Решение № 2962 от 02.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2962 гр. София, 02.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110204410 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на А. Г. Б., чрез упълномощения му процесуален представител – адв. Ч. против Наказателно постановление № 24-4332026977/07.11.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1,т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева и на основание 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

В жалбата се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че и АУАН и НП са издадени при съществени нарушения на процесуалните правила. Релевират се доводи, за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Намира, че квалификацията на нарушението не отговаря на описанието му. Излагат се съображения за несъставомерност на деянието от обективна страна, доколкото се твърди, че цитираното наказателно постановление, с което се твърди, че жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС не е влязло в законна сила.

Иска се съдебен акт в тази насока. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител.

Производството е протекло по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН.

1

Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки с изложени доводи по същество, като се иска атакувания санкционен акт да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 06.06.2024г. св. Т. Н. – на длъжност мл. Инспектор при 06 РУ-СДВР спрял за проверка т.а марка ***, модел ***, с рег. № *** който се движел по ул. Княжевска, с посока на движение от бул. Никола Петков към ул. Миле Попйорданов.

При извършената полицейска проверка било установено, че водач на автомобила е А. Г. Б., който не представил на контролните органи СУМПС. При извършена справка в ОДЧ било установено, че водачът е с отнето СУМПС.

Св. Н. преценил, че с действията си жалбоподателят Б. нарушил разпоредбите на чл. 150а от ЗДвП и на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП, за което в присъствието на свидетел- очевидец и нарушителя бил съставен АУАН № 0529055/06.06.2024г.

Б. отказал да подпише така съставения против него АУАН и същият бил връчен при отказ, което било удостоверено с подпис на свидетел.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление № 24-4332-026977/07.11.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1,т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева и на основание 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Писмените доказателства са позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

Показанията на св. Н. съдът намира за ясни, последователни и логични, като ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

2

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по административно наказателната преписка Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения, които съставляват основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

В съставения против нарушителя АУАН липсва описание на нарушението, което ограничава правото му на защита. Същото съдържа единствено твърдения, че Б. е с отнето СУМПС, но липсва посочване на какво основание, за какъв срок и т.н. На следващо място с АУАН е повдигнато обвинение за две отделни нарушения, които са в противоречие помежду си, защото от една страна се твърди, че водачът не представя СУМПС, а от друга, че същото е отнето.

В атакуваното наказателно постановление АНО е дал коректно описание на нарушението, посочвайки както актът, с който е отнето СУМПС, така и срокът на лишаването от това право. ЗАНН, обаче изисква да е налице единство между словесната и цифровата квалификацията на възприета както в АУАН, така и в НП. АНО разполага с възможност да отстрани допуснати пороци в АУАН по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, но не и да внесе нови факти, които не са били известни на нарушителя при съставяне на АУАН.

Настоящият съдебен състав, намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а ЗДвП „За да управлява мот

В конкретния случай се твърди, че Б. е бил лишен от право да

По делото, обаче са налице противоречиви доказателства по от

3

Гореизложеното обуславя извода, че АНО не е доказал твърдени

По отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.

По посочените съображения настоящия съдебен състав намира, че материалният закон е приложен неправилно, поради което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна. Своевременно по делото от страна на въззиваемата страна е било направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.

Отчитайки правната и фактическа сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание, в което не се е явил процесуален представител на жалбоподателя, Съдът намира, че същото следва да бъде редуцирано до предвидения в чл.7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 480,00 лева.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-026977/07.11.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1,т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева и на основание 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати на А. Г. Б. с ЕГН: ********** сумата от 480,00 лева, представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4