Определение № 54 от 23.01.2024, Окръжен съд - Сливен

М

О

Т

И

В

И към определение № 54/23.01.2024 г. по чнд № 733/2023 г. по описа на СлОС Производството е образувано по искане на лишената от свобода И. М. М., чрез пълномощника й адв. П. Н. от АК – Сливен, за условно предсрочното й освобождаване от остатъка от изтърпяваното от нея наказание лишаване от свобода в Затвора – Сливен.

В искането се заявява, че понастоящем И. М. М. изтърпява в Затвора в гр. Сливен наложено й с присъда № 62/16.12.2016 г., постановена по нохд № 591/2015 г. на Окръжен съд - Плевен наказание осем години лишаване от свобода, което е било приведено в изпълнение на през м. август 2019 г. Сочи се, че от началото на изтърпяване на наказанието до 04.12.2023 г. са изминали повече от четири календарни години и три месец т.е. М. е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание. С оглед на това се твърди, че е налице предвиденото условие в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК, а именно лишената от свобода да е изтърпяла не по-малко от една втора от наложеното й наказание.

Заявява се, че по отношение на нея е налице изпълнение и на второто условие, предвидено в нормата на чл.70 ал.1 от НК, а именно с поведението си да е дала доказателства за своето поправяне. В тази връзка се сочи, че по време на престоя си в затвора осъдената не само не е наказвана и липсва такова нейно поведение, което да е било предмет на каквато и да е санкция, но същата е имала примерно поведение, не е допускала каквито и да било нарушения на вътрешния ред и дисциплината в затвора и същевременно е полагала труд респ. е посещавала училище, на което пък основание размерът на неизтърпяната част от наказанието би следвало да бъде намален с 3 месеца и 20 дни. Излагат се подробни доводи за наличието на основание, което се предлага да бъде съобразено от съда при преценка основателността на така депозираната молба, свързано със силно влошеното здравословно състояние на осъдената, за което се представят и писмени доказателства. Твърди се, че същата страда от различни тежки заболявания, чието лечение предполага условия, различни от съществуващите такива в затвора. Обосновава се тезата, че през времето на изтърпяване на наложеното й наказание лишаване от свобода до настоящия момент осъдената М. е преосмислила извършеното от нея деяние, за което е била осъдена, при което престоят й в затвора е изиграл ролята си да я превъзпита. Заявява се, че тя е изградила нова философия, повлияна от работата на работещите с нея служители на затвора, при което у нея е формирана по-висока морална, респ. ценностна система и следователно спрямо нея са постигнати целите на наказанието, заложени в разпоредбата на чл. 36 от НК. Твърди се, че правилният, обективен и законосъобразен анализ на всички относими към настоящия казус факти и обстоятелства, съобразен със съдържанието на нормата на чл.439а от НПК формира извод за наличие и изпълнение на предвидените в разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК законови предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдената И. М. М., доколкото е налице трайна положителна промяна у нея, обективиран израз на което са е и факта, че спрямо същата няма нито констатирани нарушения, нито налагани каквито и да било наказания по време на пребиваването й в затвора; че е показала не само добро поведение, но и редовно участие в образователните и квалификационни дейности, провеждани в затвора, в подкрепа на което са както оценката й по чл.155 от ЗИНЗС, работата й по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от цитирания закон, както и от всички останали книжа, приложени към затворническото й досие. Настоява се И. М. М. да бъде освободена условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание „лишаване от свобода".

Постъпило е писмено становище от началника на Затвора – Сливен, според което молбата на лишената от свобода И. М. М. следва да бъде оставена без уважение и да не бъде допуснато условно предсрочното й освобождаване, поради необходимост поправителното 1 въздействие спрямо нея в условията на затвора да бъде продължено.

В съдебно заседание пред настоящия съд пълномощникът на лишената от свобода заявява, че поддържа искането на посочените в него основания, които възпроизвежда.

Намира, че са налице основанията за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода. Акцентира на изключително лошо здравословно състояние на молителката, за което се позовава на представените многобройни писмени доказателства.

Моли да бъде отчетен факта, че М. няма предходни осъждания, независимо, че размерът на наказанието според нормата, която в конкретния случай е приложена за извършено от нея деяние, съдържа висок по размер вид наказание. Позовава се и на обстоятелството, че осъдената е освидетелствана с висока степен на нетрудоспособност, за което също са налице медицински документи. Акцентира и на тежкото й семейно състояние, с оглед факта, че има двама сина, които са също с тежки заболявания – слепота, по повод на което те имат призната 100% неработоспособност. Позовава се и на представената справка от представителя на началника на Затвора, където са посочени дейностите, в които и по отношение на които М. е взела участие, като същевременно се оспорва констатацията в тази справка, че осъдената е имала достъп, но е участвала избирателно в сравнително малка част от предлаганите активности с лишените от свобода в затвора. Заявява изрично искане към съдебния състав прецизно да бъде приложена разпоредбата на чл.439а от НПК и поспециално ал.3 на тази норма, според която неприлагането на мерки за поощрение и неучастие в програми и дейности по ал.1, както и размерът на неизтърпяната част от наказанието, не могат да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, без да се изследва цялостното поведение на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието. Заявява, че макар осъдената да няма награди, същевременно спрямо нея няма нито едно наказание, от които се заключава, че тя е имала изключително добро поведение от момента, в който същата е била приведена в Затвора в гр.

