Решение № 849 от 14.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 849 гр. София, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Ели Д. Анастасова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно гражданско дело № 20241100501097 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на процесуалния представител на ЗД „Б.И.“ АД срещу Отказ на ЧСИ за намаляване на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски по изп.д. № 20238500401163 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на Камарата на ЧСИ, инкорпориран в Съобщение до ЗД „Б.И.“ АД изх.№35243/08.12.2023г.

В жалбата се твърди, че е налице прекомерност на адвокатския хонорар на взискателите от общо 6600 лева. Действия, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, не били извършвани и делото нямало никаква фактическа сложност с оглед качеството на длъжника.

Ответниците по жалба Г.Р.А и З.А.С., чрез процесуалния им представител адв.М.Д, считат жалбата за неоснователна и молят за отхвърлянето й, като излагат подробни съображения.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Изпълнително дело № 20238500401163 по описа на ЧСИ А.Б. е образувано по подадена от адв. М.Д, представител на взискателите Г.Р.А и З.А.С., молба на 1

05.12.2023г., към която е приложен изпълнителен лист от 27.11.2023г., според който длъжникът ЗД „Б.И.“ АД е осъден да заплати на Г.Р.А и З.А.С. по 49000лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва. В молбата е поискано на ЗД „Б.И.“ АД да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, като бъде поканено дружеството да заплати и сума в размер на 6600лв. адвокатско възнаграждение. Посочен е способ за събиране на вземането – запор на банкови сметки.

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. (чл.

10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.). Адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер от 200 лева, тъй като от изп. дело не се установява извършване на никакви изп.действия. Настоящият съдебен състав не споделя аргументите на взискателя, че му се дължи хонорар както за образуване, така и за водене на изпълнително дело.

Настоящият съдебен състав съобразява мотивите по т. 10 от ТР № 3 по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, според които молба за образуване на изпълнително дело е нередовна, ако в нея взискателят не е посочил изпълнителен способ. Следователно, образуването на изпълнително дело имплицитно включва и посочване на изпълнителното действие, което съдебният изпълнител да извърши. В случая взискателят го е посочил – запор на банкова сметка, но няма данни да е наложен.

Воденето на изпълнително дело включва действия, различни от образуване на делото.

Други изпълнителни действия, освен подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с направено в нея искане за налагане на запор по банкови сметки на длъжника, не са извършвани. Делото не представлява фактическа и правна сложност. Необосновано е присъждане на разноски в полза на взискателя в размер, повисок от този за образуване на изпълнителното производство – 200 лева. В случая се касае за двама взискатели, но е подадена обща молба, поради което и се дължи едно възнаграждение за подаването й.

Следва да се има предвид, че разноски в производство по спор за разноски не са дължими и не следва да се присъждат. Интересът в това производство е свързан с разноските по изпълнителното делото, който е материален, и самостоятелен като предмет на адвокатска защита. В „процеса относно разноските” не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните. За този процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Настоящото производство е аналогично на производството по чл.248 от ГПК, по отношение на което е формирана константна съдебна практика за неприложимост на разпоредбата на чл.78 от ГПК /така определение №60/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 11/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и цитираната в него друга практики на ВКС/. Ето защо разноски в полза на жалбоподателя ЗД „Б.И.“ АД не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на съдебен изпълнител по изп.д. № 20238500401163 по описа на ЧСИ А.Б. да намали приетите разноски за адвокатски хонорар в изпълнителното производство над сумата от 200 лева.

Решението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3