Решение № 278 от 30.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Видин, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА Д. НИКОЛОВА при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от НИНА Д. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251320100698 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искови претенции за обявяване на нищожността на Договор за заем № 9042- 00164499, сключен на 11.12.2023 г. между Р. П. и „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629 за нищожен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението по Договор за допълнителни услуги към заем № № 9042- 00164499, сключен на 11.12.2023, съдържащ пакет от допълнителни услуги „Комфорт“,респ. противоречащ със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както и и за осъждане на ответника „Микро Кредит“ АД да заплати на ищцата сумата в размер на 1143,32 лв., която е изплатена от нея на ответника по един нищожен договор и представлява неоснователно обогатяване.

Сочи се, че на 11.12.2023 г. Р. П. е сключила Договор за заем № 904200164499, по силата на който „Микро Кредит“ АД е предоставило в заем сумата от 2 500 лв. при фиксиран ГЛП от 40.48 % и ГПР 48.90, който е увЕ.чен по скрит начин , като в същия не са включени всички разходи по кредита . Следвало да внесе общо дължима сума от 3 376.08 лв., като сумата включвала главница и лихва. В последствие обаче, ищцата била задължена да сключи Договор за допълнителни услуги „Комфорт“ към заем № 904200164499, според който трябвало да внесе за срок от 18 месеца общо сумата от 3180.60 лв. на равни месечни вноски от 176.70 лв.

Твърди се, че Договор за заем № 9042- 00164499 е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи: Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите 1 по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита –посочено е , че е 40.48 , но не и кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В договора за заем, както и в договора за допълнителни услуги била постигната договореност за връщане съответно на 2 500 лв. главница и 876.08 лв. лихва, както и заплащане на пакет допълнителни услуги в размер на 3180.60 лв. или за срока на договора ищцата следвало да върне сумата от 3 643.32 лв.

Излага , и че съгласно чл. 22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Спазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди, и че кумулирането на такса за допълнителните услуги, съдържащи се в Договор за допълнителни услуги към заем № 9042- 00164499, към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочения ГЛП. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. В този смисъл, като не са включени разходите за закупуване на допълнителни услуги в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита 2 за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е налице още едно основание за недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребитЕ.те чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. Съгласно параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит От горното следва, че предвидените в договор за допълнителни услуги разходи и, представляват част от общия разход по кредита, поради което при недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ГПК, не се дължат, а когато са платени, подлежат на възстановяване.До предявяване на иска ищцата била платила по кредита общо 3643.32 лв.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал отговор.

Излага се ответника, че твърденията на ищеца са неоснователни. Твърди се, договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК и ЗЗП, посочени са всички задължителни реквизити- общ размер на кредита, ГЛП, размер на месечна вноска, обща сума за връщане по кредита. Дори да се приеме, че ответника не е включил определен компонент в така посочения годишен процент на разходите (в процесния случаи възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги) и с това същият надхвърли максималния допустим размер, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ГПК, то правната последица от това обстоятелство би била единствено нищожност на договорната клауза, уреждаща именно този параметър - ГПР над нормативно установения максимален размер, но не и недействителност на цЕ.я договор за заем. Дори да се приеме, че допълнителните услуги следва да бъдат включени при формиране на ГПР и с тях размерът му надхвърля законоустановения размер от 50%, ответникът сочи, че ГПР би бил нищожен единствено по отношение размера над тези 50%. Твърди се,и че иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е неоснователен,тъй като процесният договор за заем е изцяло действителен. Твърди се още, че ищцата не е заплащала по същия договор на ответното дружество твърдените суми.

С оглед изложените от страните твърдения и доводи и събраните в производството доказателства, съдът намира за установено следното:

Не се спори, и е видно от представените писмени доказателства, че между страните са сключени процесните договор за заем № 9042- 00164499 и за допълнителни услуги към договора за заем 9042- 00164499, двата от 3

11.12.2023г. с описаните по –горе параметри. Видно от заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните , и съдът го кредитира, установи се, че ищцата е заплатила по заема 3644.30 лева, поради което възражението на ответника, че ищцата не е заплатила твърдените суми по договора е неоснователно.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно, и следва да се произнесе независимо дали страните са навЕ. такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, I т. о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.201 Зг., постановено по тълк. д. № 1/201 Зг. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Не се спори между страните, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11,ал. 1, т. 7 - 12 и т.20и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и връщане на лихвата и други разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на 4 посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената вЕ.чина /бидейки глобален израз на всичко дължимо/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът е посочил ГПР като абсолютна стойност, при липса на ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.

Налице е и друго нарушение, т.к. посочената в договора обща сума на плащанията не съответства на действителната. Това е така, тъй като в общата дължима сума не е включено плащането за допълнителна услуга – пакет Комфорт. Макар, че за допълнителните услуги е сключен формално отделен договор от същата дата 11.12.23г., съдът не приема, че същият е самостоятелен такъв и би могъл да съществува без сключения договор за заем, тъй като не предлага различни и отделни услуги , а функционално свързани с договора за заем. Тези услуги няма как да съществуват извън основния договор за заем, доколкото предметът на договора за допълнителни услуги е дефиниран като посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на "Микро Кредит" АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит" АД; право на участие в специални промоции; преференциално обслужване в офиса и преференциално одобрение, които сами по себе си са действия, свързани с управлението на кредита и усвояването му, поради което и приложим към този договор е специалния ред и защита на потребителя уреден в ЗПК и ЗЗП, или касае се до едно съглашение, оформено в два договора, единият от които е акцесорен и обхваща обем от права и задължения , функционално свързани с предмета на главния договор по силата на който е предоставена заемната сума.Този извод следва от съдържанието и наименованието на договора за допълнителни услуги към заем Microcredit №9042- 00164499. Сумите представляващи вноски за допълнителни услуги в 5 размер 176.70 лева месечно, липсват и в погасителния план на договора за заем, макар сумата да е дължима на вноски на кредитора, заедно с тези за погасяване на финансовия ресурс и лихва, видно от график на плащанията към договор за заем и услуги Microcredit 9042- 00164499.