Решение № 236 от 10.06.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 170/2026
- Вид
- Решение № 236
- Подписан
- 10.06.2026
- Състав
- Блага Бозова
Цитирани разпоредби
- чл.54 ал.1 т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.123 ал.1 т.2 б."А" · Закон за движението по пътищата
- чл.16 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.181 т.1 пр.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 236 гр. С.З., 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20265530200*** по описа за 2026 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № *** от *** година на Началник група в ОД на МВР - С.З., Сектор "Пътна полиция" - С.З., в частта, с която на жалбоподателя А. С. М. от град С.З. е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр. с чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/– глоба в размер на 300.00 лева /153.39 евро/.
В частта, с която на основание чл.181 т.1 пр.3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева /51.13 евро/ наказателното постановление не е обжалвано, влязло е в сила и глобата е платена.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения за отмяна на НП в частта, в която е наложено наказание за нарушение на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на процесното НП в обжалваната му част.
Наказващият орган е редовно призован. С писмено становище чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на процесното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна – санкционирано лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна.
На *** г., около 18.30 часа, по път *** км. 12+***, в посока от с. К. към с. Х., на платно с двупосочно движение, с две ленти, свидетелката М. управлявала лек автомобил *** 1 с рег. № ***, в посока ***, като в нейната лента навлязъл автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ***, управляван от жалбоподателя и със страничната си част блъснал страничната лява част на автомобила й. Водачът на ***а продължил движението си. Свидетелката след като направила нужната маневра обърнала посоката на движение на автомобила си и последвала ***а. Настигнала го на средата на пътя между село К. и село Х.. Сигнализирала му да спре с премигване. Водачът на ***а спрял. Предложил на свидетелката да не съставят, а да я обезщети. Свидетелката отказала и настояла да имат попълнен протокол. На мястото пристигнали също съпругът на свидетелката и неговият брат. В момента, в който свидетелката започнала да звъни на полицията, водачът на ***а си тръгнал. Свидетелката М. изчакала на място органите на пътна полиция. На място пристигнал свидетелят К., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – С.З..
Свидетелят установил процесното нарушение при изпълнение на задълженията си като младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – С.З., след постъпил сигнал за ПТП бил изпратен от дежурния между селата К. и Х.. Там заварил свидетелката М., от която разбрал, че при разминаване друг автомобил навлязъл в нейната лента за движение и се ударили странично, като след удара водачът на другия автомобил не спрял, а продължил в посока гр. С.З.. Свидетелят К. сочи, че първоначално отишъл на мястото, където участниците в ПТП-то имали разговор, след което по клип заснет от свидетелката М. видял номера на другия автомобил. След като установили водача на автомобила му отправили покана да посети сектор „Пътна полиция за изясняване на фактическата обстановка, но същият отказал. Сочи, че била връчена призовка на водача М. и съответно съставен акт на *** г. Твърди, че е посетил мястото на произшествието същия ден, в който получил сигнала и намерил някакви части от странично огледало в лентата на свидетелката М.. Поради силен дъжд не забелязал дали пътят бил с очертана маркировка. Сочи, че не е виждал автомобила, управляван от А. М. към момента на ***г., но на ***г, при изготвянето на АУАН-а забелязал, че по него нямало нанесени щети от произшествието, докато на автомобила управляван от свидетелката М. имало следи по цялата лява дължина, както и счупено огледало за задно виждане.
В хода на съдебното следствие е разпитан свидетелят В. Г. В. – свидетел при съставянето на АУАН, на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – С.З.. Свидетелят В. е присъствал само на съставянето на акта в сектор „Пътна полиция“, при което М. казал за ПТП – то и че се е изплашил от приятеля на водачката и затова не останал.
Свидетелката М. установи, че е била сама в автомобила при настъпването на инцидента. След като водачът не спрял, а продължил движението си, тя го е последвала, догонила го и той спрял автомобила си. Свидетелката М. настояла да изготвят протокол, но жалбоподателят категорично й отказал, предложил да я обезщети с пари. Преди М. да сигнализира КАТ за произшествието, се обадила на съпруга си, който отишъл с брат си да огледат щетите по автомобила й. Свидетелката сочи, че настилката на пътя, на който се случил инцидента била добра, с маркировка, като имало достатъчно място и за двамата водачи.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните по делото писмени доказателства.
На *** г. на жалбоподателя е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № *** от *** г. за това, че на *** г., около 18.30 часа, по път *** км. 12+***, в посока от с. К. към с. Х., е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на К.Г. М.а, като:
1. навлиза в лентата за насрещно движение и със страничната си част блъска в страничната лява лента насрещно движещият се в посока *** лек автомобил *** с рег. № ***, управляван от свидетелката М.;
2
2. не уведомява компетентната служба на МВР;
3. МПС не е представено на ГТП.
Актосъставителят е възприел, че водачът виновно е нарушил:
1. чл.16 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП– на платното с двупосочно движение, с две ленти, водачът навлиза в лентата за насрещно движение и настъпва ПТП;
2. чл.123 ал.1 т.2 б.„А“ от ЗДвП – участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР;
3. чл.181 т.1 пр.3 от ЗДвП – управлява ППС без извършен технически преглед.
Въз основа на този акт за нарушение в законен срок и от надлежен орган е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300 лв. /153.39 евро/ на основание на основание чл.179 ал.2 вр. с чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – ЗА ТОВА, ЧЕ на *** г., около 18.30 часа, по път *** км. 12+***, в посока от с. К. към с. Х., е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, навлиза в лентата за насрещно движение и със страничната си част блъска в страничната лява лента насрещно движещият се в посока *** лек автомобил *** с рег. № ***, управляван от свидетелката М.;
„глоба“ в размер на 100 лв. /51.13 евро/ на основание чл.181 т.1 пр.3 от Закона за движението по пътищата. За нарушението по чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП преписката е прекратена с МР №*** по чл.54 ал.1 т.7 от ЗАНН; Глобата относно нарушението по чл.181 т.1 от ЗДвП е заплатена от водача и не е предмет на настоящото производство.
Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на водач на МПС. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана от наказващия орган за неизпълнение на задължение в чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба: "на пътно платно с двупосочно движение, на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне".
Съдът не констатира при издаване на НП да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на наказаното лице, включая соченото в жалбата. Правилно е посочена нормата от закона, която е нарушена чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП и е приложена от наказващия орган съответната санкционна норма.
В разпоредбата на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба в размер на 200 лева, този който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, а ал. 2 от същия член – че при причиняване на ПТП глобата е в размер на 300 лева.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка съответства със приложената санкционна норма. Жалбоподателят като водач на МПС движещ се на платно с двупосочно движение, с две ленти, навлязъл в лентата за насрещно движение и със страничната си лява част е блъснал в странична лява част насрещно движещият се в посока *** автомобил, управляван от свидетелката М. М., причинено ПТП.
Предвид изложеното и при липса на отменителни основания, наказателно постановление в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН - В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
Съгласно чл.63д ал.3 от ЗАНН - В полза на юридически лица или еднолични 3 търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С оглед на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за юрисконсулт в производство по ЗАНН е от 130 до 190 лева. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението за юрисконсулт следва да е в минималния законоустановен размер, а именно 66,47 евро, което следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от *** година на Началник група в ОД на МВР - С.З., Сектор "Пътна полиция" - С.З., в частта, с която на А. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ***, е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.5 ЗДвП – глоба в размер на 300.00 лева /153.39 евро/, като законосъобразно.
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ***, да заплати на ОД на МВР - С.З. разноски за юрисконсулт в размер на 66,47 евро /сто и тридесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - С.З. пред Административен съд - С.З. в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
4