Решение № 1600 от 26.10.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 1238/2026
- Вид
- Решение № 1600
- Подписан
- 26.10.2026
- В сила
- 26.10.2026
- Състав
- Силвия Георгиева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.3, ал.2 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1600 гр. Плевен, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Силвия Г. И.а при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. И.а Гражданско дело № 20264430101238 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от “***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***” № ***, чрез юрк. М. Т., против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“ №*** Изложени са доводи, че с полица № *** от ***г., между „***” АД и А. В.
И., е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил марка/модел „***“, с рег. № ***, със срок на действие от ***г. до 10.04.2023г., при уговорено покритие „Пълно Каско” на рисковете, съгласно „Общи условия” на предлаганата застраховка. Сочи се, че плащането на застрахователната премия по договора е уредено в разсрочен план, на четири вноски, падежът и размерът на всяка от които е вписан в полицата.
Твърди се, че на ***г., около *** часа, на Републикански път ***, в посока на движение от село *** към гр. Плевен, в района около с. Гривица, е реализиран пътен инцидент поради необезопасен и необозначен участък с нарушена цялост на пътната настилка, който водачът на МПС „***“, с рег. № 1
***, не успява да избегне. В резултат от събитието се твърди, че са нанесени материални щети по застрахования автомобил.
Твърди се, че след настъпване на застрахователното събитие, в „***” АД е подадено искане за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС и е образувана ликвидационна преписка по щета № ***. Сочи се, че застрахователното обезщетение е определено по експертна оценка. Сочи се, че е извършен оглед на увреденото МПС от експерти на дружеството и са съставени опис и калкулация на увредените авточасти, съгласно които предна дясна гума и предна дясна лята джанта подлежат на подмяна. Твърди се, че крайният размер на застрахователното обезщетение възлиза на стойност от 212.29 евро/415.20 лв.
Твърди се, че тази сума е изплатена от „***“ АД с преводно нареждане № *** до „Банка ДСК“ АД на 17.05.2022г., в полза на собственика на увреденото МПС А. В. И..
Твърди се, че за ликвидиране на преписката са начислени и 7.67 евро/15.00 лв. ликвидационни разноски.
Твърди се, че с покана с изх. № *** от 07.12.2023г., ***, чрез ОПУ - Плевен, е приканена да възстанови сумата от 219.96 евро/430.20 лв., представляваща сбор от изплатеното обезщетение в размер на 212.29 евро/415.20 лв. и 7.67 евро/15.00 лв. начислени разноски, като е била предоставена цялата ликвидационна преписка по щета № *** и 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Твърди се, че поканата е получена на 07.12.2023г., като ищецът представя с исковата молба обратна разписка до дружеството от куриерска фирма „***“ АД.
Твърди се в исковата молба, че към днешна дата не са постъпили отговор и/или плащане по претенцията от страна на ответника.
Освен задължението за невъзстановена главница, се твърди, че ответникът дължи и мораторна лихва за забава за периода от 15.12.2023г. до датата на депозиране на исковата молба, установяваща се в размер на 64.94 евро/127.01 лв.
Посочва, че съгласно чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществява от лицето, което управлява процесният пътен участък.
2
Твърди се, че ищецът, в качеството си на застраховател, встъпва в правата на увредения по силата на факта, че е изплатило застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниква регресно право.
Ищецът се позовава на чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, и претендира обезщетение до размера на изплатената сума.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис и са направени доказателствени искания – за разпит на свидетел и за назначаване на съдебна автотехническа експертиза, в случай, че ответникът оспори иска.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника – Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез Областно пътно управление-Плевен, в който *** С. Т. изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен.
Ответникът счита, че липсват доказателства за скоростта на движение на автомобила, както и причинно - следствената връзка между произшествието и вида на щетите по гума и джанта, както и информация за скоростта, с която се е движел автомобила. Счита, че от приложените от ищеца снимки било видно, че неравността не се намирала на платното за движение, а в банкета на пътя.
Оспорва изцяло претенцията по основание и размер.
С отговора на искова молба не се представят доказателства и не се правят доказателствени искания. Претендира се ***ско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, ищецът не се представлява. С молба се поддържа исковата молба по изложените съображения. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание, ответникът се представлява от *** С. Т..
Отговорът на исковата молба се поддържа по изложените съображения.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е допустим, а по същество - основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По делото се установява, видно от представените копия на застрахователна полица № *** от ***г., и Общи условия за застраховка 3
„Каско на МПС“, че е сключена между „***” АД и А. В. И., за застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил марка/модел „***“, с рег. № ***, със срок на действие от 12.00.00 часа ***г. до 23.59 часа на 10.04.2023г., при уговорено покритие „Пълно Каско” на рисковете
Установява се също, че до застрахователя е депозирано искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, по което е образувана щета № ***/2022г. по описа на „***” АД.
Посочено е, че е реализирано ПТП на ***г., на Републикански път ***, между с. *** и гр.Плевен, в района на с. Гривица.
По делото е безспорно, че ПТП не е посещавано от органите на МВР и протокол за ПТП не е съставен.
