Решение № 6603 от 20.09.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№...................... гр.София, 20.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова в.гр. дело № 5247 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 312212 от

12.01.2018 г., постановено по гр.д. 20335/2016 по описа на СРС, 33 състав са отхвърлени предявените от М.Б.М. срещу Д.Ц.Ц. иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че е собственик на реална част от 11.21 кв.м., представляваща паркомясто № 1, находящо се в гр. София, ул. „Силиврия“ № 14 находящи се в дворно място цялото с площ 231 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот XVIII-247, от квартал 119, по плана на гр. София, местността „Красно село – плавателен канал“, при съседи ул. Силиврия, УПИ ХVІ-246, ПИ № 252, УПИ XX-250, 251, 252, УПИ XIX-248, 249, а по скица: УПИ ХVІ-246, УПИ ХVІ-250, 251, 252, УПИ XIX-248, 249 и да го осъди да му предаде владението на този имот, иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане да заплати обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижимия имот в размер на 990 лв. за периода 12.07.2013 г. – 12.04.2016 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 13.04.2016 г. до окончателното изплащане.

Със същото решение са отхвърлени предявените от М.Б.М. срещу В.И.М. и И.М.Д. иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че е собственик на реална част от 16.77 кв.м., представляваща паркомясто № 2, находящи се в дворно място цялото с площ 231 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот XVIII-247, от квартал 119, по плана на гр. София, местността „Красно село – плавателен канал“, при съседи ул. Силиврия, УПИ ХVІ-246, ПИ № 252, УПИ XX-250, 251, 252, УПИ XIX-248, 249, а по скица: УПИ ХVІ-246, УПИ ХVІ-250, 251, 252, УПИ XIX-248, 249 и да ги осъди да му предадат владението на този имот, иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД за осъждане да заплатят обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижимия имот в размер на 990 лв. за периода 13.04.2013 г. – 12.04.2016 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 13.04.2016 г. до окончателното изплащане.

Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от ищеца М.М..

Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Според въззивника,

СРС не е приложил правилно материалния закон, като не е взел предвид, че при строителството на сгради имало два вида паркоместа – първите били част от застроената площ на сградата, а вторите не били включени в застроената площ на сградата. В първия случай собствеността върху паркоместата се определяла спрямо притежаваните идеални части от сградата, а във втория се определяла от собствеността на терена. Неправилно съдът е приел, че спрямо процесните имоти собствеността се определяла спрямо притежаваните идеални части от сградата.

Същите били собственост на ищеца, тъй като бил собственик на терена. Процесните паркоместа се намирали в свободната и незастроена част от двора, върху който не било учредено право на строеж и не били принадлежности към сградата, следователно ищецът като собственик на терена бил собственик и на паркоместата.

С оглед на горното строителят не притежавал собствеността върху продадените от него на ответниците паркоместа. Според въззивника неправилно с постановеното решение първоинстанционният съд отхвърлил предявените искове по чл.59, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът Д.Ц.Ц. е подал отговор на въззивната жалба, в който е изразил становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. Излага доводи за правилно приложение на материалния закон, като допълва, че дори да не бъде приети изводите на районният съд, то следва да се вземе предвид, че ищецът е учредил на строителя правото да построи надземен паркинг с три паркоместа с обща площ около 50 кв.м. в дъното на дворното място. С одобряването и подписването от страна на ищеца на архитектурния проект и със сключването на договора за суперфиция ищецът и строителя са постигнали съгласие за разпределянето на отделен участък от свободната площ на дворното място за ползване от строителя и етажните собственици. Също така се установявало, че Д.Ц.Ц. не е позлвал имота, нито е пречил за ползването им.

Останалите ответници В.И.М. и И.М.Д. не са депозирали писмени отговори на въззивната жалба и не изразяват становище по нея.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред

СРС е образувано по искова молба на М.Б.М., с която срещу Д.Ц.Ц., В.И.М. и И.М.Д. са предявени искове по чл.108 ЗС за признаване правото му на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част от 11.21 кв.м. от паркомясто № 1, както и върху реална част от 16.77 кв.м. от паркомясто № 2, които недвижими имоти се намират в гр.

София, ул. ***** и осъждане на ответниците да му предадат владението върху процесните имоти, които владеят без правно основание, както и по чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждането на ответниците да му заплатят обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижимите имоти в размер на 990.00 лв. за периода 12.07.2013 г. - 12.04.2016 г. за първия ответник и от 13.04.2013 г. - 12.04.2016 г. за втория и третия ответник, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба

13.04.2016 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижимия имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. София, ул. *******, цялото с площ 231 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот XVIII-247, от квартал 119, по плана на гр. София, местността „Красно село - плавателен канал“, при съседи ул. Силиврия, УПИ XVI-246,

ПИ № 252, УПИ ХХ-250, 251, 252, УПИ XIX- 248,

249, а по скица: УПИ XVI-246, УПИ ХХ-250, 251, 252, УПИ XIX-248,249 на основание наследство и съдебна делба.

Поддържа твърдения, че е учредил право на строеж върху имота си в полза на „Б.-****“ ООД, с нотариален акт № 16, Том VIII, дело № 1171 от 2007 г. на нотариус С.Т., с peг. № 065 на НК за построяване на сграда, като е запазил за себе си собствеността върху терена. По твърдения сградата била построена и завършена с акт за ползване – Разрешение № ДК-07-56/02.02.2009 г.

Излага правни и фактически доводи, че след построяване на сградата са останали незастроени около 50 кв.м. от дворното място, върху които са били обособени три броя паркоместа, с които строителят се е разпоредил без съобразяване, че не е собственик на терена, както и че същите не представляват самостоятелен обект и не са включени в застроената част на сградата – т.е. в учредената от него като собственик на терена суперфиция.