Сливен за изтърпяване на наказанието до настоящия момент. Пълномощникът на осъдената заявява още, че тя не само е преосмислила извършеното от нея, но е изградила една много по-добра собствена лична философия, при което е изградила и една доста по-стабилна ценностна система. Отправя молба към съдебния състав комплексно да отчете абсолютно всички така заявени факти, обстоятелства и основания, които в настоящия случай предполагат, че целите на наказанието така, както са предвидени в наказателния кодекс, са изпълнени. Акцентира отново на множеството заболявания, част от които са изключително рискови не само за здравето, но и за живота на осъдената, което би следвало да бъде взето предвид чрез постановено условно предсрочно освобождаване за да й бъде предоставена възможност същата да бъде подложена на лечение от високо квалифицирани лекари специалисти, с единствената цел да й бъде осигурен по-дълъг живот и да опазено нейното здраве, което в условията на затвора няма как да бъде постигнато. Настоява се за уважаване на молбата и за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената И. М. от остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода.

Самото осъдено лице заявява, че поддържа искането за условно предсрочно освобождаване. Сочи, че вече няма да бърши престъпления и желае да бъде освободена за да може да се лекува.

Представителят на администрацията на Затвора – Сливен заявява, че към днешна дата не са изпълнени кумулативните изисквания за условно предсрочно освобождаване, в частта относно поправянето на лицето. Сочи, че лишената от свобода И. М. в условията на затвора не търси възможности за позитивна реализация въпреки наличните ресурси, а е съсредоточена предимно върху потребностите си, склонна е към упорство, трудно приема препоръки, допуска въвличане в конфликтни ситуации по местоживеене, изисква съобразяване с нейните собствени нужди. Сочи, че макар през настоящата година да е записана в 4-ти клас и да посещава редовно занятия, тя не изпитва потребност да надгражда образователните си умения. Същевременно твърди, че усилията, които осъдената полагана в 2 училище са стимулирани с промяна в режима й в следващия по-лек. По отношение на предлаганите програми заявява, че интересът на осъдената е непостоянен и незначителен.

Акцентира върху оценката й на риска, който се запазва в горните граници на среден, въпреки лекото понижение и в тази връзка обосновава извод, че е необходимо работата с осъдената да продължи с оглед преодоляване на проблемните зони, които са посочени в становището. Относно здравословното състояние на лишената от свобода твърди, че в Затвора гр. Сливен се полагат медицински грижи, а здравословното състояние е предмет на друг вид процедура предвидена от НПК. Въз основа на това се обосновава извод, че следва да продължи поправителното въздействие, предвид липсата на категорични доказателства за настъпили трайни положителни промени и поради това се настоява да не бъде уважавана молбата за условно предсрочно освобождаване.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение, че не са изпълнени кумулативните изисквания на чл.70 от НК, тъй като не са налице категорични доказателства за поправянето на лишената от свобода И. М.. Сочи, че макар да е изпълнена първата изискуема предпоставка, тъй като осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание, към момента в случая не може да се приеме по категоричен начин, че молителката се е поправила по време на престоя й в затвора. Според прокурора, на първо място това становище се базира на извършените няколко оценки на лишената от свобода като правонарушител, като резултатът от тези оценки от една страна като абсолютна стойност риска от рецидив е висок, а от друга страна се наблюдава през различните периоди понякога завишаване на оценката като правонарушител, което говори за една неустойчивост в промяната на личността на лишената от свобода и всъщност води до извода, че лицето не е дало категорични доказателства за своето поправяне. По отношение на факта, че лишената от свобода не е била наказвана по времена на престоя в затвора, се сочи, че наред с това тя не е била и поощрявана и не е получавала награди, което също би следвало да се прецени от гледна точка на това, че тя не е дала доказателства за своето поправяне. Що се отнася до здравословното състояние на лишената от свобода се признава, че то действително е тежко, но същевременно се обръща внимание на това, че през годините на лицето е оказана своевременна и адекватна медицинска помощ организирана е от страна на затворническата администрация в Сливен, поради което се обосновава извод че здравословното състояние не може да обоснове необходимост за уважаване на искането за условно предсрочно освобождаване. Настоява се да не бъде уважавана молбата на осъдената И. М. за условно предсрочно освобождаване.

Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

И. М. М. е осъдена с влязла в сила на 29.01.2029 г. присъда № 62/16.12.2016 г. постановена по нохд № 591/2015 г. на Окръжен съд - Плевен, с която й е наложено наказание 8 години лишаване от свобода за престъпление по чл.211, пр.1 от НК, извършено в периода на неустановена дата през м. януари 2009 г. - 31.12.2013 г., при първоначален „строг“ режим, с начална дата на изтърпяване на наказанието - 31.01.2019 г.

И. М. е постъпила в Затвора – Сливен за изтърпяване на наложеното й наказание на 31.01.2019 г.

Към 23.01.2024 г. е изтърпяла фактически 4 години, 11 месеца и 23 дни, има зачетени от работа 3 месеца и 26 дни и изпълнението на наказанието е било прекъсвано общо за срок от 6 месеца 15 дни по реда на чл.447 т.3 от НПК.

Следователно е налице остатък в размер на 3 години, 2 месеца и 26 дни.

Формално право за замяна на режима осъдената е придобила през м.09.2021 г., а формално право за условно предсрочно освобождаване е придобила на 30.07.2023 г.

Правните възможности на осъдената са разгледани на заседания на работна група за 3 промяна в правния статус на осъдените лица, като през м. 12.2023 г. е формирано положително становище за промяна на режима от „строг“ на „общ“ и отрицателно становище за условно-предсрочно освобождаване. Мотивите за тази преценка са базирани на оценката на правонарушителя и снижение в конкретни зони, които съобразно ресурсите на осъдената са положително повлияни от поправителното въздействие, но се явяват недостатъчни за завършеност на процеса на личностна промяна.