Определение № 669 от 14.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Пазарджик, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Илиана Г. Димитрова Васева

Цветелина Н. Тодорова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500588 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.418 ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №1211 от 12.05.2025г. постановено по гр.д.№4544/2025г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК вх.№10022 от 07.04.2026г. на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Средец, ж.к. “Мотописта“ бул.

“България“ №49, бл.53 Е, вх.В, ет.7 за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№14917 от 22.05.2026г. подадена от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. С., се поддържа, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен.

Твърди се, че в случая разноски на адвокат И. не се дължат от дружеството доколкото същата няма валидно пълномощно по делото а само сключен ДПЗС от 06.11.2025г. и че такова е представян по още други 6 граждански дела по описа на РС-Пазарджик и доколкото всяко от делата е с различен предмет.

Счита, че доколкото ищецът е материално затруднено лице същото е следвало да подаде молба за правна помощ и че използвайки института на чл.38 от ЗА се е стигнало до неоснователно разместване и конкуренция на пазара. Твърди се, че делото не е сложно от фактическа и правна страна, не се 1 оспорва, че трудът на адвоката следа да бъде добре заплатен и да не се обезценява, че в случая следва да са събрани доказателства че лицето на което се оказва безплатна правна помощ е материално затруднено, цената на иска е равностойна 337.18лева, че предявяването на установителен и на осъдителен иск представлява ненужно разделяне на исковете за да се оправдае по-висок общ хонорар, че спорът се е развил и приключил в рамките на едно открито съдебно заседание, че за да се постигне справедливост, следва адвокатското възнаграждение да бъде определено спрямо действително вложения труд от адвоката и то вземайки за отправна точка единствено цената на осъдителния иск, както и че съдът следва да откаже да приложи НМРАВ, като противоречаща на чл.4 параграф 3 ДЕС, а само да се използва като ориентир за разноските. Признава се ,че адвокатската професия е свободна професия, чието упражняване представлява самостоятелен икономически риск и че адвокатския хонорар не може и непременно да бъде много по-висок, особено по дела които не се отличават с фактическа и правна сложност и с незначителен обем процесуални действия. Смята, че справедливото адвокатско възнаграждение в случая следва да бъде равно на 100бм/– 51.13евро. Моли да се редуцират разноските за адвокатско възнаграждение до посочения в жалба размер.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЕАД Е. И. представлявано от адвокат И. , с вх.№19267 от 29.06.2026г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Излагат се подробни доводи от страната по всеки един пункт от жалбата. Цитира е практика на национални съдилища и на СЕС. Моли да се потвърди обжалваното определение за разноските.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд е инициирано исково производство искова молба вх.№31773 от 18.11.2025г.-гр.д.№20255220104544 по описа на същия съд, подадена от ищеца Т. Г. Х., ЕГН-********** чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ 1800978004, представлявано от адвокат И. и предявена срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК-175074752, с искане да се прогласи нищожността 2 на договор за кредит №***** сключен между страните като противоречащ на принципа на добрите нрави/чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД/,заобикалящи материално правните изисквания на чл.19 ал.4/ГПР не може да надвиша 5/пет/ пъти законната лихва /, накърняващи договорното равноправие /чл.143 ал.1 от ЗЗП/ и нарушаващи предпоставките на чл.11 ал.1 т.9 / лихвения процент по кредита/ и т.10 / годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя/ от ЗПК представляващи част от същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да се осъди ответното дружество да възстанови на ищеца заплатените от него без право основание суми в общ размер на 400лв ведно със законната лихва. За всяко едно от посочените основания за нищожност на договора са изложени подробни съображения в ИМ подкрепени със съответната съдебна практика.

Следва да се отбележи, че наличието на всяко едно от посочените основания в ИМ само по себе си е достатъчно да доведе до правен извод за нищожност/недействителност на договора. Същото се отнася и за основанията и за възстановяване на потребителя дадената без право основание сума. С ИМ е поискано назначаване и на съдебно-счетоводна експертиза.

Към ИМ е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с дата предхождаща депозирането на исковата молба с приложенията в съда /от 06.11.2025г. с което ищецът упълномощава адвокатското дружество да осъществява безплатно процесуално представителство на страната в производство на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- на материално затруднени лица;

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с вх.№249 от 06.01.2026г. в който предявените искове се оспорват изцяло по основание и по размер и се иска исковите претенции да бъдат отхвърлени. Няма изложени доводи по осъществяваното на ищеца безплатно процесуално представителство и защита от страна на адв.И. като на материално затруднено лице. Направено е възражение за прекомерност по чл.78 ал. 5 от ГПК на разноските за адвокат за ищеца.

