустранен договор, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да се направи писмено. Според трайната и непротиворечива съдебна практика в тежест на кредитора е да установи отправяне на надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и че тя е достигнала до знанието му. От събраните по делото доказателства, обаче, не се установи жалбоподателят – заявител да е отправял писмена покана до длъжника със съдържанието по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на договорните им отношения, преди подаване на заявлението в съда, с което претендира неустойка по процесните договори. Предвид горното, следва да бъде направен извода, че процесните договори не са били прекратени предсрочно, съответно претендираните вземания за неустойки не са били изискуеми.

Предвид акцесорността на претендираните от заявителя вземания за мораторни лихви и отхвърлянето на исканията за присъждане на главните вземания, то и исканията за обезщетения за неизпълнение на задължения се явяват неоснователни.

Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е отхвърлено за сумата 305,28 лв. /неправилно посочена сума в общ размер 307,28 лв./, представляваща общ размер на претендирани неустойки при прекратяване на договори и 23,16 лв., представляваща сбор на дължими лихви върху отхвърлените неустойки е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба вх. № 52/04.01.2024 г. /ел. поща – 05.12.2023 г./, депозирана от „А1 България“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, ул. „.....“ № 1, представлявано от А.Д. и М.М., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт П.П., срещу Разпореждане № 1907/16.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 1112/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в частта му, с която е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника А.

К. Н. с ЕГН ********** за следните суми: 305,28 лв. /неправилно посочена в частната жалба като сума в общ размер 307,28 лв./, представляваща общ размер на претендирани неустойки при прекратяване на договори и 23,16 лв., представляваща сбор на дължими лихви върху отхвърлените вземания за неустойки.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5