Решение № 8 от 17.02.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Стара Загора , 17.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Пламен С. Златев

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина И. Маджова като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно гражданско дело № 20205500503113 по описа за 2020 година

Производството е на осн. чл.269- 272 от ГПК във вр. с чл.109 от ЗС.

Делото е било образувано въз основа на постъпила в законния 2седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалбата от ищеца С. Ж. Ж. от ***, против изцяло негативното за него Решение № 830/15.07.2020г. по гр.д.

№ 4115/2019г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е била отхвърлени исковата му претенция по чл.109 от ЗС, като излага подробно своите фактически и правни оплаквания в тази насока. Счита, че в атакуваното първоинстанционно Решение било немотивирано, необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като сочи подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло първоинстанционно Решение, като незаконосъобразно и неправилно, и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения от него против ответника Ж. И. Ж. от *** по чл.109 от ЗС, със законните последици от това.

По въззивното дело има назначена, изслушана и приета повторна съдебнотехническа експертиза по реда на чл.201, пр.2 от ГПК, с предмет и задачи напълно идентични с тази на първоначалната такава пред първата инстанция.

Няма събирани нови писмени и гласни доказателства пред въззивната инстанция. Въззивникът пледира цялостно уважаване на жалбата му, отмяна на атакуваното първоинстанционно Решение и цялостно уважаване на исковата му претенция против ответника по реда на чл.109 от ЗС, като 1 претендира и разноските си пред двете съдебни инстанции. Излага подробно становищата си в представена писмена Защита в дадения му от съда 1седмичен срок.

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от ответника Ж. И. Ж. от ***, който счита направените въззивни оплаквания за неоснователни и недоказани, като излага подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли въззивния съд да остави изцяло без уважение въззивната жалба и да потвърди напълно атакуваното с нея първоинстанционно Решение, като законосъобразно и правилно, със законните последици от това. Не е имал свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. Пледира, че в.жалба била неоснователна и недоказана, което се потвърждавало и от приетата по въззивното дело повторна съдебно- техническа експертиза по реда на чл.201, пр.2 от ГПК, чието заключение поддържа изцяло. Претендира разноските си пред настоящата въззивна инстанция за възнаграждение на един пълномощник- адвокат по делото. Горното развива в представената по делото писмена Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.

Настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, като се запозна с мотивите и диспозитивите на атакуваното първоинстанционно Решение, с направените във в.жалба оплаквания, със становището в Отговора на въззиваемия, и като взе предвид текстовата и графичната част от заключението на повторната съдебно- техническа експертиза по въззивното дело, приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, преценени съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено и доказано, че въззивната жалба се явява напълно неоснователна и недоказана от фактическа и правна страна, че атакуваното с нея изцяло отхвърлително първоинстанционно Решение е изцяло обосновано, законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно със законните последици от това.