С отговора на исковата молба от ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, няма изрично заявено, че се признава предявените искове-установителен и осъдителен за основателни, че признава 3 за основателни изложените от ищеца факти и обстоятелства и не ги оспорва, нито че моли да се прекрати производството и да се постанови решение при признание на иска по чл.237 ал.1 от ГПК и на това основание да се иска от съда дружеството да бъде освободено от заплащането на разноски в полза на ищеца на основание чл.78 ал.2 от ГПК поради това, че дружеството с поведението си не е дало повод за завеждането на иска и е признало изцяло така заявената искова претенция.

В проекто-доклада по делото по чл.140 от ГПК исковият съд е констатирал предвид позицията на двете страни, че няма факти и обстоятелства които да не се нуждаят от доказване освен, че между страните съществуват облигационни отношения по договор за заем, като в тежест на ищеца е възложено установяването на заплащането на процесната сума, а в тежест на ответника да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на основание за задържане на сумата, както и за наличието на валидно облигационно правоотношение.

В производството страните поддържат ИМ и съответно отговора на ИМ с всички въведени факти и обстоятелства и изложени аргументи С постановеното по делото решение рег.№341 от 23.03.2026г.

Пазарджишкият районен съд ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр. ***** и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София. кв.

Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *****, поради противоречие на закона. И СЕ ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София. кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр. *****, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 172,71 евро /с левова равностойност 337,80 лева/, представляваща заплатена без основание сума по договор за паричен заем № *****; КАКТО И СЕ ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ж.к. Мотописта, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. И. от АК Пловдив, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата в общ размер на 490,84 евро с включен 4

ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение. Присъдени са и разноски направени от ищеца като държавна такса, и разноски в полза на бюджета на съдебната власт.

За да уважи претенциите за разноски като адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищеца на претендираното правно основание исковият съд приема, че на основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на Е. И. от АК Пловдив за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в производството, дължимото се възнаграждение. Исковият съдът е намерил за неоснователно направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като, съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, високо квалифицирания труд на адвокатската услуга, както и обстоятелството, че макар съдът еднозначно приема, че не е обвързан от установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения по дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, то доколкото установените с Наредбата минимални размери служат на съда за ориентир за пазара на адвокатския труд, то претендираното адвокатско възнаграждение в размер общо на 490,84 евро с ДДС /по 245,42 евро на иск/ не се явява прекомерно. /В този смисъл Определение № 622 от 21.10.2024 г. по в. ч. гр. д.

№ 702/2024 г. по описа на ОС Пазарджик; Определение № 488 от 22.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 550/2024 г. по описа на ОС Пазарджик/. Във връзка с горното в полза на процесуалния представител следва да бъде определено възнаграждение за адвокатска работа в размер на 490,84 евро с ДДС.

За да откаже да уважи искането на дружеството по чл.248 от ГПК / определение рег.№1211 от 12.05.2026г. исковият съд приема, че не са налице предпоставки да ревизира изводите си, въз основа на които е определил в полза на адвокат Е. И. от АК Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на по 490,84 евро с включен ДДС, дължимо от ответника, доколкото при определянето му са съобразени посочените в молбата по чл.248 от ГПК критерии, както и практиката на ОС Пазарджик в сходни случаи, а именно: Защитата на ищеца е осъществена по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. и съдът е присъдил в полза на 5 адвокат Е. И., на основание чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за МРАВ по всеки един от съединените искове срещу ответника възнаграждение. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатската работа - за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В случая са предявени по два обективно кумулативно съединени иска /установителен иск за прогласяване нищожността на сключен между страните договор и осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане на даденото по нищожен договор/, като по всеки един от тях ищецът е изложил обстоятелства и е заявила петитум, предявил е своите доказателствени искания и е извършила процесуални действия за защита, а съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по всеки от кумулативно съединените искове, поради което за всеки един от тях се дължи възнаграждение на процесуалния й представител в зависимост от изхода на спора. Освен това по въпроса за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение в случай на кумулативно обективно съединяване на искове е налице актуална практика на ВКС /напр.

Определение № 146 от 04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358/2022 г. на II Т.О. на ВКС/, съгласно която адвокатското възнаграждение се определя съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взема предвид цената на всеки иск по отделно и се определя за всеки иск по отделно възнаграждение. Доводът на ответната страна, че защитата на ищеца и по двата иска е една и съща и на практика ищецът е могъл да я реализира чрез предявяване на един иск, тъй като за да се произнесе по осъдителния иск съдът първо следва да разгледа въпроса за действителността на процесния договор, съдът е намерил за неоснователен. Страната разполага с право на преценка относно избора на вида и обема на защитата, която предприема и не може да бъде санкционирана заради това, че е избрала път на защита, различен от становището на другата страна. /В този смисъл е Определение № 622 от 21.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 702/2024 г. по описа на ОС Пазарджик/.