Решение № 44 от 04.02.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. гр.Велинград, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20245210100208 по описа за 2024 година

Предмет на делото е предявеният от ищеца „Рила транс 2017” ООД срещу „Транс Т.“ ЕООД, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, относно признаването за установено на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 09.01.2024 г. по ч.гр. д № 1353/2023 г., съгласно описа на Районен съд Велинград в размер на 3386,88 лв., представляваща цената на извършен международен превоз на товари от Италия до България, за която цена е издадена фактура №2000000393 от 18.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че въз основа на заявка-договор за международен превоз на товари с ответника, осъществил доставка на товари от Италия до България. За извършената доставка била издадена и фактура, представена с исковата молба. Ищецът твърди, че след като той изпълнил надлежно задълженията си по договора, ответникът изпаднал в забава за заплащане на претендираната/уговорена цена. Въз основа на подаденото заявление по реда на чл. 410 от ГПК, съдът постановил заповед за изпълнение срещу ответника, но поради възражението на последния, изпълнителен лист не бил издаден.

При тези фактически твърдения, ищецът претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумите, посочени в издадената заповед за изпълнение от 09.01.2024г. по ч. гр. д. № 1353/2023г. на РС-Велинград, заедно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.12.2023г..

1

Препис от исковата молба е връчен на ответника – „Транс Т.“ ЕООД, който в указания от съда срок предоставя писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че е извършил плащане на процесното задължение още преди подаване на заявлението в съда.

В съдебното заседание ищецът не се явява лично, той се представлява от пълномощника му адв. З-К., която поддържа иска и моли съда да го уважи. Претендира за разноски по делото.

Ответникът Г. С. Т. в качеството му на представител на „Транс Т.“ ЕООД с ЕИК: 112662137 се явява лично в съдебното заседание, заедно с пълномощника му адв. Х. С., който оспорва предявения иск като сочи, че всички задължения по процесната фактура са заплатени на ищеца, но въпреки това, той неоснователно претендира повторно плащането й. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, а в полза на доверителя му, присъдени разноските по делото.

След като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, се установи обстоятелството, че между страните е бил сключен заявка-договор № 2191/13.09.2023 г. за международен превоз на товари. Във връзка с изпълнението му ищцовото дружество е издало Фактура с № 2000000393/18.09.2023г. за сумата от 3386,88 лв.

Както ищецът, така и ответникът сочат, че процесната фактура е издадена в резултат на изпълнен от страна на ищцовото дружество заявкадоговор № 2191/13.09.2023 г. за международен превоз на товари. Поради това, съдът приема за установено, че действително процесната фактура е издадена за вземането по заявка-договор № 2191/13.09.2023 г. за международен превоз на товари. Това е видно и от самия текст на процесната фактура.

От приетите като писмени доказателства по делото преводно нареждане се установи, че на 10.10.2023 г. ответникът е заплатил сумата в размер на 3386,88 лв.. чрез превод по сметката на ищеца, с които е посочено, че се заплаща дължими суми по Фактура №2000000393/18.09.2023 г., което налага извода, че с това плащане задължението е погасено. Платежното нареждане за кредитен превод с наредител „Транс Т.“ ЕООД и получател „Рила Транс 2017“ ООД, е в полза на „Рила Транс 2017 ООД, и с него е преведена сумата от 3386.88лв на основание фактура №2000000393 от 18.09.2023г., /посочена в заповедта за изпълнение и в исковата молба/ като преводът е направен на дата 10.10.2023г. или 2 месеца и 18дни преди ищецът да инициира заповедното производство за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за същото парично вземане, по същата фактура и без това плащане да е било евентуално сторнирано от получателя като недължимо получено или отнесено към друго задължение на 2 длъжника към кредитора.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. След като Фактура №2000000393/18.09.2023 г. е издадена за вземането по заявка-договор № 2191/13.09.2023 г. за международен превоз на товари, сключен между страните, а самото задължение е погасено чрез плащане и то преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, очевидно Фактура №2000000393/18.09.2023 г. не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане спрямо ответника, тъй като вземането не съществува в полза на ищеца.

Поради неоснователността на предявения иск, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 409,03 евро (800 лв.).

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Рила транс 2017” ООД, ЕИК:

204719283, срещу „Транс Т.“ ЕООД, ЕИК: 112662137, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаването за установено на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 09.01.2024 г. по ч.гр. д № 1353/2023 г., съгласно описа на Районен съд Велинград в размер на 3386,88 лв., представляваща цената на извършен международен превоз на товари от Италия до България, за която цена е издадена фактура №2000000393 от 18.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Рила транс 2017” ООД, ЕИК: 204719283 да заплати на „Транс Т.“ ЕООД, ЕИК: 112662137, сумата от 409,03 евро (800 лв.), представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 3