Атакуваното решение е по предявен вещен негаторен иск по чл.109 от ЗС от въззивника С. Ж. Ж. от *** против Ж. И. Ж. от ***/негов съсед/, че той от няколко години извършвал незаконно строителство на границата между двата имота и навлизал в съсобствения на ищеца недвижим имот, находящ се в ***, УПИ III- 537 с площ 2 050 кв.м., с което му пречел пълноценно да го ползва. Видно от материалите по първоинстанционното дело, съгласно разпоредбите на осн. чл.146, ал.1, т.5 във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, РС е разпределил доказателствената тежест, като по този негаторен иск в тежест на ищеца- въззивник е било да докаже, че е собственик на процесния недвижим имот, че са налице неоснователни действия, респективно бездействия от страна на ответника- въззиваем Ж.Ж., които му пречат да упражнява своето право на собственост, като в тежест на ответника- въззиваем Ж.Ж. е поставено да докаже възраженията си, като докладът на РС по делото е приет 2 очевидно без никакви възражения и от двете страни/видно от Протоколно определение от о.с.з. на 12.11.2019г./. Пред РС е била назначена, изслушана и приета без никакви възражения в о.с.з. на 02.06.2020г., от която и да е от страните съдебно- техническа експертиза/СТЕ/, като по делото на РС са представени множество писмени доказателства, както и са събрани поредица от свидетелски показания. Предметът на предявения иск изисква разпределението на доказателствената тежест между страните по делото, като в условията на пълно и главно доказване ищецът С.Ж. следвало да докаже кумулативното наличие на две задължителни законови предпоставки- че той е собственик на имота и че ответникът извършва неоснователни действия, които му пречат да осъществява в пълен обем правото си на собственост/съсобственост/ и произтичащите от това негови права да владее имота, да се ползва от него и да се разпорежда с него. Напълно безспорно между страните по делото е, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот- дворното място. Но е останал недоказан втория кумулативно изискуем елемент по чл.109 от ЗС- за извършването на неоснователни действия, които да възпрепятстват упражняването от собственика- ищец да осъществява собственическите си права в пълен фактически и правен обем. В тази връзка и според т.3 от ТР № 4/06.11.2017г. по тълк.д.№ 4/2015г. на ОСГК- ВКССофия, за уважаване на процесния негаторен иска по чл.109 от ЗС е необходимо и достатъчно ищецът- въззивник да докаже, че неоснователното действие на ответника- въззиваем му пречи да упражнява своето собственическо право върху този недвижим имот- тоест и че върху този конкретен недвижим имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие/чрез действие и/или бездействие/, както и че това действие/или бездействие/ на ответника- съсед създава за ищеца- съсобственик пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените по смисъла на чл.50 от ЗС. Фактическата и правната преценка за това кои въздействия са по -големи от обикновените и поради това са недопустими, е въпрос на конкретика по всяко конкретно дело. Следователно въззивникът- ищец е трябвало да докаже пред РС, че са налице неоснователни действия или бездействия, както и че тези действия/или бездействия/ му създават пречка за използване на имота му по-големи от обикновените по смисъла на чл.50 от ЗС. Единствената конкретна пречка, която въззивникът- ищец е посочил в Исковата си молба е липсата на изградена система за отвеждане на дъждовната вода от сградите в имота на въззиваемия, поради което същата се оттича в имота на въззивника- ищец, което водело до ерозиране на почвата в двора му. Горното се доказва и от заключението на СТЕ пред РС- Ст.Загора, съгласно която отводнителната система за дъждовна вода на всички общо 4 бр. постройки/навес, лятна кухня, склад и гараж/ по периферията на имота на въззиваемия- ответника, граничещи с имота на въззивника- ищец, като навесът в североизточната част на имота, засягащ югозападната част на собствения на ищеца имот е с едноскатен покрив и отводняването е с наклон към имота на ответника и един малък участък с наклон към имота на ищеца, 3 лятната кухня, допряна до склада, е с едноскатен покрив, на които са поставени олуци и отводняването е с наклон към имота на ищеца, склада, изграден като продължение на бетонната стена и свързан с гаража на ответника е с едноскатен покрив и отводняването е към имота на ответника и гаражът е с едноскатен покрив и отводняването е с наклон към имота на ответника. Както РС правилно е констатирал, че единствено отводняването на лятната кухня, която има улук и събира дъждовната вода, както и много малка част от навеса са с наклон към имота на въззивника- ищец. Но по първоинстанционното дело липсват твърдения на ищеца и доказателства от негова страна, че от горното той търпи неудобства или пречки да упражнява правото си в пълен обем. Също така липсват данни по делото на РС в спорната зона да има някакви насаждения или почвата да е реално ерозирала, както и че от действията на въззиваемия, въззивникът не може да упражнява правото си на собственост, което не се доказва нито с писмени доказателства, нито със свидетелски показания, нито от заключението на СТЕ пред РССт.Загора. Следователно не е достатъчно основание за наличието на пречка на въззивника да ползва имота си е фактът, че по първоинстанционното дело е било установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че част от граничните постройки на въззиваемия навлизат със съответните сантиметри в имота на въззивника. Горното се установява и доказва по несъмнен и безспорен технически начин и от текстовата и графична част на назначената, изслушана и приета повторна СТЕ/ведно с приложенията към нея/ пред настоящия въззивен ОС- Ст.Загора по реда на чл.201, пр.2 от ГПК. Която напълно съвпада с мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, защото за да се приеме, че е налице „неоснователно действие” по смисъла на чл.109 от ЗС, не е достатъчно същото да е лишено от позитивна административна санкция, когато се касае до регламентиран разрешителен режим за извършване на определени действия (строеж, реконструкция и др.), но също така да се установи, че то обективно създава пречки за нормалното ползване на собствения на ищеца имот. Наред с това при изследването на втората предпоставка за евентуално уважаване на негаторния иск по чл.109 от ЗС е от съществено значение естеството на приетото за неоснователно действие и степента на неговото отражение върху пълноценното упражняване на правото на собственост върху засегнатия имот, преценени кои въздействия са недопустими от гледна точка на разпоредбата на чл.50 от ЗС, са конкретни по всяко отделно дело, както в конкретния случай не е посочено и нито едно твърдение, че навлизането на постройките на въззиваемия в имота на въззивника създава някакво съществено неудобства за него. Безспорно навлизането в съсобствения на въззивника имот варира от 1 см. и до 36 см., като съгласно дефинициите на чл.154, ал.2 от ЗУТ „съществени отклонения“ от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план, нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна 4 устройствена защита, са несъвместими с предназначението на територията и нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания, променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ, променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения и променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно- транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци. Предвид разпоредбата на чл.152, ал.3 от ЗУТ „несъществени отклонения“ от одобрения инвестиционен проект са всички отклонения извън посочените в чл.152, ал.2 от ЗУТ. Следователно, дори и да има изменение в инвестиционния проект от страна на въззиваемия, те са от категорията на „несъществените“, като безспорно доказаните незаконни строежи в имота на въззиваемия безспорно създава пречки за собственика на съседен имот в случаите, когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот на въззивника по предназначение.