Решение № 121 от 18.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Б., 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500308 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от М. К. И., ЕГН **********, чрез адв., против Решение № 809 от 18.10.2025 г., постановено по гр. д. № 2838/2024 г. по описа на Районен съд - Б..

С обжалваното решение № 809 от 18.10.2025 г., постановено по гр. д. № 2838/2024 г. по описа на Районен съд - Б., съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от М. К. И., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ж.к. Е.

№***, чрез адвокат Н. Р. Б., против Община Б., ЕИК 000024695, с административен адрес: гр.Б. пл.Г.Из., иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение ответника Община Б., ЕИК 000024695, че М. К. И., ЕГН **********, е собственик на основание давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС от 1995 година до предявяването на иска, както и понастоящем на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-32/10.05.2006 1 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Б., м. М.б., трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Средно застрояване“, с площ на целия имот от 1058,00 кв.м., предишен идентификатор №***, номер по предходен план - кв.2, граници /съседи/: ***; ***; ***; *** и е разпределил отговорността за разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от М. К. И., ЕГН **********, чрез адв. Н. Б., в качеството й на пълномощник. В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, тъй като съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не е приложил правилно материалния закон и е достигнал до необосновани изводи, които не се подкрепят от доказателствата по делото. Въззивникът поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и се е ограничил предимно до преразказ на твърденията на ответника Община Б., без да анализира възраженията и доводите на ищеца и без да изведе ясни мотиви въз основа на събраните доказателства, включително свидетелските показания. Излага се, че решението не съдържа фактически установявания относно елементите на придобивната давност като основание за собственост, както и че съдът неправилно е интерпретирал показанията на свидетелите на ищеца Стойчо Трайков и С.В., които според жалбоподателя ясно и категорично установяват непрекъснато, спокойно и необезпокоявано владение на имота за период над 10 години. Според жалбата съдът неправилно е приел, че свидетелите не описват точно имота и че показанията им са противоречиви, като се твърди, че те са последователни, пълни и съответстват на останалите доказателства по делото. Посочва се още, че съдът не е направил пълна проверка дали ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота и дали е имал намерение да го свои, като не е анализирал проявлението на анимуса спрямо останалите лица.

Твърди се, че съдът е приел за установени обстоятелства, които са само вероятни, без да изложи аргументи защо ги приема за доказани, и че това води до немотивираност на съдебния акт. В жалбата се поддържа, че решението противоречи на материалния закон и съдебната практика, включително практика на ВКС, като се изтъква, че съдът неправилно е отрекъл наличието на владение и по този начин е нарушил разпоредбите относно установителния иск по чл. 124 от ГПК и придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Излага се, 2 че от писмените доказателства и свидетелските показания е доказано по категоричен начин, че ищецът ползва и владее процесния имот от 1995 г. до настоящия момент, като владението е трайно, непрекъснато и необезпокоявано, поради което се твърди, че ищецът е придобил имота по давност и искът следва да бъде уважен, а атакуваното решение да бъде отменено.

В срока за отговор е депозиран такъв от община Б.. Въззиваемият твърди, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и голословна, а решението на Районен съд Б. е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и при правилна преценка на всички събрани доказателства. Поддържа, че съдът е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително свидетелските показания, и е изложил ясни и последователни мотиви защо не приема за доказано владение и придобиване на имота по давност. Посочва се, че твърдението за „10-годишно владение“ е неясно, тъй като в исковата молба се твърди владение от 1995 г., а съдът правилно е анализирал показанията на свидетелите на ищеца и е обосновал защо ги приема за непоследователни и противоречиви и несъответстващи на останалите доказателства. В отговора се заявява, че няма допуснати процесуални нарушения, тъй като по делото не са останали неудовлетворени доказателствени искания на ищеца, а и във въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания, което показва липса на нарушения от първата инстанция. Твърди се още, че е неправилно да се приема, че свидетелите на ищеца са очевидци на владение върху процесния имот с конкретен кадастрален идентификатор, защото този имот е нанесен в кадастралната карта едва през 2015 г. след одобряване на ПУП, като това се установява от писмените доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза. Поддържа се, че показанията на свидетелите на общината съответстват на експертизата и писмените доказателства и правилно са кредитирани от съда, тъй като опровергават твърденията на ищеца за владение. Посочва се, че оплакванията за липса на анализ относно анимуса и фактическата власт са неясни и бланкетни, както и че цитираното от въззивника съдебно решение е неотносимо, незадължително и постановено по различен спор с различни страни, като е обжалвано пред ВКС. В отговора се твърди, че оплакванията за противоречие с материалния закон и съдебната практика са общи и недоказани, тъй като съдът е изложил мотиви защо 3 приема, че свидетелските показания на ищеца са недостоверни и несъответстващи на доказателствата. Накрая се поддържа, че решението не е немотивирано, защото съдът е изложил ясни и изчерпателни мотиви защо приема, че ищецът не е доказал придобиване на собственост по давност, поради което установителният иск правилно е отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 от ГПК.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и поотделно, налага извода за правилно установена от районния съд фактическа обстановка.