Установява се също, че е съставен опис-заключение на претенция № ***/09.05.2022г., в който са описани претенциите – гума пр.дясна /подмяна/ и джанта лята пр.д. /подмяна/. Изготвен е протокол за извършен оглед на мпс от представител на застрахователя / л. 33 от делото/. Установява се също, че по представения ликвидационен акт, размерът на обезщетението е определен на 415,20 лева, изплатен на застрахованото лице, с платежно нареждане от 17.05.2022г./л.36 от делото/.
По делото се установява също факта на изпращането на регресна покана до ответника, получена на 07.12.2023г., като е описано в товарителницата, че пратката съдържа документ регресна покана.
По делото, в качеството на свидетел е разпитан А. В. И. който посочва, че е управлявал автомобила ***“ с рег. № ***, като на завой е настъпило произшествието, ударил се е в нещо, което първоначално не разбрал какво е.
Върнал се и установил, че има отчупено парче асфалт, в самия завой, на края на пътя, от дясно, като установил, че гумата му е срязана. Свидетелят заявява, че не е имало обезопасяване в тази част на пътя, атмосферните условия били добри, времето било сухо, произшествието настъпило в светлата част на денонощието. Свидетелят дава показания, че е управлявал със скорост 70-80 км/ч. при ограничение 90 км/ч и е спазвал ограничението на скоростта.
Свидетелят сочи, че произшествието не е посетено от полиция. Спомня си, че е сигнализирал на 112, откъдето му указали, че обаждането е записано, и ако може да продължи пътя си – да продължи, ако не може- да се окаже 4 съдействие с пътна помощ. Свидетелят сочи, че е правил десен завой, и е карал в края на асфалта, като не е навлизал в отбивка. На свидетелят е предявен и снимков материал, като същият подробно описва гореизложената обстановка.
Съдът кредитира с доверие обсъдените свидетелски показания, тъй като в тях се излагат лични възприятия и не се опровергават от други, събрани в настоящото производство доказателства.
По делото, е изслушана съдебна автотехническа експертиза, от заключението по която се установява следното: вещото лице В. А. е посочило, че настъпилите увреждания са в съответствие с механизма на пътнотранспортното произшествие и имат причинна връзка с него. Дава заключение, че размерът на щетата е 430,20 лева, равняващи се на 219,96 евро. В открито съдебно заседание, след изслушване на свидетелските показания, вещото лице прави уточнение, че е напълно възможно при посочената скорост от 80 км/ч да се получат уврежданията, да се има предвид, че в заключението е дал и по-ниска скорост / видно е от заключението, че е посочена скорост не по-ниска от 40-50 км/ч/, поради острите ръбове на платното, дупката била широка и дълга.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, включително и с уточненията в съдебно заседание, като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, с изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В този случай в полза на застрахователя възниква едно регресно право да получи платената от него сума, което той може да упражни срещу прекия причинител на вредата, респ. срещу лицето, под чиято отговорност се намира - в случая- отв. ***, която следва да поддържа пътищата от републиканската пътна мрежа в изправност, с необходимата маркировка и сигнализация.
Съобразно нормата на чл.3, ал.2 от ЗП, Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и 5 образуват държавната пътна мрежа, като на основание чл.30, ал.1 от ЗП, *** осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В този смисъл, съдът намира, че задължение на *** е да поддържа републиканската пътна мрежа, в т.ч. и съответните пътни съоръжения, както и да отговоря в случаите на настъпили вреди от тях.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира за безспорно установен фактическият състав, водещ до основателност на заявената претенция с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ. За да бъде уважен регресния иск на суброгиралия се в правата на застрахованото лице застраховател, е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение, въз основа на договор за застраховка; наличие на изпълнение по договора от страна на застрахователя-извършване на плащане на застрахователното обезщетение на застрахованото лице, и наличие на отговорност на прекия причинител на вредите, респ. лицето, под чиято отговорност се намира. Съдът намира, съобразно становището страните и събраните по доказателства, че е безспорно установено по делото наличието на застраховка „Каско”, спрямо увреденият лек автомобил марка/модел „***“, с рег. № *** по застрахователна полица № *** от ***г., валидна към датата на настъпване на ПТП- ***г. Съдът намира за безспорно установено- съобразно приетите по делото писмени доказателства и показанията на разпитаният свидетел, мястото на реализиране на ПТП- извън населеното място. Безспорно установен по делото е и факта на изплащане на застрахователното обезщетение и получаване на регресна покана. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, в т.ч. и заключението по съдебната автотехническа експертиза, Съдът намира за установени и факта на съществуването на неравност на пътното платно- дупка с режещи ръбове в края на асфалта, и съответно реализирането на ПТП- попадането на процесния автомобил в описаната неравност, настъпването на щети и наличието на причинно- следствена връзка между ПТП и щетите. Съдът приема, че по делото не се установи ответникът да е изпълнил задължението си за ремонт и поддържане на пътя и крайпътните съоръжения, което от своя страна е станало причина за настъпването на процесното ПТП и възникването на щетите по автомобила. В случая, както бе посочено по- горе, мястото на ПТП не е посещаван от органите на Сектор „Пътна полиция“ и съответно не е съставен протокол за ПТП, което е в 6 съответствие с нормите на Наредба №1з-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, издадена въз основа на чл.125а от ЗДвП, съобразно която, не се посещават от органите на сектор ПП към МВР и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС.
Разпечатката съдържа 46 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33bf93aa-79f3-4a9d-9029-64f529087482