По твърдения строителят

„Б.-****“ ООД е продал на ответниците, както следва - паркомясто № 1 е продадено на Д. Ц., който заедно със съпруга си Л.Ц.с нот. акт № 32/2013 г. са го продали на първия ответник Д.Ц.Ц., а паркомясто № 2 е продадено на втория и третия ответник В.И.М. и И.М.Д. с нот. акт № 171/2008 г. Излага правни и фактически доводи, че тези сделки са без вещно - прехвърлителен ефект, тъй като продавачът не е притежавал право на собственост върху паркоместата, а и тези сделки са нищожни, поради невъзможен предмет, тъй като паркоместата не са самостоятелни обекти на правото на собственост.

Ищецът твърди, че ответниците владеят паркоместата, които са негова собственост и го лишават от правото да ги ползва.

Затова ищецът иска съдът да осъди ответниците да му предадат владението върху процесните имоти, които владеят без правно основание, както и да заплатят обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижимия имот в размер 990 лв. за периода 12.07.2013 г. – 12.04.2016 г. за първия ответник и от 13.04.2013 г. –

12.04.2016 г. за втория и третия ответник, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 13.04.2016 г. до окончателното изплащане.

Ответниците Д.Ц.Ц., В.И.М. и И.М.Д., всички от гр. София, депозират отговори на исковата молба, в които оспорват исковете като недопустими и неоснователни.

Твърдят, че ищецът е учредил на строителя надлежно право на строеж на процесните паркоместа. Заявяват, че дори да се приемат за нищожни сделките, с които паркоместата са им прехвърлени, то те не са собственост на ищеца, а на собствениците на обектите в сградата, а ищеца има единствено гола собственост на дворното място.

Твърдят и че ищецът е дал съгласие за разпоредителните сделки в полза на трети лица по смисъла на чл. чл. 66 ЗС вр. чл. 33 от ЗС.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, ищецът в качеството си на собственик на дворното място, находящо се в гр. София, ул. ********е учредил право на строеж на „Б.-****“ ООД на жилищна сграда със застроена площ от 1 157,39 кв.м., както и надземен паркинг с три паркоместа с площ около 50 кв.м., съгласно одобрен работен проект, одобрен на 01.02.2007 г. от СО „Дирекция Архитектура и градоустройство“ и с разрешение за строеж №10.12.07 г. Приел е, че в т. VІІІ от договора учредителят собственик е дал съгласието си по реда на чл. 66 ЗС вр. чл. 33 от ЗС за прехвърляне на собствеността по отношение на обектите по отстъпеното право на строеж- апартаменти, гаражи, ателиета и паркоместа, с изключение на получаваните от него такива. Прието е за установено, че впоследствие строителят е прехвърлил на ответниците собствеността върху процесните паркоместа.

Страните не спорят по установените от първата инстанция обстоятелства и фактическата обстановка е била правилно установена от първата инстанция.

Видно от констативни нотариални актове № 115, том VIII, дело № 1551/1997 на нотариус Д. Танев и нот. акт № 15, том VIII, нот. дело № 1170/2007 г. на нотариус С.Т., с peг. № 065 на НК, ищецът М.Б.М. е признат за собственик на дворно място, находящо се в гр. София, ул. ********, цялото с площ 231 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот XVIII-247, от квартал 119, по плана на гр. София, местността „Красно село - плавателен канал“, при съседи ул. Силиврия, УПИ XVI-246,

ПИ № 252, УПИ ХХ-250, 251, 252, УПИ XIX-248, 249, а по скица: УПИ XVI-246, УПИ ХХ-250, 251, 252, УПИ

XIX-248, 249 на основание наследствено правоприемство, съдебна делба и давностно владение.

Установява се, че с нотариален акт №

16, Том VIII, дело № 1171 от 2007 г. на нотариус

С.Т., с peг. № 065 на НК, ищецът е учредил право на строеж на „Б.-****“ ООД за построяване на жилищна сграда с разгъната застроена площ от 1 157.39 кв.м. с апартаменти, ателиета, гаражи и надземен паркинг с три паркоместа с площ около 50 кв.м. в дъното на двора, съгласно работен проект, одобрен на 01.02.2007 г. от СО „Дирекция Архитектура и градоустройство“ и разрешение за строеж №359/10.12.07 г., като учредителят си е запазил право на строеж на не по-малко от 27% от цялото право на строеж за построяване на обектите, описани в пункт първи: апартамент № 5 със застроена площ от 57.37 кв.м. с избено помещение № 10 с площ от 6.01 кв.м. при посочени съседи; апартамент № 6 със застроена площ от 56.97 кв.м. и избено помещение № 8 със застроена площ от 5.17 кв.м. при посочени съседи; апартамент № 7 със застроена площ от 57.37 кв.м. и избено помещение № 9 с площ от 5.17 кв.м. при посочени съседи и гараж № 2 със застроена площ от 32.46 кв.м., находящ се на кота 0.00 на сградата при посочени съседи.

В т. VIII от договора учредителят собственик е дал съгласието си по реда на чл. 66 ЗС вр. чл. 33 от ЗС по отношение на отстъпеното право на строеж и изградените въз основа на него апартаменти, гаражи, ателиета и паркоместа в сградата с изключение на получените от него такива.

Страните не спорят и се установява, че с протокол образец № 16 е установена годността на строежа и той е приет. С разрешение № ДК - 07 - 56/02.02.2009 г. на ДНСК е разрешено ползването на построената сграда с административен адрес гр. София, ул. ********.

Разпечатката съдържа 49 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33c03ed2-b90f-454c-90d0-78ded6fd5304