Решение № 228 от 31.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Сливен, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИЛ. БОНЕВА като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20262230200613 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. М. И., ЕГН ********** от гр. Ш., срещу Наказателно постановление № 26-0455-000149 от 14.04.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Твърдица, с което на жалбоподателят на основание на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 102, 26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 2, б.А от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 25, 56 евро за нарушение на чл. 5, ал. 2, т.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Оспорва да е извършила вменените и административни нарушения. Моли за отмяна на наказателното постановление. Не се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Х. от АК – Сливен, като се пледира за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, не изпраща представител, с писмено становище към преписката оспорва жалбата, като изразява становище, че наказателното постановление е законосъобразно и се пледира за потвърждаването му.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 30.03.2026 г. свидетелят К. П. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Твърдица съставил на жалбоподателката И. акт за установяване на административно нарушение за това, че на 28.11.2025 г. около 17. 30 ч. в 1 гр.Ш., обл.Сливен управлява лек автомобил Х.М. с рег. № ******, собственост на М.М., като не е предпазлива към уязвим участник в движението, К. И., която пресича пътното платно на неопределените за това места, като същата се намира странично до преден ляв калник и като вижда автомобила се дърпа назад и пада на пътното платно. След настъпилото произшествие водача при наличие на пострадал не уведомява компетентната служба за контрол на МВР.

Посочени са за нарушени разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Впоследствие въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката И., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 102, 26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 2, б.А от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 25, 56 евро за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя К. П. и на свидетеля К. И., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено при особено съществени нарушения на установените в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ процесуални правила. За да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния случай, се установява, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са спазени императивните разпоредби на чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН. При ангажирането на административно наказателна отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено нарушения, което ограничава правото на защита на нарушителя и препятства съдебния контрол върху издаденото НП. Принципът е, че законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква съответствие между деянието, вменено на нарушителя така, както е описано в акта и в наказателното постановление.

Необходимо е да има единство в съдържанието на АУАН и НП и то следва да възпроизвежда в НП както посочените в АУАН законови разпоредби, които са нарушени, така и фактическото описание на конкретното нарушение.

Изискването на закона е да има идентичност на фактите и обстоятелствата, които определят от фактическа и правна страна деянието като нарушение, описани в АУАН и тези, залегнали в НП. Член 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН задължава административно наказващият орган, освен в АУАН, да опише 2 отново нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено - и в издаденото въз основа на него НП, като това изискване е императивно и този пропуск не може да бъде преодолян по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. АУАН е средството за констатиране на извършеното административно нарушение, но наказанието се налага от АНО с издаването на наказателно постановление след като е извършена преценка по чл.52, а л. 4 от ЗАНН. НП е крайния акт, с който завършва административно - наказателното производство и той следва да даде отговор на всички въпроси от значение за ангажиране на административно-наказателната отговорност за нарушителя - извършено ли е нарушението, в какво се изразява то, кой го е извършил, виновно ли е извършено, каква е правната квалификация на извършеното и каква е наложената санкция. Ето защо и законът предвижда по-строги изисквания за неговата редовност в сравнение с АУАН като не е предвидена възможност за санирането му при наличие на допусната нередовност в неговото съдържание.

В случая, в съставения АУАН е описано, че нарушенията са извършени на 28.11.2025г. от 17.30ч. Докато в наказателното постановление, е посочено че нарушенията са извършени на 30.03.2026г. в 16.03ч. Недопустимо е с НП да се вменяват нови обстоятелства, факти досежно съставомерността на деянието или вината на извършителя, които не са описани в съставения срещу него АУАН.

При това положение наказаното лице, не е в състояние да разбере за какво нарушение му се повдига административно обвинение и какво точно му се вменява. А за съда е невъзможно да извърши проверка относно действителната дата на извършеното нарушение. Жалбоподателят е санкциониран за деяние, което не е установено по надлежния ред и по факти, по които не се е защитавал. Налице е съществено процесуално нарушение, което безспорно е засегнало правото му на защита в административно наказателното производство и което не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството. Нарушеното право на защита винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила и има за своя последица отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно, на процесуално основание, без да се разглежда по същество правния спор.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 42, т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на нарушението е задължително изискване и при издаването на наказателното постановление предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В процесните АУАН и НП са посочени две различни дати на извършване на нарушението- в АУАН е посочена 28.11.2025г. от 17.30ч., а в НП е посочена 30.03.2026г. в 16.03ч.

Допуснатото нарушение при издаването на наказателното постановление е съществено, тъй като е накърнило правото на защита на жалбоподателя, който е бил лишен от възможността да разбере кога е извършил нарушенията, които са вменени, а нарушаването на правото на защита води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

3

При тази неустановеност въобще на извършване на административни нарушения, виновно от жалбоподателя И., наложените й административни наказания са неоснователни и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0455-000149 от 14.04.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Твърдица, с което на Д. М. И., ЕГН ********** от гр. Ш. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 102, 26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.А от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 25, 56 евро за нарушение на чл. 5, ал. 2, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Сливен в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4