Решение № 1090 от 19.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24584/2025
- Вид
- Решение № 1090
- Подписан
- 19.01.2026
- Състав
- Катя Николова Велисеева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 16, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 348, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1090 гр. София, 19.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110124584 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Б. П. срещу ............ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 4113,62 лв., представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение по щета ......504 за претърпени имуществени вреди от настъпило на 15.07.2024 г. застрахователно събитие – авария на водопроводната мрежа, съставляващо застрахователен риск, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че е сключил имуществена застраховка „Избор за дома“, обективирана в Застрахователна полица №.532. Твърди се, че на 11.07.2024 г. вследствие на авария във водопреносната мрежа, изразяваща се в теч на вода от банята от собственото на ищеца жилище в гр. ........, са причинени вреди, които се е наложило да бъдат ремонтирани, за което е заплатена сумата 2350,00 лева. Посочва, че вследствие на теча щети са нанесени и в намиращата се под жилището аптека, което е наложило извършването на ремонт на таван и стени, както и монтиране на санитария на обща стойност 2559,80 лева.
Сочи се, че на 15.07.2024 г. след установяване на теча е уведомен служител на ответното дружество, който е направил оглед и снимки. По подадено уведомление при ответника е образувана Щета № ......504 от 15.07.2024 г. , по която застрахователят е изплатил частично сумата 1192 лв. Ищецът претендира заплащане на непогасения остатък в размер на 4113,62 лв. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва извършените от ищеца плащания, нито наличието на валиден застрахователен договор между страните по делото. Поддържа, че сумата в размер на 792,00 лв. е била заплатена с оглед допълнителното покритие на застраховката – клауза „О – Гражданска отговорност към трети лица“, а сумата от 400,00 лв. – въз основа на клауза „Р – Необходими целесъобразни разходи“. Поддържа, че останалите разходи на ищеца са извън покритието на застраховката, доколкото са били изключени всички загуби или вреди – последица от постепенно увреждане на вещта, свързано с нейната обичайна употреба, каквато представлявала и корозията на елементите на ВиК инсталациите в имота на ищеца.
В условията на евентуалност оспорва заплатеното от ищеца да съответства на средните 1 пазарни цени за предоставени услуги и вложени материали в ремонта. Поддържа, че част от ремонтните дейности не се намират в пряка връзка с процесната авария, а друга – че касаят подобрения в имота. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като според чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за имуществено застраховане, както и че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по договора, вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени твърдените вреди, каква е действителната стойност на вредите към датата на настъпването им, както и че е уведомил застрахователя за настъпването им и че е представил уговорените между страните документи за определяне и изплащане на обезщетението. При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже че е платил застрахователното обезщетение в цялост, както и правоизключващите и правопогасяващите възражения, които е направил.
С доклада по делото за безспорно между страните е отделено обстоятелството, че по между им е сключен договор при Общи условия, които застрахованото лице е декларирало, че се запознало и е приело с подписване на договора за имуществено застраховане „Избор за дома“. Видно от приобщената застрахователна полица №.532 /01.02.2024 г. договорните отношения по имуществената застраховка касаят адрес гр. ....... Няма спор по делото, че застрахованото жилище и имуществото в него са собственост на ищеца, за което по делото е приобщено копие на нотариален акт № ........., том I, рег. №1098, дело 71/2021 г. от 29.06.2021 г. на нотариус ......, вписана под №.... на НК и район на действие СРС. Застрахованото имущество – недвижимо имущество/подобрения/жилище – апартамент, жилищното обзавеждане и друго движимо имущество са застраховани за покрит риск по клаузи А, Б, З, В3, Р и О със срок на застрахователно покритие 07.03.2024 г. до 06.03.2025 г. Съгласно застрахователния договор ответникът се е задължил да изплати на титуляра на полицата – М.
Б. П. обезщетение при настъпили рискове, покрити по вписаните клаузи съгласно Общите условия за застраховка „Избор за дома“ в границите на определената в договора застрахователна сума (лимит на отговорността) в съответствие с приложимите общи условия и уговореното в договора. Общите условия по договорите за застраховане, които са предварително определени от едната страна уговорки, стават задължителни за страните, ако те ги приемат, което не е спорно в случая. При включването им в застрахователния договор общите условия стават част от договора, ако насрещната страна писмено е потвърдила, че ги приема чл. 348, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗЗД (Решение № 107 от 25.07.2013 г. по търг. д.
№ 381/2012 г. на ВКС).
Като обект на застраховане съгласно общите условия към договора раздел III, чл. 3, ал.
4 жилищата се застраховат заедно с вградените в тяхната конструкция инсталации (електрически, газови, водопроводни, отоплителни и др.), но без крайните устройства към тези инсталации. Следователно застрахованото имущество е индивидуализирано от страните по имуществения договор чрез родовите му белези и чрез местонахождението – гр. ....... При така уговорената индивидуализация на застрахованото имущество, чрез родови признаци и местонахождение съдът приема, че всяко имущество, отговарящо на посоченото описание по договора, намиращо се в посочения обект, е застраховано по същия с посочената застрахователна полица.
Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, включително и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. А. С., че на 15.07.2024 г. е настъпил теч от водопроводната инсталация в апартамент №3, находящ се на ул. „Граф Игнатиев“ №40, ет. 3 вследствие на която са нанесени вреди в намиращото се под 2 жилището помещение – аптека. Свидетелят С. разказва, че е бил извикан да установи от къде идва течът като с помощта на термокамера е констатирано, че сифонът и хоризонтаните тръби в банята на жилището са компрометирани. Свидетелства, че тръбите са били от чугун или камелин и с времето са се износили, което е довело до дупчици по тях. За отстраняване на повредата е било необходимо да се подменят хоризинталните тръби, както и вертикалната тръба между жилището и аптеката, в която се заустават хоризонталните тръби и тоалетната.
Според свидетеля дупчиците по хоризонталната тръба са се получили вследствие износване на материала, от който са направени, а не от механично въздействие. При подмяната на хоризонталните тръби се е наложило да се изкърти подовата настилка в банята, след което е направена нова подова нaстилка. Свидетялят разказва и че е направен ремонт в аптеката за отстраняване на щетите по тавана.
За претърпените вреди застрахованото лице М. Б. П. е подало уведомление за щета, въз основа на което при ищеца е образувана преписка по щета №......496, по която застрахователят е заплатил обезщетение в размер на 792,00 лева за отстраняване щетите в аптеката по представена фактура и 400,00 лева необходими и целесъобразни разноски по разкриване и отстраняване на аварията по водопреносната мрежа до размера на предвидения лимит от 10% от застрахователната сума в договора 4000,00 лева.
По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза, според което банята на ап. 3 подът и стените са с плочки на височина до 2,28 м. а останалата част и тавана с покритие боя. В единия от ъглите и изграден куфар, в който са скрити тръбите на вертикалния щранг и който е облицован с плочки като в ъгъла е оформен „герунг“.
Подменена е хоризонталната тръба, канала към кухнята, сифона, подовите плочки.
Монтиран е моноблок със задно оттичане. Установено е, че стойността на стойността на ремонтните работи, извършени в жилището възлиза на 2712,59 лева (1386,92 евро) с включена доставка на моноблок. Констатирано е, че причинените увреждания в аптеката са били над касовата зона като са било повредени общивка и окачен таван от гипсокартон.
Монтиран е параван, поставен е нов окачен таван, на който е направена шпакловка, грундиране и боядисан с латекс. Демонтиран е окачен стелаж и след това отново е монтиран. Вещото лице и изчислило по средни пазарни цени, че стойността на извършения ремонт в аптеката възлиза на 1874,73 лева (958,54 евро).
Неоснователни са възраженията на ответника, че част от ремонтните дейности касаят подобрения в имота, тъй като според събраните свидетелски показания всички ремонтни дейности са били необходими за правилната и качествена подмяна на хоризонталната тръба и нейното заустване.
При тези данни съдът намира, че констатираните вреди в жилището и аптеката под него са вследствие теч на водопроводната инсталация в банята на апартамент №3 като за отстраняването им ищецът е сторил разходи в общ размер 5305,62 лева от които застрахователят е изплатил частично сумата 1192 лв. по образуваната при него Щета № ......504 от 15.07.2024 г.
От представените по делото общи условия на ответното дружество е видно, че по клауза Б – „Природни бедствия и други рискове“ застрахователят покрива вреди, настъпили вследствие изтичане на вода, което може да се получи при авария на водопреносната инсталация. Според приетото в общите условия за авария може да се счита всяка внезапна и непредвидима повреда на инсталацията – чл. 1, т. 1.7 вр. т. 2.11, както и че при изтичането на вода може да причини намокряне, наводняване, повреждане или унищожаване на имущества. В случая се установи, че изтичането на вода е по причина износване на положените в банята на жилището хоризонтални тръби и сифон, което застрахователят твърди да е изключено от застрахователното покритие съгласно чл. 6, ал. 1, т. 17, но същевременно изплаща застрахователни обезщетения по клауза Р - „Необходими целесъобразни разходи“ и по Клауза О – „Гражданска отговорност към трети лица“, които са дължими за обезщетяване на вреди вследствие на събитие, което е покрит риск по друга клауза, включена в договора. Предвид това съдът приема, че със заплащането на двете обезщетения застрахователят признава наличието на покрит от застрахователния договор 3 риск, чието обезщетяване счита, че следва да е в рамките на отговорността по клауза Б, която е в размер на 120000,00 лева. Щом дължимостта на двете обезщетения е обусловена от наличието на покрит застрахователен риск, включен в застрахователното покритие за съответното имущество, но по друга клауза, то самият застраховател приема, че констатираното изтичане на вода представлява покрит застрахователен риск. Всичко гореизложено дава мотив на съда да приеме, че за застрахователя е настъпило застрахователно събитие през периода на действие на застрахователния договор, при което следва да бъде реализирана неговата договорна отговорност чрез изплащане на застрахователно обезщетение.