Поради това и при отсъствието на нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на районния съд.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от М. К. И., ЕГН **********, против Община Б., ЕИК 000024695, представлявана от кмета 4 на общината, с която се претендира постановяване на решение, с което да признае за установено по отношение ответника Община Б., че М. К. И., ЕГН **********, е собственик на основание давностно владение от 1995 година до предявяването на иска, както и понастоящем на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-32/ 10.05.2006 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Б., м. М.б., трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Средно застрояване“, с площ на целия имот от 1058,00 кв.м., предишен идентификатор № ***, номер по предходен план - кв. 2, граници /съседи/: ***; ***; ***; ***. Ищецът твърди, че е във владение на този имот от 1995г. и винаги е осъществявал фактическа власт върху имота без прекъсване, както и понастоящем и затова се легитимира като собственик на този имот на основание давностно владение. Твърди се, че имота се поддържа изцяло от него и се ползва също от него.

В указания на ответника едномесечен срок е депозиран писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло. Твърди се, че ищецът не е собственик на имот с идентификатор *** на заявеното в исковата молба правно основание. Оспорват се всички обстоятелства и твърдения в исковата молба, че ищецът е придобил право на собственост върху имота въз основа на давностно владение за периода от 1995 г., включително и понастоящем, както и че е осъществявал фактическа власт върху имота.

Твърди се, че процесният имот е частна общинска собственост, идентичен с УПИ XII от кв. 2 на кв. Б.в.- ч. м.М.б. Гр.Б., отреден за жилищно строителство с ПУП- ПРЗ, одобрен на основание чл. 16 ЗУТ с Решение № 316 по Протокол № 7 от 26.06.2015 г. на Общински съвет Б.. Навежда се, че поради отчуждително-обезщетителния ефект на този план имотът е възникнал като самостоятелен обект на правото на собственост на 04.09.2015 г. - с влизане в сила на акта за одобряването му и след това е нанесен в одобрената кадастрална карта. Твърди се, че до 04.09.2015 г. процесният имот с ид.

*** не е съществувал като самостоятелен обект на правото на собственост, поради което ищецът не би могъл да го владее според границите на правото на собственост, определени с ПУП-ПРЗ, одобрен с решение № 316 5 по протокол № 7 от 29.06.2015 г. на Общински съвет Б., респективно да го придобие по давност, а от 04 септември 2015 г. до датата на завеждане на иска (18.10.2024 г.) десетгодишната придобивна давност в полза на ищеца не е изтекла. Излага се, че предвид наложения с § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ЗДЗС) (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр.

18 от 2020 г.) мораториум за придобиване по давност на общински имоти, обявен за противоконституционен с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г., (обн., ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г.), ищецът не е владял процесния имот в продължение на повече от 10 години.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приобщена е съдебно - техническа експертиза.

От молба-декларация от М. К. И. за признаване правото на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка № 576/06.08.2024г. и Удостоверение на Община Б. е видно, че ответникът е отразил в удостоверението, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б. е общинска собственост, съгласно АОС № 10749/04.02.2022г., както и че молителят няма открита партида за поземления имот.